Acts 10

¹Имаше в Кесария един човек, на име Корнилий, стотник от полка, наречен Италийски,

²мъж благочестив и богобоязлив с целия си дом; той правеше на народа много милостини и винаги се молеше Богу.

³Около деветия час през деня той видя явно във видение Ангел Божий, който влезе при него и му рече: Корнилие!

⁴А той се вгледа в него и уплашен каза: какво, Господи? Ангелът му отговори: твоите молитви и твоите милостини възлязоха за спомен пред Бога.

⁵И сега, прати човеци в Иопия и повикай Симона, наречен Петър:

⁶той е на гости у някой си усмар Симона, чиято къща се намира при морето; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

⁷Като си отиде Ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от ония, които постоянно се намираха при него,

⁸и, като им разказа всичко, прати ги в Иопия.

⁹На другия ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, Петър около шестия час се качи на плоския покрив на къщата да се помоли.

¹⁰И като поогладня, поиска да яде; докато му приготвяха, той се унесе,

¹¹и — вижда небето отворено и някакъв съд да слиза към него, сякаш голямо платнище, привързано за четирите краища и спускано на земята;

¹²в него имаше всички земни четвероноги, зверове, влечуги и птици небесни.

¹³И чу се глас към него: стани, Петре, заколи и яж!

¹⁴А Петър рече: не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.

¹⁵И повторно глас биде към него: което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.

¹⁶Това биде три пъти, и съдът пак се дигна към небето.

¹⁷И когато Петър беше в недоумение, какво ли значи видението, което видя, ето човеците, пратени от Корнилия, разпитвайки за Симоновата къща, спряха се пред вратата

¹⁸и, като повикаха едного, питаха: тук ли гостува Симон, наречен Петър?

¹⁹И докато Петър размисляше за видението, Духът му рече: ето, търсят те трима души.

²⁰Стани, слез и иди с тях, без да се двоумиш ни най-малко; защото Аз ги пратих.

²¹Като слезе при човеците, пратени от Корнилия при него, Петър рече: аз съм тоя, когото търсите; по каква работа сте дошли?

²²А те отговориха: стотник Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име между целия народ иудейски, получи от Ангел светий откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите речи.

²³Тогава Петър ги покани вътре и нагости. А на другия ден стана и отиде с тях; и някои от иопийските братя заминаха с него.

²⁴На следния ден те влязоха в Кесария. А Корнилий ги чакаше, като бе свикал своите роднини и близки приятели.

²⁵Когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и му се поклони.

²⁶А Петър го подигна и каза: стани, и аз съм човек!

²⁷И разговаряйки с него, влезе и намери мнозина събрани.

²⁸И каза им: вие знаете, че не е простено на човек иудеин да се събира или да се сближава с другоплеменник; но мене Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист.

²⁹Затова и, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега, питам, по каква работа пратихте за мене?

³⁰Корнилий отговори: от четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха

³¹и рече: Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.

³²И тъй, прати в Иопия и повикай Симона, наречен Петър; той е гостенин у Симона усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори.

³³Начаса пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега, прочее, ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.

³⁴Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;

³⁵но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.

³⁶Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.

³⁷Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:

³⁸как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.

³⁹И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.

⁴⁰Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява —

⁴¹не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.

⁴²И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.

⁴³За Него, всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.

⁴⁴Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.

⁴⁵А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;

⁴⁶защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:

⁴⁷може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?

⁴⁸И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.