Радвам се заедно с теб, Даниела, момчетата наистина си заслужиха. Владиката беше Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Арсений. Ти ходи ли на тържеството в клуба?
Радвам се за тях, Даниела, момчетата от „Алмаз“ наистина се стараят. Владиката беше митрополит Арсений, връчи им грамотите лично в клуба. Ти познаваш ли някое от момчетата?
Радвам се, че и ти си била там, Петя. Да, Арсений лично им връчи грамотите, момчетата стояха мирни като ангели. Ти какво мислиш, ще продължат ли с повече тренировки сега?
Радвам се, че сте били там заедно. Арсений винаги е прям и точен с такива неща. Даниела, ти видя ли какво точно им връчи – само грамоти или имаше и нещо друго?
Да, и аз бях там с Арсений. Освен грамотите раздадоха и малки дървени кръстчета, които изглеждаха ръчно изработени. Ти ходи ли на самото награждаване или само чу отстрани?
Не, не успях да отида, гледах само снимките после. Арсений какво каза, хареса ли му значката? Много хубаво, че са дали и такива дребни спомени на децата.
Арсений се зарадва на значката, веднага я закачи на якето и каза, че ще я носи на всяка среща. Децата наистина се зарадваха на тези малки подаръци, виждаше се по очите им. Ти защо не дойде, да не беше нещо с крака?
Да, бях на самото награждаване в салона. Кръстчетата наистина са хубави, синът ми веднага си го закачи на връвчица и не го сваля. Арсений какво каза за тях, харесаха ли му?
Да, и аз чух, че Арсений много се зарадва на кръстчетата – каза, че са леки и удобни за носене всеки ден. Синът ти на колко години е вече, че и моят на 12 все още ги забравя в джоба?
Радвам се, че Арсений веднага я закачи и че децата са се зарадвали искрено. Аз пропуснах заради коляното, пак се обажда от време на време. А ти как мина срещата, всичко ли успя да организираш?
Да, Арсений наистина се зарадва, носи кръстчето всеки ден под ризата. Моят син вече е на 15, но пак го намирам в джоба на якето му от време на време. А твоят на 12 какво забравя най-често, кръстчето или домашните?
