John 1
1В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2То беше в начало у Бога.
3Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.
4В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците.
5И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.
6Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан;
7той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.
8Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.
9Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света.
10В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.
11Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.
12А на всички ония, които Го приеха, — на вярващите в Неговото име, — даде възможност да станат чеда Божии;
13те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.
14И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.
15Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
16И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат;
17защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
18Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.
19И това е свидетелството на Иоана, когато иудеите проводиха от Иерусалим свещеници и левити да го попитат: кой си ти?
20Той изповяда, и не се отрече; той изповяда: не съм аз Христос.
21И попитаха го: а що си? Илия ли си ти? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не.
22Тогава му рекоха: кой си, за да дадем отговор на ония, които са ни пратили; какво казваш за себе си?
23Той рече: „аз съм глас на викащия в пустинята: оправете пътя Господен“, както е казал пророк Исаия.
24А пратените бяха измежду фарисеите;
25те го попитаха и му рекоха: защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, ни Илия, нито Пророкът?
26Иоан им отговори и рече: аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.
27Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му.
28Това стана във Витавара, отвъд Иордан, дето Иоан кръщаваше.
29На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света.
30Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.
31Аз Го не познавах; но, за да стане Той яве`н на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.
32И свидетелствуваше Иоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него.
33Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е, Който кръщава с Дух Светий.
34И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий.
35На другия ден пак стоеше Иоан, и двама от учениците му.
36И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.
37Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.
38А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?
39Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
40Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Иоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.
41Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);
42и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в Него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър — камък).
43На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
44А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
45Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.
46А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
47Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
48Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
49Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
50Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
51И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.