Прот. Дионисий Дунаевски. Словото като дар и оръжие: светоотеческо учение за силата на словото и неговата литературна илюстрацияпревод

Светите отци на Църквата смятат нецензурния език не просто за лош навик, а за тежък грях, който осквернява душата и отчуждава човека от Бога. Те подчертават: устните на християнина са предназначени за молитва и хваление, следователно изричането на мръсни думи прави човек недостоен за светилища.

Мисли на светите отци за нецензурния език

Великите учители на Църквата са ни оставили дълбоки размисли за силата на словото:

Свети Йоан Златоуст нарича нецензурния език „храна за демони“ и учи, че и молитвата, и ругатните не могат да излизат от едни и същи устни. Според него нецензурният език осквернява душата и оскърбява Божия образ в човека. Той също така предупреди: „Нецензурният език е отрова, която убива душата, и сигурен признак за разпусната душа“ и добави: „Ако произнасяте гнили думи, тогава не мислете, че това са само думи, това са дела, и то зли дела“.

Монах Ефрем Сирин вярвал, че лошите думи са признак на вътрешно разстройство и липса на страх от Бога. Той призова да се пази езикът, тъй като през него в душата прониква греховната отрова и напомни: „Който не обуздае езика си, скоро пада в погибел“.

Свети Григорий Богослов посочи, че словото е дар Божи и да го използваш за зло е...