Ecclesiastes 7

¹Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден — от рожден ден.

²По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.

³Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.

⁴На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето — в къща, дето се веселят.

⁵По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;

⁶защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!

⁷Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.

⁸Краят на една работа е по-добър от началото й; търпелив е по-добър от високомерен.

⁹Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.

¹⁰Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.

¹¹Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;

¹²защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.

¹³Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?

¹⁴В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.

¹⁵Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.

¹⁶Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?

¹⁷Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?

¹⁸Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

¹⁹Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.

²⁰Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;

²¹затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;

²²защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.

²³Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене.

²⁴Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?

²⁵Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, —

²⁶и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето й — примка, ръцете й — окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.

²⁷Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.

²⁸Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? — Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.

²⁹Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.