Според мен границата често минава там, където човек вече може да избира, но не иска. Помня как един познат пиеше всяка вечер „заради стреса“, а после се оправдаваше, че това било болест. Отецът в храма ни каза просто – ако можеш да спреш за пост, значи не е само болест. А ти как мислиш, къде точно е тази граница?
Съгласна съм с тебе, Борисе. Моят съпруг, Бог да го прости, също си намираше оправдания с „нервите“, докато не спря за Великия пост една година – тогава разбра, че може. Според мен границата е там, където човек вече лъже и себе си, и Бога. А ти какво мислиш, отецът ви каза ли още нещо по въпроса?
Имах и приятел, който всяка вечер пиеше по една чаша „от нерви“ и на изповед казваше: „Болен съм, татко, нищо не мога да направя“. И когато настъпи Великият пост, той го взе и го изтърпя без капка. Така че все още имаше избор. Благодаря ти, че ми припомни тези истории, забелязваш ги точно.
