Isaiah 64

¹О, да беше Ти раздрал небесата и слязъл! Планините биха се разтопили от лицето Ти

²като от огън, който разтопява, като от огън, който вода възварява, за да направиш името Си известно на Твоите врагове; от Твоето лице биха трепнали народите.

³Когато извършваше страшни дела, от нас неочаквани, и слизаше, — планините се топяха от Твоето лице.

⁴Защото отвека не бяхме слушали, не бяхме внимавали с ухо, и никое око не бе виждало други бог, освен Тебе, който да е сторил толкова за онези, които се нему надяват.

⁵Ти милостиво срещаше всекиго, който се радваше и който вършеше правда, който Те спомняше в Твоите пътища. Но, ето, Ти се разгневи, защото ние отдавна грешихме; и как тогава ще бъдем спасени?

⁶Всички ние станахме като нечист човек, и всяка наша правда — като зацапана дреха; и всички посърнахме като лист, и беззаконията ни като вятър ни отнасят.

⁷И няма призоваващ Твоето име, който би установил да се държат здраво о Тебе; затова Ти скри от нас лицето Си и ни остави да гинем от беззаконията си.

⁸Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти — наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце.

⁹Недей се гневи безмерно, Господи, и недей вечно помни беззаконието. Погледни прочее: ние всички сме Твой народ.

¹⁰Градовете на Твоята светиня станаха на пустиня; на пустиня стана Сион; Иерусалим е опустошен.

¹¹Домът на нашето освещение и на нашата слава, дето отците ни Те прославиха, е с огън изгорен, и всичките ни драгоценности са разграбени.

¹²След това, ще ли се още въздържаш, Господи, ще ли мълчиш и ни наказваш безмерно?