Тежестта, която другите носятпревод

Максимос Пафилис, епископ Мелитински (превод от оригиналния гръцки текст)

Проповед върху Евангелието според Матей 9:1-8

В евангелския перикоп от шестата неделя на Матей виждаме силата на приятелството. Силата на тези, които ни обичат и която може да ни доведе до истината и спасението. Някой го вдигна, пише, без въпроси и пълномощия. Това е първото събитие от перикопата, преди всяка дума и всяко чудо, човек е носен от други, „лежащ на легло” (Мат. 9:2). Причастието има своя собствена грубост, казва се "хвърлено", тоест хвърлено на леглото, точно както оставяте нещо, което вече не очаквате да бъде полезно за нищо. Колко години е продължило неподвижността му, разказът не разкрива. Оставя ни обаче ясно да разберем, че той самият не е поискал никакво чудо, нито дума е казал. Носеха го. Движението към Христос е направено с чужди крака.

Надеждата рядко умира внезапно, тя избледнява, когато светлината намалява в стая, чиито прозорци вече никой не отваря. Паралитикът на Евангелието е достигнал, както изглежда, онази вътрешна област, където човек престава да очаква, и това спиране е болест, по-дълбока от парализата на крайниците...