Isaiah 33

¹Горко ти, опустошителю, който не си бил опустошаван, и грабителю, когото не са грабили! Кога свършиш опустошението, ще бъдеш опустошен и ти; кога прекратиш грабителствата, и тебе ще разграбят.

²Господи! помилуй ни: на Тебе се уповаваме; бъди наша мишца от ранни зори и наше спасение в усилно време.

³От страшния Ти глас ще побягнат народите; кога се дигнеш, ще се разпръснат племената,

⁴и ще отребят плячката ви, както гъсеница отребва; ще се нахвърлят върху й, както скакалци се нахвърлят.

⁵Висок е Господ, Който живее във висините: Той ще изпълни Сион със съд и правда.

⁶И ще настанат твоите безопасни времена, изобилно спасение, мъдрост и знание; страхът от Господа ще бъде твое съкровище.

⁷Ето, техните юнаци крещят по улиците; пратениците за мир горко плачат.

⁸Пътищата запустяха; пътници вече няма; той наруши договора, разруши града, — за нищо не смята човеците.

⁹Земята тъгува, съхне; Ливан е посрамен, увяхнал; Сарон заприлича на пустиня, а Васан и Кармил са оголени от листата си.

¹⁰Сега ще стана, казва Господ, сега ще се дигна, сега ще се издигна.

¹¹Сено сте заченали, слама ще родите; дъхането ви е огън, който ще ви погълне.

¹²И народите ще бъдат като вар, която ври, като отсечено тръне ще бъдат изгорени в огън.

¹³Слушайте вие, далечни, какво ще направя; и вие, ближни, познайте Моята мощ.

¹⁴Уплашиха се грешниците на Сион; трепет обзе нечестивците: „кой от нас може да живее при поядащ огън? кой от нас може да живее при вечен пламък?“ —

¹⁵Оня, който ходи в правда и говори истина; който презира печалба чрез потисничество, удържа ръцете си от подаръци, затиква уши да не слуша за кръвнина, и затваря очи да не вижда злото, —

¹⁶той ще живее във висините: прибежище му са непристъпните скали; хляб ще му се даде, водата му не ще пресекне.

¹⁷Очите ти ще видят Царя в Неговата красота, ще видят далечна земя;

¹⁸само сърцето ти ще си спомня за ужасите: „де е оня, който преброяваше? де е оня, който теглеше данъка? де е, който обглеждаше кулите?“

¹⁹Няма вече да видиш народ свиреп, народ с глуха, неразбрана реч, с език странен, непонятен.

²⁰Погледни Сион, града на празничните наши събрания; очите ти ще видят Иерусалим, мирно жилище и непоколебима скиния; стълбовете й никога не ще се изтръгнат, и ни едно от въжата й не ще се скъса.

²¹Там у нас великият Господ ще бъде вместо реки, вместо широки канали; там не ще влезе ни една ладия с весла, нито ще премине голям кораб.

²²Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш Цар: Той ще ни спаси.

²³Ослабнаха въжата ти, не могат да удържат мачтите и да опънат платната. Тогава ще бъде голям дележ на плячка, тъй че и хроми ще тръгнат за грабеж.

²⁴И ни един от жителите не ще каже: „болен съм“; на живеещия там народ ще бъдат опростени съгрешенията.