Прот. Дионисий Дунаевски. Благоговението е трепетът на душата пред вратите на Раяпревод

Смирената душа, стояща на границата на световете, замръзва в свещен трепет, осъзнавайки, че влизането в Рая не е заслуга, а чудо на милостта. Великият подвижник авва Сисой свидетелства за тази истина с целия си живот и със самата си смърт.

В далечна пустиня, в скромна килия, заобиколена от тихи пясъци, той лежеше на смъртния си одър. Наоколо се събраха ученици - братя, за които старецът беше жив пример за святост: човек, изтощил тялото си с пост в продължение на десетилетия, прекарвал нощите си в молитва и с чиито ръце се извършваха чудеса. Само с една негова дума - "Стани и излез" - мъртвият младеж възкръсна. Те с трепет и болка в сърцата чакаха последния миг, без да смеят да нарушат тишината, която цари в килията.

Изведнъж се случи нещо невероятно: лицето на стареца засия като изгряващо слънце, осветявайки всичко наоколо с неземна светлина. Учениците замръзнаха - струваше им се, че стените на килията се разтвориха и самото Небе влезе в тясното пространство.

- Татко, какво виждаш? - едва чуто прошепна единият от братята.

— Преподобни Антоний Велики дойде при мен — отговори тихо Сисой.

Няколко мига по-късно лицето му грейна още повече.

„Сега виждам лицата на пророците...“ каза той.

И след кратко време...