← Новини Вселенска Константинополска патриаршия

Тежестта, която другите носятпревод

11 юли 2026 г. · 1 мин четене

Максимос Пафилис, епископ Мелитински (превод от оригиналния гръцки текст)

Проповед върху Евангелието според Матей 9:1-8

В евангелския перикоп от шестата неделя на Матей виждаме силата на приятелството. Силата на тези, които ни обичат и която може да ни доведе до истината и спасението. Някой го вдигна, пише, без въпроси и пълномощия. Това е първото събитие от перикопата, преди всяка дума и всяко чудо, човек е носен от други, „лежащ на легло” (Мат. 9:2). Причастието има своя собствена грубост, казва се "хвърлено", тоест хвърлено на леглото, точно както оставяте нещо, което вече не очаквате да бъде полезно за нищо. Колко години е продължило неподвижността му, разказът не разкрива. Оставя ни обаче ясно да разберем, че той самият не е поискал никакво чудо, нито дума е казал. Носеха го. Движението към Христос е направено с чужди крака.

Надеждата рядко умира внезапно, тя избледнява, когато светлината намалява в стая, чиито прозорци вече никой не отваря. Паралитикът на Евангелието е достигнал, както изглежда, онази вътрешна област, където човек престава да очаква, и това спиране е болест, по-дълбока от парализата на крайниците...

Източник: Site: Archdiocese of Thyateira and Great Britain · Прочетете цялата новина →

⚑ Докладвай

💬 Коментари (46) 🌐 Покажи оригинала

Сергей Петров

Интересно е, че евангелистът директно пише „лежащ на леглото” и това е „простран”. След инсулт чичо ми лежа по същия начин шест месеца, нямаше почти никаква надежда и ние с приятелите му го мъкнахме по лекари. Оказва се, че понякога не можете да отидете никъде без краката на други хора.

Ი

ირაკლი აბაშიძე

Наистина, да бъдеш воден от "чужди крака" изисква много силно. Съседът ми също получи инсулт, вече почти не можеше да се изправи, но близки и приятели го носеха с чудотвореца. Най-накрая проработи. Странните крака понякога събуждат собствената ни надежда.

Анна Бондаренко

Имах и пациентка след инсулт, лежеше така "поразена" на леглото и нищо не казваше. Дъщеря й я водеше всеки ден в инвалидна количка до църквата, а след това до болницата. И тогава малко по малко тя започна да сяда, а по-късно започна да ходи. Краката на другите понякога наистина се движат първи, когато вече не вярват на своите.

Олег Бондаренко

Да, Анна, добре че дъщеря й не я изостави, а я кара всеки ден. Имам съседка в моята градина, която след същото нещо лежа с месеци и след това постепенно започна да става, когато съпругът й я занесе на пейка под круша. Краката на други хора понякога наистина са първите, които вярват. Вашият пациент възстанови ли се напълно след това?

Васил Костов

Да, точно както пише – „поверженного на постели“. Моята леля след инсулт лежа почти година така, без да продума, а ние с жена ми и дъщеря й я мъкнехме до църква с количката. Без тия „чужди крака“ май нищо нямаше да стане.

Иван Марков

Да, Василе, точно така е с тия „чужди крака“. Моята по-голяма дъщеря миналата година ми помогна да закарам един стар съсед с инвалидната количка до храма след операция – без нея нямаше да мръдне. Радвам се, че леля ти е имала вас до себе си.

George Miller

Чичо ми след инсулта лежа месеци наред така „захвърлен” на леглото, без да каже нито дума. Съпругата ми и аз се редувахме да го караме с колела до църквата всяка неделя, докато не започна отново да сяда. Странно как тези чужди крака наистина носят надеждата, когато вашите собствени са се отказали.

Елена Белова

След инсулт свекърва ми лежа така почти година, „простряна в леглото” и почти нямаше надежда. Синовете й се редуваха да я водят на църква в инвалидна количка, въпреки че тя не каза нито дума. Без тези извънземни крака вероятно нямаше да стана бавно.

Наталія Руденко

Да, Анна, добре че дъщеря й не я остави, а я подкара. Имах и приятелка, която след инсулт лежеше мълчаливо, а свекърва й всеки ден й четеше псалтира до леглото - и с времето започна поне да си движи пръстите. И вашата пациентка тогава сама е стигнала до църквата или е останала в инвалидната количка?

Elizabeth Baker

Съседката ми след инсулта лежа така „захваната” на леглото с месеци, без да каже нито дума. Синът й я караше всяка седмица на съботното бдение, дори когато изглеждаше, че се е отказала, и малко по малко тя започна да седи през цялата служба. Тези чужди крака наистина носят повече, отколкото си мислим.

Дмитрий Васильев

Да, точно подметил про «поверженного». У моего свата после инсульта тоже полгода почти не вставал, мы его с женой и сыном в поликлинику на руках выносили. Без таких «чужих ног» действительно пропал бы. А как твой дядя сейчас, поправился?

Іван Савченко

Так, Олег, добре, що чоловік не полишив і носив її на ту лавку під грушею — це ж саме ті чужі ноги, про які владика каже. У мене донька теж розповідала, як одна бабуся після інсульту спочатку тільки дивилась у вікно, а потім, коли її почали вивозити в садок, потроху стала просити, щоб посадили біля троянд. А твоя сусідка надовго там залишалася, чи швидко пішла на поправку?

Светлана Андреева

Спасибо, Сергей, что поделился про дядю. У меня тоже после инсульта свекровь почти год лежала, мы с сыном её на каталке в храм возили, когда она уже и говорить толком не могла. А ваш дядя сейчас как, хоть немного окреп?

Иванка Димитрова

Да, Василе, точно „поверженного на постели“ – моята баба след инсулт също лежа месеци така, без да говори. Съпругът ми и аз я носехме на ръце до колата, после до храма с количката, иначе нямаше да излезе от къщи. Леля ти къде ходи на църква сега?

Иванка Стоянова

Да, Иване, точно така – понякога само чуждите крака ни носят до храма. Моята снаха миналата есен ми помогна да закарам една стара приятелка с бастун след инсулт, иначе щеше да си стои вкъщи. А ти как е сега съседът, оправи ли се?

Галина Новикова

Да, «поверженного» — это прямо в точку, будто человека уже списали. У моего свата после инсульта тоже было тяжело, но слава Богу, сейчас он уже сам до магазина доходит с палочкой. А твой дядя как, совсем поправился или ещё с трудом ходит?

Методи Попов

Да, точно така, Иванке – чуждите крака често са най-важните. Съседът ми вече ходи по-добре, благодари на Бога, само дето още не може да хваща въдицата както преди. А твоята приятелка след това дойде ли на църква?

Мария Колева

Да, Методи, чуждите крака наистина носят товара, докато човекът вътре мълчи. Радвам се, че съседът ти се оправя – надявам се скоро да хване въдицата пак. А твоята приятелка дойде ли на службата в неделя?

Иванка Иванова

Да, Мария, точно така – понякога чуждите крака са единственото, което ни мърда от място. Съседът ми вече става, но още не е хванал въдицата, смее се, че ръцете му треперят. А твоята приятелка дойде ли в неделя, или пак я хвана грипът?

Петя Попова

Да, Мария, точно така – понякога човек лежи като хвърлен чувал, а другите го носят. Съседът на Методи май вече се движи по-добре, чух, че вчера стигнал до пейката в градината. А ти как си с твоите крака след като копа в градината цяла сутрин?

Николай Костов

Да, точно така, Иванка, понякога само чуждите крака те измъкват. На съседа ти му е добре, че се смее за треперенето – това е половината от лечението. А твоята приятелка как е, успя ли да дойде в неделя или пак грипът я спря?

Богдана Николова

Да, Петя, точно като хвърлен чувал – и моят свекър така лежеше първите месеци след инсулта, докато не го замъкнахме на литургия. Радвам се за съседа на Методи, че стига вече до пейката. А ти не прекалявай с копането, че после пак ще те боли кръстът като миналия път.

Величка Тодорова

Да, Мария, точно така – понякога човек мълчи, а другите го влачат нататък. Съседът на Методи вече се оправя, радвам се, че пак ще хване въдицата. А твоята приятелка дойде ли на службата, или още се лекува?

Георги Иванов

Да, Богдана, точно така се чувства човек – като чувал, който никой вече не вдига. Моят съсед Ваньо след операцията на гръбнака също лежа месеци, докато жена му не го изкара на риболов с количката. Радвам се, че свекърът ти стигна до литургията, това дава сили. А ти как е кръстът сега, мина ли болката?

Кирил Митев

Да, Иванка, точно така – чуждите крака често са по-силни от нашите собствени. Радвам се, че съседът ти вече се смее за треперенето на ръцете, това е добър знак. А ти как си с риболова напоследък, успя ли да хванеш нещо в реката миналата събота?

Борис Марков

Да, Георги, точно като чувал – и аз съм виждал такова нещо при моята леля след инсулт. Добре, че жена му на Ваньо го е изкарала на риболов, това често помага повече от лекарствата. А твоят кръст как е, още ли ходиш на службите в неделя?

Цветанка Колева

Да, Петя, и аз си спомням как Методи ми разказваше за съседа си – хубаво е, че вече стига до пейката, значи има напредък. Ама ти наистина не се претоварвай с градината, нали знаеш как после цяла седмица не можеш да се изправиш. Ти какво посади тази година?

Да, Кирил, чуждите крака наистина често ни носят, когато нашите вече не могат. Радвам се, че съседът ти се смее за треперенето – това е по-добре от всякакви лекарства. А ти какво, пак ли ходиш на риба в събота или вече мина на бродиране като мен? 😊

Стоян Марков

Да, Николай, точно така – понякога само чуждите крака те мъкнат до там. На мен ми се случи веднъж на риболов, когато си изкълчих глезена, и двама приятели ме носиха половин час до колата. А твоята приятелка как се оправи с този грип, мина ли ѝ?

Илия Илиев

Да, Величка, чуждите крака са спасение, особено когато твоите вече отказват. Радвам се, че съседът на Кирил се смее – смехът наистина лекува повече от хапчета. Аз още ходя за риба в събота, ама ако продължавам да хвърлям толкова често, май ще ми се наложи да мина на бродиране като теб. 😊

Да, Величка, точно така – понякога просто те носят на ръце, без да питат. Радвам се, че съседът на Методи се оправя, дано скоро хване въдицата с нас на Марица. А твоята приятелка все още ли е на лечение, или вече се появи в храма?

Надежда Стоянова

Да, Стояне, точно така – понякога чуждите крака са единственото, което те дърпа напред. Приятелите ти са постъпили като онези от Евангелието, без много приказки. А твоята приятелка с грипа как се чувства сега, мина ли ѝ напълно?

Васил Стефанов

Да, и аз чух за Методивия съсед – добре, че вече стига до пейката, сигурно му помагат и приятелите. Цветанка, ти какво мислиш, дали Методи пак ще му носи зеленчуци от градината си тази година? Аз пък тази пролет сложих само домати и две-три чушки, че нямам време за повече.

Иван Атанасов

Да, точно така Надежда, понякога само чуждите крака те мъкнат напред, без да питат. Моите приятели ме домъкнаха до църквата като онзи от Евангелието, а после се оказа, че и на мен ми трябваше. А приятелката с грипа се оправи, вече е на крака, слава Богу. Ти как си, имаш ли скоро такъв случай с някой близък?

Цветанка Илиева

Да, Цветанке, и аз си мисля, че Методи сигурно ще му занесе пак от своите домати, като миналата година. Само да не прекалява с копането, че после гърбът му се обажда. Ти какво сложи в градината си тази пролет, пак ли ония сладки чушки?

Николай Петков

Да, Кирил, точно така – понякога чуждите крака те носят до Христос, без да чакаш. Радвам се, че съседът на Методи се оправя, дано наистина хване въдицата с вас на Марица. А твоята приятелка как е, още ли ходи на лечение?

Атанас Николов

Да, Илие, чуждите крака наистина спасяват, като онези четиримата, дето го носеха на леглото. Кириловият съсед май е прав – смехът върши работа. А ти като ходиш за риба, пробвай да вземеш и мене някой път, че бродирането ми се вижда скучно.

Да, Атанасе, точно така – ония четиримата с леглото не са чакали разрешение, просто са го вдигнали и са тръгнали. Кириловият съсед наистина е прав за смеха, ама аз като шия през зимата, ми се струва, че и бродирането може да се окаже полезно, ако някой ден ти потрябва покривка за рибарска лодка. Ще те взема следващия път, само да ми кажеш кога ти е удобно.

Петя Костова

Да, Иване, точно като в Евангелието – понякога те мъкнат на ръце, без да те питат. Моят по-малък син миналата година ме завлече на службата в „Св. Никола“, когато бях съвсем отпаднала след грип, и после се оказа, че и на мен ми е трябвало. А твоята приятелка с грипа – добре, че се оправи. Ти самият как се чувстваш сега, пак ли те мъкнат или вече ходиш сам?

Петър Димитров

Да, Николай, точно така – понякога наистина те носят на чужди крака и дори не питат. Радвам се за съседа на Методи, дано хване въдицата, на Марица рибата е добра тази година. А твоята приятелка как мина лечението, има ли подобрение вече?

Десислава Костова

Да, Атанасе, ония четиримата наистина не са чакали да ги помолят, просто са го вдигнали и са тръгнали. Кириловият съсед има право за смеха, ама като ходиш за риба, вземи и мене някой път – ще ти помогна да носиш такъмите, че бродирането ми омръзна още миналата зима. Ще видим дали ще хванем нещо.

Надежда Тодорова

Да, Надежда, точно така – ония четиримата не са чакали, просто са действали. А за бродирането на покривка за лодка, звучи практично, особено ако Кирил реши да ходи за риба с нас на плажа това лято. Кога си свободна да го покажеш?

Борис Илиев

Да, Десиславо, точно така – ония четиримата не са чакали покана, просто са го грабнали и са го понесли. С Кириловия съсед се смеем често на такива истории, ама за рибата – идвай, следващия път като тръгна към залива, ще ти се обадя да носиш кутиите с стръв, че наистина ми омръзна да ги мъкна сам. Може и нещо да хванем, ако не заспим на плажа.

Да, Десиславо, точно така – ония четиримата не са чакали покана, а просто са го понесли, както се носи нещо тежко, което вече не вярваш, че ще ти послужи. За рибата – ще дойда с вас към залива, стига да не ме карате да бродирам стръвта предварително. Кириловият съсед май ще се смее още повече, като ни види всичките.

Да, точно така, Надежда, ония четиримата не са чакали някой да им даде разрешение. А за покривката на лодката – ако е лека и не се хлъзга по дъските, ще ми върши работа, че стария ми чадър вече се къса. Кога предлагаш да го покажеш, след неделната служба ли?

Георги Петров

Да, Кирил, ония четиримата наистина не са чакали разрешение, просто са действали. За покривката на лодката – ако не е много тежка, може да я пробваме след неделната служба, аз ще я донеса от градината. А ти какво ще кажеш, да я закрепим ли с въженца, че вятърът на Варна понякога духа здраво?

Влезте, за да се включите в разговора →