2 Kings 23

¹Тогава царят прати, та събраха при него всички старейшини на Иуда и на Иерусалим.

²И отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и всички иерусалимски жители, и свещеници, и пророци, и целият народ, от малък до голям, и им прочете гласно всички думи на книгата на завета, която се намери в дома Господен.

³После царят застана на високо място и сключи пред лицето Господне завет, — да следва Господа и да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, от все сърце и душа, за да изпълни думите на тоя завет, написани в тая книга. И целият народ встъпи в завета.

⁴Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия и на вторите свещеници и на пазачите при прага да изнесат от храма Господен всички вещи, направени за Ваала и за Астарта и за цялото небесно воинство, и ги изгори извън Иерусалим, в Кедронския дол, и заповяда да пренесат пепелта им във Ветил.

⁵И отстрани жреците, които иудейските царе бяха поставили да извършват кадения по оброчищата в иудейските градове и в околностите на Иерусалим, и ония, които кадяха на Ваала, на слънцето, на месеца, на съзвездията и на цялото небесно воинство;

⁶и изнесе той Астарта из дома Господен вън от Иерусалим, при поток Кедрон, и я изгори при поток Кедрон, стри я на прах и хвърли праха й в общонародните гробища;

⁷и разори блуднишките домове, които бяха при храма Господен, дето жени тъчеха дрехи за Астарта;

⁸и извади всички жреци из иудейските градове, оскверни оброчищата, по които жреците извършваха кадения, от Гева до Вирсавия, и разори оброчищата пред портите, — онова при входа към портите на Иисуса градоначалника, и онова отляво при градските порти.

⁹Жреците обаче на оброчищата не принасяха жертви върху жертвеника Господен в Иерусалим, а ядяха безквасници заедно с братята си.

¹⁰И той оскверни Тофет, що е в дола на Еномовите синове, та никой да не прекарва през огън сина си и дъщеря си в чест на Молоха;

¹¹и премахна конете, които иудейските царе туряха в чест на слънцето пред входа в дома Господен, близо до стаите на скопеца Нетан-Мелех, във Фарурим, а колесниците на слънцето изгори с огън.

¹²И жертвениците върху покрива на Ахавовата горница, които иудейските царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двата двора на дома Господен, царят ги събори и свали оттам, и прахът им хвърли в поток Кедрон.

¹³И оброчищата пред Иерусалим, надясно от маслинената планина, които Соломон, цар Израилев, бе съградил на Астарта, сидонска гнусота, и на Хамос, моавска гнусота, и на Милхом, амонитска гнусота, царят оскверни;

¹⁴и изпочупи статуите, и изсече дъбравите, и напълни мястото им с човешки кости.

¹⁵Също и жертвеника, който беше във Ветил, и оброчището, съградено от Наватовия син Иеровоама, който бе вкарал в грях Израиля, — също и тоя жертвеник и оброчището разори, и изгори това оброчище, направи го на прах, изгори и дъбравата.

¹⁶Иосия погледна и видя гробовете, които бяха там на планината, па проводи и взе костите от гробовете, изгори ги върху жертвеника и го оскверни, според словото Господне, що възвести човекът Божий, който бе предсказал тия събития, (когато Иеровоам стоеше на празника пред жертвеника. После се обърна и видя гроба на Божия човек, който бе предсказал тия събития,)

¹⁷и Иосия попита: какъв е тоя паметник, който виждам? Отговориха му градските жители: това е гробът на Божия човек, който дойде от Иудея и възвести туй, което ти вършиш над Ветилския жертвеник.

¹⁸И той каза: оставете го на мира, никой да не безпокои костите му. И запазиха костите му заедно с костите на пророка, който бе дошъл от Самария.

¹⁹Също и всички капища по оброчищата в самарийските градове, които израилските царе бяха съградили, разгневявайки Господа, Иосия разруши и направи с тях същото, каквото направи във Ветил;

²⁰и закла всички оброчищни жреци, които бяха там, върху жертвениците, и изгори върху им човешки кости, па се върна в Иерусалим.

²¹Тогава царят заповяда на целия народ, и каза: „извършете Пасха на Господа, вашия Бог, както е писано в тая книга на завета“.

²²Защото такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които съдеха Израиля, и през всички дни на израилските царе, и на иудейските царе;

²³а тая Пасха биде извършена Господу в Иерусалим в осемнайсетата година на цар Иосия.

²⁴Иосия също изтреби и извиквачите на мъртъвци, и магьосниците, и терафимите, и идолите, и всички гнусотии, които се срещаха в Иудейската земя и в Иерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в дома Господен.

²⁵Подобен нему не е имало цар преди него, който да се е обърнал към Господа от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и от всичките си сили, според целия закон Моисеев; и след него не се издигна подобен нему.

²⁶Но Господ не отложи голямата ярост на гнева Си, с която гневът Му се бе разпалил против Иуда за всички оскърбления, с които Манасия Го бе разгневил.

²⁷И Господ каза: и Иуда ще отритна от лицето Си, както отритнах Израиля, и ще отхвърля тоя град Иерусалим, който съм избрал, и дома, за който бях казал: там ще бъде името Ми.

²⁸Останалото за Иосия и за всичко, що е той извършил, е описано в летописите на иудейските царе.

²⁹В негови дни египетският цар фараон Нехао потегли против асирийския цар на река Ефрат. Цар Иосия излезе насреща му, и оня го уби в Мегидон, щом го видя.

³⁰Слугите му го дигнаха мъртъв от Мегидон, пренесоха го в Иерусалим и го погребаха в гробницата му. И народът на страната взе Иосиевия син Иоахаза, помазаха го и го възцариха вместо баща му.

³¹Иоахаз беше на двайсет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Иерусалим; майка му се казваше Хамутал, дъщеря на Иеремия, от Ливна.

³²Той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.

³³Фараон Нехао го задържа в Ривла, в Ематската земя, за да не царува в Иерусалим, и наложи глоба на страната сто таланта сребро и (сто) таланта злато.

³⁴И фараон Нехао възцари Иосиевия син Елиакима, вместо баща му Иосия, и му промени името на Иоаким, а Иоахаза взе и отведе в Египет, дето и умря.

³⁵Иоаким даваше на фараона сребро и злато; той оцени земята, за да внася среброто по заповед на фараона; той изискваше от всекиго из народа на страната, според оценката му, сребро и злато, за да дава на фараон Нехао.

³⁶Иоаким беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува единайсет години в Иерусалим; майка му се казваше Зебуда, дъщеря на Федаия, от Рума.

³⁷И той вършеше, каквото беше неугодно пред очите на Господа, във всичко тъй, както вършеха бащите му.