John 10

¹Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;

²а който влиза през вратата, пастир е на овците:

³нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;

⁴и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;

⁵подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.

⁶Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.

⁷Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.

⁸Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.

⁹Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.

¹⁰Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.

¹¹Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;

¹²а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.

¹³Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.

¹⁴Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.

¹⁵Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.

¹⁶Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.

¹⁷Затова Ме люби Отец, защото Аз Си давам душата, за да я приема пак.

¹⁸Никой не Ми я отнима, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт, да я дам, и власт имам пак да я приема. Тая заповед получих от Отца Си.

¹⁹Поради тия думи пак произлезе разпра между иудеите.

²⁰И мнозина от тях казваха: бяс има и не е в Себе Си; защо Го слушате?

²¹Други казваха: това не са думи на бесен: може ли бяс да отваря очи на слепи?

²²И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.

²³И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.

²⁴Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.

²⁵Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.

²⁶Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.

²⁷Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,

²⁸и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.

²⁹Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.

³⁰Аз и Отец едно сме.

³¹Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.

³²Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?

³³Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.

³⁴Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?

³⁵Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),

³⁶на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?

³⁷Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;

³⁸ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.

³⁹Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им

⁴⁰и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.

⁴¹Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.

⁴²И мнозина там повярваха в Него.