John 7
1После това Иисус ходеше по Галилея, защото по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият.
2Приближаваше иудейският празник Разпъване шатри.
3Тогава Му рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш.
4Защото никой не върши нещо скришом, когато сам иска да бъде известен. Ако вършиш тия дела, покажи Себе Си на света.
5Защото нито братята Му вярваха в Него.
6На това Иисус им рече: Моето време още не е дошло, а за вас времето винаги е сгодно.
7Светът вас не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствувам за него, че делата му са лоши.
8Вие идете на тоя празник: Аз още няма да ида на тоя празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
9Това като им каза, остана си в Галилея.
10Но, когато братята Му отидоха, отиде и Той на празника, не явно, а някак си скришом.
11А иудеите Го диреха на празника и казваха: де е Онзи?
12И имаше голям ропот у народа за Него: едни казваха, че Той е добър; други пък казваха: не, но заблуждава народа.
13Но никой не говореше за Него открито, поради страх от иудеите.
14Когато пък празникът се беше вече преполовил, възлезе Иисус в храма и поучаваше.
15И чудеха се иудеите, казвайки: как Тоя знае книга, когато не се е учил?
16Иисус им отговори и рече: учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил;
17който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен, и в Него няма неправда.
19Не даде ли ви Моисей Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?
20Народът отговори и рече: бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?
21Отговори Иисус и им рече: едно дело извърших, и всички се чудите.
22Моисей ви даде обрязанието (макар то да не е от Моисея, а от отците), и вие в съботен ден обрязвате човека.
23Ако в събота човек приема обрязание, за да не бъде нарушен Моисеевият закон, — на Мене ли се гневите, задето цял човек здрав направих в събота?
24Не съдете по външност, а съдете с праведен съд.
25Тогава някои иерусалимци думаха: не е ли Тоя, Когото търсят да убият?
26Ето, явно говори, и нищо Му не казват: да не са се уверили началниците, че Той е наистина Христос?
27Но Тогова знаем, откъде е; а Христос, кога дойде, никой няма да знае, откъде е.
28Тогава Иисус, като поучаваше в храма, издигна глас и рече: и Мене познавате, и откъде съм знаете; и не дойдох от Себе Си, но има един Истински, Който Ме е пратил, и Когото вие не познавате.
29Аз пък Го зная, защото съм от Него, и Той ме е пратил.
30Искаха, прочее, да Го хванат, ала никой не тури на Него ръка, защото часът Му още не бе дошъл.
31И мнозина от народа повярваха в Него и думаха: кога дойде Христос, нима ще направи по-много чудеса от тия, що Тоя направи?
32Чуха фарисеите, че народът мълви това за Него; и пратиха фарисеите и първосвещениците слуги да Го хванат.
33А Иисус им рече: още малко време съм с вас, и ще отида при Оногова, Който Ме е пратил;
34ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35А иудеите думаха помежду си: къде иска Той да иде, та не ще Го намерим? Да не иска да иде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
36Какво значат тия думи, които каза: ще Ме търсите, и не ще Ме намерите; и дето съм Аз, вие не можете да дойдете?
37А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
38Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
39Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
40Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
41Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
42Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
43И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
44А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
45Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
46Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
47Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
48Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
49Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
50Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
51осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
52Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
53И всеки си отиде у дома си.