Когато паметта стане наследствопревод

На митрополита на Флорини, Преспа и Иордания Ириней 3 септември не е проста дата за мен. В мен се пораждат спомени, носталгия и дълбока благодарност към една личност, белязала моя църковен и личен път. Църквата почита свещеномъченик Антим, епископ Никомидийски, а споменът ми почти несъзнателно се връща към моя блажен първостарец, митрополита на Солун, Антим от Александруполис. Понякога в такъв ден епископството беше изпълнено с молитви. Днес пожеланието се превърна в молитва, обръщението в възпоменание, а споменът в източник на благодарност. Павел, Апостолът на народите, уместно го споменава: „Помнете пастирите си“¹.

Наистина има хора, които просто не остават в паметта. Те стават мярка за нашия собствен курс.

Връщайки се назад във времето, го виждам отново в Александруполис, където от 1974 г. до 2004 г. прекарва тридесет години плодотворно и разнообразно пастирско служение, а след това в Солун, от 2004 г. до 2023 г. Четиридесет и девет години първосвещенически сан. Две епископски седалища, но една неизменна църковна съвест.

Старецът не гледа на епископа като на носител на власт, а като пазител на наследство, като...