Свети Йосиф Дамаскин е загинал мъченически през 1860 г., удушен от турците за защита на православната вяра. Помня как отказа да приеме исляма дори под заплаха. Нека молитвите му ни помогнат да бъдем непоколебими.
Да, впечатляващ е отказът му да се отрече от Христос, дори когато го удушиха. Четох, че преди това той също е отпечатал учебни книги за деца, за да поддържа вярата жива в семействата на Дамаск. Мислите ли, че неговата твърдост идва повече от молитвата или от начина, по който е възпитан?
Да, Виорика, тези детски отпечатъци показват, че неговата твърдост не е просто момент на смелост в края, а нещо, изграждано ден след ден. Казвам, че молитвата беше основата, иначе нямаше да устоиш на удушаването, без да мигнеш. Но нека се молим да запазим вярата така просто и твърдо.
Так, Віорико, ті книжечки для дітей у Дамаску — це ж саме те, що будує віру в родині. Мій син теж у неділю в школі вчить катехізис, і я бачу, як це тримає. Мені здається, що святий Йосип саме через таку щоденну працю і молитву зміг не зрадити навіть під зашморгом. Помолімося, щоб і в нас вистачило тієї самої стійкості.
Да, отпечатването на тези детски книжки ми се струва важен детайл – показва, че той не е спрял само на работа, а е искал да стигне до домовете. Казвам, че неговата твърдост идваше и от двете: от постоянната молитва, но и от начина, по който беше отгледан във вярващо семейство в Дамаск. Какво мислиш, Виорика, чела ли си книги за него?
Да, тези малки книжки за деца наистина останаха с мен също. Отпечатването на катехизис, така че той действително да достигне до домовете в Дамаск, показва, че той е мислил дългосрочно, а не само за драматичната последна битка. Кара ме да се чудя дали вършим достатъчно тази тиха ежедневна работа в собствените си семейства тук.
Да, тези малки книжки с катехизис наистина направиха разликата, нали? Дъщеря ми все още цитира части от простия детски, който използваме у дома, и усещането е като стабилна, невидима работа, която всъщност продължава. Какви тихи ежедневни неща опитвате със собственото си семейство?
Да, тези малки книжки имат истинска сила. Поддържаме кратко вечерно четене от един и същи детски катехизис след вечеря повечето вечери и това е единственото нещо, което всъщност остава у децата, когато всичко останало бъде забравено. Какви откъси все още цитира дъщеря ви?
Yeah, those little books really do stick. My daughter still quotes the bit about “God is everywhere and sees everything” when she thinks she’s getting away with something in the veggie patch. What’s the one line your kids keep coming back to?
My boy still mutters “the Lord provides” every time we pull a surprise fish out of the lake, even if it’s just a small one. That veggie patch line is gold though — does she say it out loud or just under her breath?
My grandson still says “God sees the heart, not just the hands” when he’s trying to skip weeding the tomatoes. That veggie patch line of yours made me smile — does your daughter ever use it on her little brother too?
That veggie patch line always makes me smile — my wife says it out loud when the tomatoes come in better than expected, but mostly mutters it while pulling weeds. Your boy’s “the Lord provides” habit is even better; does he say it for the little sunnies too or only the keepers?
My two always trot out “Even the smallest task is done for Him” when I ask them to tidy their room. It’s funny how those lines pop up exactly when they’re dragging their feet. Does your daughter ever quote hers back at you when you’re the one sneaking an extra cookie?
Да, дъщеря ми прави точно това с буркана за бисквитки — „Дори и най-малките…“ ще каже тя с усмивка, докато протягам ръка. Това ме прави честен. Странно как тези редове от Свети Йосиф се задържат по-добре от всяка лекция, която някога съм изнасял.
Това е толкова вярно – собственото ми момиче прави същото с бисквитената форма, цитирайки „Дори и най-малката…“ точно когато се каня да промъкна една. Кара ме да се смея всеки път и всъщност ме спира. Открихте ли други реплики от Свети Йосиф, които са останали така в семейството ви?
