2 Corinthians 2

¹И тъй, реших в себе си, да не дохождам при вас пак с огорчение.

²Защото ако аз ви огорчавам, то кой ще ме зарадва, ако не онзи, когото съм огорчил?

³Това същото ви и писах, та, като дойда, да ме не огорчат ония, които трябваше да ме радват; защото съм уверен във всички вас, че моята радост е радост и за всинца ви.

⁴От голяма скръб и притеснено сърце ви писах с много сълзи, не за да ви огорча, а за да познаете преголямата любов, която имам към вас.

⁵Ако ли пък някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви.

⁶Доста е за такъв това наказание от мнозинството;

⁷така че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб;

⁸затова моля ви да покажете към него любов.

⁹Защото с тая цел и писах, за да узная на опит, дали във всичко сте послушни.

¹⁰А комуто вие прощавате за нещо, нему и аз прощавам: понеже и аз, ако съм простил някому нещо, простил съм за вас от лице Христово,

¹¹за да не вземе сатаната преднина над нас: защото не са ни неизвестни неговите замисли.

¹²Когато дойдох в Троада да проповядвам Христовото евангелие, и врата ми бяха отворени в име Господне,

¹³духът ми нямаше покой, понеже не намерих там моя брат Тита; а като се простих с тях, заминах за Македония.

¹⁴Но да благодарим Богу, Който всякога ни дава да тържествуваме в Христа и Който навред чрез нас проявява благоуханието, по което познаваме Самия Него.

¹⁵Защото ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват, и за онези, които гинат:

¹⁶на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите — живителен дъх за живот. И кой е способен за това?

¹⁷Защото ние не изопачаваме словото Божие, както мнозина, а проповядваме искрено, като от Бога, пред Бога, в Христа.