Daniel 12

¹И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата. Във Вавилон живееше мъж, на име Иоаким.

²И много от спещите в земния прах ще се събудят — едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. И взе си той жена, на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива.

³И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда — като звездите, вовеки, за всякога. Родителите й бяха праведни и научиха дъщеря си на закона Моисеев.

⁴А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи. Иоаким беше много богат и имаше градина близо до къщата си; и при него се събираха иудеите, защото той беше най-почтен от всички.

⁵Тогава аз, Даниил, погледнах, и ето, стоят двама други — един на отсамния бряг на реката, друг на отвъдния бряг на реката. В онова време поставени бяха двама старци измежду народа за съдии, за които Господ бе казал, че беззаконието е излязло из Вавилон от старейшините-съдии, които бяха уж управници на народа.

⁶Единият рече на мъжа с ленената дреха, който стоеше над речните води: „кога ще бъде краят на тия чудни случки?“ Те постоянно биваха в дома Иоакимов, и при тях отиваха всички, които имаха спорни дела.

⁷И чух, как мъжът с ленената дреха, който се намираше над речните води, като дигна дясна и лява ръка към небето, закле се във вечно Живеещия, че всичко това ще се извърши към свършека на времето и времената и полувремето и след съвършеното сваляне силата на светия народ. Когато народът се разотиваше по пладне, Сусана влизаше в мъжовата си градина за разходка.

⁸Аз чух това, ала не разбрах, и затова попитах: „господарю мой, какво ще бъде подир това?“ И виждаха я двамата старейшини всеки ден да дохожда и да се разхожда, и в тях се породи похот към нея,

⁹И той отговори: „иди си, Данииле: защото тия думи са скрити и запечатани до последното време. и извратиха ума си и отклониха очите си, да не гледат на небето и да си не спомнят за праведните съдби.

¹⁰Мнозина ще се очистят, избелят и ще бъдат оплавени в изкушение; а нечестивите ще постъпят нечестиво, и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите ще разберат. Те и двамата бидоха наранени от похот към нея, но не откриваха един другиму болката си,

¹¹От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена. защото се срамуваха да открият пожеланието си, че искат да се съединят с нея.

¹²Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена. И те прилежно вардеха всеки ден, да я видят, и си казваха един другиму:

¹³А ти иди към своя край, и ще се успокоиш, и ще станеш да получиш жребия си в края на дните.“ Глава 13. „да си вървим, защото е време за обед“, — и, като излезеха, разделяха се един от друг;

¹⁴но, кога се върнеха, идваха на това същото място и, като се запитваха един други за причината на това, най-после, признаха се в похотта си и тогава заедно назначиха време, кога биха могли да я намерят сама.

¹⁵И ето, когато очакваха сгодния ден, Сусана влезе, както вчера и завчера, само с две слугини и пожела да се окъпе в градината, понеже беше горещо.

¹⁶А там нямаше никого, освен двамата старейшини, които се бяха потулили и я вардеха.

¹⁷И каза тя на слугините: „донесете ми масло и сапун и затворете градинските врата, за да се окъпя“.

¹⁸Те тъй и сториха, както тя каза: затвориха градинските врата и излязоха през страничните врата, за да донесат, което им бе заповядано, и не видяха старейшините, понеже тия се бяха потулили.

¹⁹И ето, когато слугините излязоха, станаха двамата старейшини, припнаха към нея и казаха:

²⁰„ето, градинските врата са затворени, и никой ни не види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас.

²¹Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си“.

²²Тогава застена Сусана и каза: „натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене; ако ли не сторя, няма да избегна из ръцете ви.

²³За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа“.

²⁴И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея,

²⁵а единият припна и отвори градинските врата.

²⁶И когато намиращите се вкъщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея.

²⁷Когато старейшините казаха думите си, слугите й се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана.

²⁸И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Иоакима, нейния мъж, дойдоха и двамата старейшини, пълни с беззаконен умисъл против Сусана, за да я предадат на смърт.

²⁹И казаха те пред народа: „проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима“, — и проводиха.

³⁰Дойде тя и родителите й, децата й и всичките й сродници.

³¹Сусана беше много нежна и хубава на лице.

³²А ония беззаконници заповядаха да й открият лицето, защото беше покрито, за да се наситят на хубостта й.

³³Сродниците й пък и всички, които я гледаха, плачеха.

³⁴А двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата й.

³⁵Тя пък насълзена гледаше към небето, защото сърцето й се уповаваше на Господа.

³⁶И казаха старейшините: „когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врата и отпрати слугините;

³⁷и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея.

³⁸Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме такова беззаконие, припнахме към тях

³⁹и видяхме ги да се съединяват. Оногова не можахме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи,

⁴⁰но тая хванахме и разпитвахме: кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме“.

⁴¹И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии, и я осъдиха на смърт.

⁴²Викна Сусана с висок глас и каза: „Боже Вечний, Който виждаш съкровеното и Който знаеш всичко преди неговото битие!

⁴³Ти знаеш, че те лъжливосвидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене“.

⁴⁴И чу Господ гласа й,

⁴⁵и, когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниила,

⁴⁶и завика той с висок глас: „чист съм от кръвта й!“

⁴⁷Тогава се обърна към него целият народ и каза: „каква е тая дума, която ти изрече?“

⁴⁸Тогава той застана сред тях и каза: „толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева?

⁴⁹Върнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея“.

⁵⁰И веднага целият народ се върна, и стареите му казаха: „седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството“.

⁵¹Тогава Даниил им каза: „отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитам“.

⁵²А когато бяха отделени един от друг, той повика единия и му каза: „остарелий в зли дни! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди,

⁵³произвеждайки неправедни съдби, осъждайки невинни и оправдавайки виновни, когато Господ казва: невинен и прав не умъртвявай.

⁵⁴И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?“ Той каза: „под мастиковото“.

⁵⁵Даниил рече: „наистина, излъга ти за главата си; защото ето, Ангел Божий, който е взел решение от Бога, ще те разсече наполовина“.

⁵⁶Като го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: „семе Ханааново, а не Иудино! хубостта те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти.

⁵⁷Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на Иуда не понесе беззаконието ви.

⁵⁸И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?“ Той отговори: „под зеления дъб“.

⁵⁹Даниил му каза: „наистина, излъга и ти за главата си; защото Ангел Божий с меч чака, да те разсече наполовина, за да ви изтреби“.

⁶⁰Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, Който спасява надяващите се Нему,

⁶¹и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха;

⁶²и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Моисеев, и ги умъртвиха; и него ден биде спасена невинна кръв.

⁶³А Хелкия и жена му прославиха Бога за дъщеря си Сусана с Иоакима, нейния мъж, и с всички сродници, защото не бе намерено в нея срамотно дело.

⁶⁴И Даниил стана велик пред народа от тоя ден и после.