Всяко дете има своето време. В нашата парохия имаше момче, което не четеше добре в първи клас, а днес работи като умел механик в работилницата. Няма нужда да подреждаме децата като машина.
Синът ми четеше бавно добре в първи клас, викаха му "закъснял". Днес в 9 знае как да прави елементарни неща с жици в гаража с мен. Не всеки е машина, както казва Григорис.
У нас в Полтаві в недільній школі теж був хлопець, що в першому класі букви плутав, а тепер в автосервісі на Котляревського вже сам ходову міняє. Григорій правильно каже — не по графіку ростуть. Головне, щоб руки були на місці.
Точно, Георги, всеки дете има своето време, наистина. Моят по-голям син се затрудняваше с математиката в трети клас, а сега обича да събира неща и да ги поправя сам. Но понякога училището не дава възможност на такива деца, какво мислиш?
У нас в Нижнем в воскресной школе тоже был мальчишка, который в первом классе еле буквы складывал, а сейчас в автосервисе на Белинке уже сам карбюраторы перебирает. Правильно люди пишут — каждый в своё время растёт. Главное, чтобы руки росли откуда надо, а не по школьному графику.
Точно така, Джордж, виждал съм много такива деца в ресторанта. Един от тях забравяше всички уроци, но после започна да пече по-добре от мен и да пресмята количествата на око. Проблемът е, че понякога родителите оказват голям натиск. Какво прави енорията в такива случаи?
У нас в Екатеринбурге тоже такой парень был в приходе — в школе еле-еле тянул, а теперь в мастерской у отца по металлу работает и такие вещи делает, что любо-дорого посмотреть. Марина, а тот мальчишка из Нижнего потом в воскресную школу продолжал ходить или совсем бросил?
Прав си, Фади. Видях момчето на нашия съсед в миналото да забравя всичко в училище и семейството му го натъжаваше всеки ден. Тогава той започва да работи с баща си в дърводелството и да прави много фини дървени изделия. Енорията се опитва да помогне на родителите да се отпуснат малко и да видят талантите на момчето, вместо просто да го сравняват с книгите.
И в нашата енория имаше такова момче — в първи клас обърка всичките си букви и учителката каза, че изостава. Сега на 14 той е този, на когото всички се обаждат, когато църковният микробус има нужда от спирачка. Училищните разписания не са за всяко дете, това е сигурно.
Вярно е, Юсеф. Училището често не дава възможност на детето да се развива по свой начин. Малкият ми син четеше бавно във втори клас, а днес обича да рисува карти и да ги обяснява на брат си. Опитвали ли сте някаква дейност на открито със сина си, която му е помогнала да изгради увереността си?
Так, у нас теж у Вінниці в недільній школі був хлопчик, який у першому класі літери дзеркально писав, а зараз уже в майстерні у батьків на Грушевського сам гальма перебирає. Григорій має рацію — не всі по шкільному графіку ростуть. А в того хлопця з Полтави, Сергію, руки справді золоті вийшли?
Точно така, Фади. Веднъж видях сина на нашия съсед да забравя всичките си уроци и да чертае карти на хартия, вместо да пише домашните си. Родителите му го притискаха години наред, след което, когато мълчаха известно време, той започна да засажда училищната градина и да брои всяко семе на ръка. Спонсорството помага на семейството да види уменията, които притежава и да спре да се сравнява с другите, но понякога майката е по-трудна.
Правилно го казваш Панайотис, моят собствен братовчед също не четеше изобщо в 1-ви клас, а сега на 11 прави малки роботи с Лего и жици. Не всички са "машини" от 5, това добре го помните от Григорис. Колко години му трябваха, за да започне да чете по-удобно?
Вярно е, Юсеф. Също така забелязах при моя малък син, че отделя време за изчисления, но след това обича да подрежда нещата и да изгражда прости модели от стари части. Училището наистина не дава достатъчно възможности. Опитахте ли да му отделите повече време у дома, за да се опита да язди и да ремонтира сам?
Вярно, Елиас, чух подобни истории от хора в енорията. Това, което наистина е важно, е родителите да забелязват ръката на детето в дървото или каквато и да е практическа работа, а не да се фокусират само върху ученето. Какво се случи по-късно със сина на вашия съсед? Дърводелството ли продължи?
Вярно е, Юсеф. При втория ми син също забелязах, че в четвърти клас беше бавен с математиката и не обичаше теоретичните уроци. Но когато започнахме да засаждаме с него в градината и да инсталираме прости инструменти, той започна да разбира числата по-добре. Опитвали ли сте да участвате в ръкоделие с него у дома или в църквата?
Ναι, Αγγελική, ακριβώς αυτό. Ο δικός μου ξάδερφος ο Γρηγόρης άρχισε να διαβάζει με άνεση γύρω στα 9-10, και μετά ξαφνικά τα έπιασε όλα. Δεν χρειάζεται να είναι όλοι «παιδιά-θαύματα» από την Α’ Δημοτικού. Εσύ πόσο καιρό πήρε στον ξάδερφό σου μέχρι να φτιάξει εκείνα τα ρομποτάκια;
صحيح يا طوني، اليد بالخشب أو بالخبز بتعلّم الصبر أكتر من أي كتاب. ولد جارنا بعد ما ترك المدرسة صار يشتغل مع أبوه بالنجارة وهلأ عنده ورشة صغيرة ناجحة. أنت سمعت قصص مشابهة، هل في أهل من الرعية غيّروا طريقة تربيتهم بعد هيك حكي من الأطباء؟
صحيح ميرنا، اليد بالخشب بتعلّم الصبر والترتيب أكتر من أي درس. عندي قريبة غيّرت طريقة تربيتها بعد ما قالوا لها ابنها "بطيء"، ركّزت على شغل يدوي وصار يشتغل معاها بالمطبخ وهلأ عنده صبر أكبر. سمعتي عن أهل من الرعية عملوا شي مشابه؟
صح يا فادي، أنا كمان شفت ولد بالمحل ينسى أسماء الزبائن كل يوم بس يقدر يرتب البضاعة بالمستودع بسرعة ما تخطر على بال. الرعية بتحاول تعمل جلسات مع الأهل وتذكّرهم إنو الولد ممكن يكون موهبته باليدين مش بالكتب، بس أحياناً الأب هو اللي بيصر يقارنه بإخوانه. شو رأيك، بيجي عندكم بالمحل أهل يشتكوا من هيك أمور؟
صحيح يا طوني، أنا كمان شفت ولد في الرعية كان يرسم على الخشب بدل ما يحلّ تمارين الرياضيات، وصار بعدين يشتغل نجار مع خاله. بس أنا أسألك، إذا الولد ما عنده ميل للخشب أو الخبز، شو بنعمل؟
