Ezekiel 12

¹И биде към мене слово Господне:

²сине човешки! ти живееш всред размирен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат; защото те са дом размирен.

³А ти, сине човешки, приготви си нужното за преселване и средден пресели се пред очите им, пресели се от твоето място на друго място пред очите им; може би те ще разберат, макар и да са дом размирен;

⁴и вещите си изнеси като вещи нужни при преселване, денем пред очите им, и сам излез вечерта пред очите им, както излизат за преселване.

⁵Пред очите им си пробий отвор в стената, и изнасяй през него.

⁶Пред очите им вземи товара си на рамо, по мръкнало го изнеси, закрий си лицето, за да не видиш земята; защото Аз те поставих за личба на дома Израилев.

⁷И извърших, както ми бе заповядано; вещите си като вещи нужни при преселване изнесох денем, а вечерта прокопах си с ръка отвор в стената, по мръкнало изнесох товара и го дигнах на рамо пред очите им.

⁸И на сутринта биде към мене слово Господне:

⁹сине човешки! не каза ли ти Израилевият дом, домът размирен: какво вършиш?

¹⁰Кажи им: тъй казва Господ Бог: това е предвестие за началника в Иерусалим и за целия дом Израилев, който е там.

¹¹Кажи: аз съм личба за вас; което аз върша, то ще бъде с тях, — в преселение, в плен ще отидат те.

¹²И началникът, който е сред тях, по мръкнало ще дигне товара на рамо и ще излезе. Стената ще пробият, за да го прекарат през нея; той ще закрие лицето си, тъй че не ще види с очи тая земя.

¹³И ще простра върху него Моята мрежа, и ще бъде хванат в Моите примки, и ще го заведа във Вавилон, в Халдейската земя, но той не ще я види, и там ще умре.

¹⁴А всички, които са около него, неговите сподвижници и цялата му войска ще развея по всички ветрове, и ще извадя меч подир тях.

¹⁵И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпилея между народите и ги развея по земите.

¹⁶Но едно малко число от тях Аз ще запазя от меч, глад и мор, за да разказват на народите, при които ще отидат, всичките си гнусотии; и ще познаят, че Аз съм Господ.

¹⁷И биде към мене слово Господне:

¹⁸сине човешки! хляба си яж с трепет, и водата си пий с треперене и с печал.

¹⁹И кажи към народа на страната: тъй казва Господ Бог за жителите на Иерусалим, за Израилевата земя: те ще ядат хляба си с печал и водата си ще пият в униние, защото, поради неправдата на всички, що живеят в нея, земята му ще бъде лишена от всичкото изобилие.

²⁰И ще бъдат разорени населените градове, и земята ще стане пуста, и ще познаете, че Аз съм Господ.

²¹И биде към мене слово Господне:

²²сине човешки! каква е тая поговорка у вас, в Израилевата земя: „много дни ще минат, и всяко пророческо видение ще изчезне“?

²³Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: ще унищожа тая поговорка, и не ще употребяват вече такава поговорка у Израиля; но кажи им: близки са дните и изпълнянето на всяко пророческо видение.

²⁴Защото вече не ще остане напусто никое пророческо видение, и ни едно предвестие не ще бъде лъжливо в дома Израилев.

²⁵Защото Аз, Господ, Аз говоря; и думата, която Аз говоря, ще се изпълни, и не ще бъде отложена; във ваши дни, доме размирен, изрекох дума, и ще я изпълня, казва Господ Бог.

²⁶И биде към мене слово Господне:

²⁷сине човешки! ето, домът Израилев казва: „пророческото видение, което той видя, ще се сбъдне след много дни, и той пророкува за далечни времена“.

²⁸Затова кажи им: тъй казва Господ Бог: ни една Моя дума вече не ще бъде отсрочена, но думата, която Аз кажа, ще се сбъдне, казва Господ Бог.