1 Corinthians 7

¹А за което ми бяхте писали — добре е за човека да се не допира до жена.

²Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж.

³Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената — на мъжа.

⁴Жената не е господарка на тялото си, а мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.

⁵Недейте се лишава един от други — освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва; след това бъдете си пак заедно, за да ви не изкушава сатаната, поради вашето невъздържане.

⁶Това обаче казвам като съвет, а не като заповед.

⁷Защото желая, всички човеци да са като мене; ала всеки си има своя дарба от Бога, един — тъй, други — инак.

⁸А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене.

⁹Но, ако не се въздържат, нека се женят; защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.

¹⁰А на женените заповядвам — не аз, а Господ — жена да се не раздели от мъж, —

¹¹ако пък се и раздели, да остане неомъжена, или да се примири с мъжа си, — и мъж да не оставя жена си.

¹²А на останалите аз говоря, а не Господ: ако някой брат има жена неповярвала, и тя е съгласна да живее с него, да я не оставя;

¹³и ако някоя жена има мъж неповярвал, и той е съгласен да живее с нея, да го не оставя.

¹⁴Защото неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж; инак, децата ви биха били нечисти, а сега те са свети.

¹⁵Ако някой неповярвал иска да се разведе, нека се разведе; в такива случаи брат или сестра не са заробени; за мир ни е повикал Бог.

¹⁶Защото, отде знаеш, жено, не ще ли спасиш ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли спасиш ти жената?

¹⁷Само нека всякой да постъпва тъй, както му е определил Бог, както го е призвал Господ. Тъй поръчвам по всички църкви.

¹⁸Обрязан ли е призван някой, да не крие; необрязан ли е призван някой, да се не обрязва.

¹⁹Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето Божиите заповеди е всичко.

²⁰Всякой да си остава в званието, в което е призван.

²¹Роб ли си призван, да те не е грижа; но, дори и ако можеш да станеш свободен, още повече се възползувай от робството.

²²Защото призваният в Господа роб бива Господен свободник; тъй също и призваният свободник бива роб Христов.

²³Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеци.

²⁴Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога.

²⁵За девствениците нямам заповед от Господа, но ви давам съвет, като помилуван от Господа да Му бъда верен.

²⁶Поради настоящата нужда за добро намирам това: добре е за човека да си бъде тъй.

²⁷Свързан ли си с жена, не търси развод; развързан ли си от жена, не търси жена.

²⁸Па, ако се и ожениш, няма да съгрешиш; и девица, ако се омъжи, няма да съгреши. Но такива ще имат грижи за плътта, а пък аз ви щадя.

²⁹Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат;

³⁰и които плачат — като че не плачат; и които се радват — като че се не радват; и които купуват — като че не притежават;

³¹и които се ползуват от тоя свят — като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят.

³²Пък аз искам вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за Господни работи — как да угоди Господу;

³³а жененият се грижи за световни работи — как да угоди на жената.

³⁴Има разлика между жена и девица; неомъжената се грижи за Господни работи — как да угоди Господу, за да стане света телом и духом. А омъжената се грижи за световни работи — как да угоди на мъжа си.

³⁵Говоря ви това за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено.

³⁶Ако някой мисли, че е неприлично девицата му да остане тъй в напреднала възраст, той нека прави каквото иска: няма да сгреши; нека такива се омъжват.

³⁷Но който е непреклонно твърд в сърцето си, без да е в нужда и е властен над волята си, па реши в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.

³⁸Така щото и оня, който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я не омъжва, по-добре прави.

³⁹Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж й; ако пък умре мъж й, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне.

⁴⁰Но тя е по-блажена, ако си остане тъй, според моето мнение; а мисля, че и аз имам Дух Божий.