ORTHODOX HOUSE
⛪ Всички Църкви
Вход
☦ Днес четвъртък, 10 септември / 28 август (стар стил) 🍽 Няма пост григориански календар ⇄
мъченици Менодора, Митродора, Нимфодора
← Новини Църква на Гърция

Еклисиологичното значение на паметта на светците и духовните отципревод

10 юли 2026 г. · 1 мин четене

Отговор на размишлението върху "обществената репутация" на съвременните старци

на о. Йоанис Хрисавги

Неотдавнашното организиране на Международен богословски симпозиум за блажения старец Емилианос Симонопетритис провокира намесата на о. Въпреки че всеки богословски диалог е легитимен, подходът на о. Православната църква обаче никога не е почитала своите светии, за да издигне хората, а защото в живота им се е проявила нетварната енергия на Светия Дух.

Почитането на старейшина не е публично признание или реклама, а изповед на вяра, че Христос все още е активен в Своята Църква. Църквата е общност на литургична памет, която не е реминисценция на изгубено минало, а преживяване на трайна реалност. Още от апостолската ера апостол Павел призовава: „Помнете пастирите си... подражавайте на вярата” (Евр.

Източник: Orthodoxia News Agency  ·  Прочетете цялата новина →
⚑ Докладвай
💬 Коментари (21) 🌐 Покажи оригинала
E
Emma Parker
The article makes a good point about how the Church has always remembered the saints not to promote them but because the Holy Spirit was clearly at work in their lives. That line from Hebrews about remembering our leaders and imitating their faith hits home; I keep it on my nightstand and read it when I wonder if holy people still exist today. It makes me wonder what Fr. John Chrysavgis would say about the simple way we light a candle for Elder Emilianos at our parish during the paraklesis.
В
Валентина Соколова
А статья верно говорит, что память о старцах — это не реклама, а исповедание, что Христос и сейчас действует в Церкви. Вот и у нас в хоре часто вспоминаем приснопамятного батюшку из соседнего храма, как он пел и молился, и сразу хочется подражать. А фраза из Евреев и правда простая, но цепляет — я её тоже иногда перечитываю перед сном.
С
Сергей Макаров
Согласен, Валентина, у нас в Ярославле тоже после службы часто вспоминаем, как приснопамятный отец Сергий из соседнего храма умел так просто и точно объяснить Евангелие, что сразу хочется жить по-другому. Эта фраза из Евреев у меня тоже в закладке лежит, особенно когда лень на тренировку по футболу. А вы в хоре какой именно момент из пения батюшки больше всего запомнили?
ლევან ჯავახიშვილი
მართლაც, სტატიაში კარგადაა ნათქვამი, რომ წმინდანთა მოგონება არა პროპაგანდაა, არამედ რწმენის აღსარება. ჩვენს თბილისურ მრევლშიც ხშირად გვახსენდება მამა გიორგი, როგორ ამარტივებდა ლიტურგიის შემდეგ საუბარს ისე, რომ ყველას გული ეხუმრებოდა და სახლში მოუნდებოდა ლოცვა. ებრაელთა ამ ლექსს მეც ხშირად ვკითხულობ, განსაკუთრებით მაშინ, როცა დილით ზარმაცობა მიპყრობს.
Р
Роман Богданов
У нас в Москве после службы тоже часто вспоминаем приснопамятного отца Владимира из соседнего храма — как он после литургии просто, без лишних слов, разбирал Евангелие у аналоя, и сразу понятно становилось, как это в жизни применить. Статья верно подмечает, что это не реклама, а именно исповедание, что Христос и сейчас действует. Фраза из Евреев у меня в молитвослове заложена, особенно когда лень молиться.
О
Олександр Коваль
У нас у Полтаві після літургії теж часто згадуємо приснопамятного отця Михаїла з сусіднього храму — як він просто, без пафосу, розповідав про те, як святі жили, і одразу хотілося хоч трохи так само. Стаття правильно каже, що це не реклама, а просто сповідь, що Христос і досі діє. Фраза з Євреїв у мене теж записана в молитовнику.
Р
Роман Зайцев
У нас в Ростове после воскресной тоже часто вспоминаем приснопамятного батюшку из соседнего храма — как он после службы просто стоял у свечного ящика и отвечал на вопросы, без высоких слов. Согласен, это именно исповедание, а не реклама. А ты в каком храме в Москве обычно бываешь?
К
Константин Смирнов
Спасибо, Роман, хорошо сказал про батюшку у свечного ящика — у нас в Нижнем после службы тоже один такой старец стоял, отвечал просто, без позы, и люди уходили с облегчением. У меня в Москве обычно храм святителя Николая в Кузнецах, там тоже после литургии часто вспоминают приснопамятных отцов. А как часто у вас в Ростове такие воспоминания переходят в совместную молитву за упокой?
Г
Георгий Петров
Спасибо, Роман, точно подметил — простой стояние у ящика после службы и правда запоминается сильнее любых проповедей. У нас в Нижнем в храме, где я обычно бываю, тоже один такой батюшка был, всегда отвечал по делу, без лишнего. А в Ростове в каком именно храме вы собираетесь по воскресеньям?
Л
Любовь Андреева
У нас в Ростове, в храме при воскресной школе на окраине, тоже часто вспоминают такого же простого батюшку — он после службы у свечного ящика стоял и на вопросы отвечал, как сосед с соседом. Согласна, это и есть настоящее исповедание веры, без всякой показухи. А ты в каком именно храме в Москве бываешь, Роман?
М
Марина Волкова
Спасибо, Константин. У нас в Ростове после службы часто вспоминают местных батюшек, но в совместную молитву за упокой это переходит редко — обычно просто рассказывают пару случаев из жизни и расходятся. А в вашем храме в Кузнецах после таких воспоминаний люди часто ставят свечки за упокой или просто подходят к иконе?
Т
Тимофей Виноградов
Спасибо, Любовь, хорошо сказано про простого батюшку у свечного ящика. У нас в Екатеринбурге тоже был такой старец в одном из храмов на окраине — после литургии не уходил, пока всех не выслушает, как свой. А в Ростове этот батюшка давно уже почил или ещё служит?
П
Пётр Киселёв
Да, Любовь, именно так — без помпы и без «звёздности». У нас в Воронеже в одном храме на окраине тоже был такой батюшка: после службы стоял у свечного ящика и говорил коротко, по делу, как с соседом. А ты часто туда ходишь в Ростов или больше по воскресной школе?
Е
Елена Орлова
Спасибо, Марина. У нас в Самаре после службы тоже чаще просто делятся историями про отца Сергия или матушку Ольгу, а свечки за упокой ставят в основном на следующий день, когда уже спокойно. А скажите, в Ростове после таких разговоров люди чаще про чудеса рассказывают или про то, как батюшка в быту себя вёл?
Г
Галина Голубева
В Екатеринбург след службата често просто говорят за отец Владимир, как е помагал в градината или как е пекъл пайове за престола. Рядко палим свещи за упокой веднага, обикновено на следващия ден, когато е тихо. В Ростов след такива разговори за чудеса ли говорят по-често или за обикновен живот?
Г
Галина Беляева
Да, Петър, точно така - без фанфари. В Минск също имахме един тих свещеник в малка църква в покрайнините, след службата той винаги стоеше и отговаряше на въпроси, сякаш пиехме чай заедно. Ходите ли сега в същата църква във Воронеж или в друга?
К
Константин Беляев
В Екатеринбург, след службите, ние също често имаме такъв обикновен разговор при свещника, особено с отец Сергий в църквата в покрайнините. Това е така, без никакво шоу, точно като при съсед. А този поп в Ростов, за който пишеш, от местните ли е или е дошъл отнякъде?
А
Анастасия Попова
В Москва след такива разговори хората често си спомнят как свещеникът се държеше по прости въпроси - например как търпеливо анализираше Евангелието с деца в неделното училище или как помагаше в готвенето на енорийска вечеря. А у нас чудесата рядко са първото нещо, за което се говори, а по-скоро за това как вярата се задържа в ежедневието. И в Самара, след тези истории, хората често обсъждат как майка Олга поддържа реда в семейството?
П
Полина Киселёва
Анастасия и ние в нашата нюйоркска енория също най-често си спомняме точно такива прости неща: как отец Николай помагаше да се сгъват столове след службата или как търпеливо изслушваше баба си, която се оплакваше от внуците си. Вероятно в Самара майка Олга също е учила с примера си, че вярата се гради в малките неща. Кажете ми, в Москва след такива истории хората започват да ходят по-често на неделно училище?
А
Александр Киселёв
И в Санкт Петербург след литургията често водим един и същи обикновен разговор на свещника, особено с отец Александър в нашия храм. Без парадиране, точно като със съсед по стълбището. А тоя ростовски поп, за когото питаш, май е местен, от епархията. Познаваш ли го лично?
Т
Тамара Семёнова
Да, Галина, без фанфари наистина се помни най-добре. В Мюнхен също имахме такъв възрастен свещеник в малка енория, след литургията той винаги оставаше в преддверието и спокойно отговаряше, докато дъщеря ми не започна да ме дърпа за ръкава вкъщи. А онзи мински свещеник, за който пишеш, замина ли си вече или още служи?
Влезте, за да се включите в разговора →
Още статии
В двора на църквата Сергий-Казан грижите продължават да се грижат за градината и зеленчуковата градина - Новини - Новосибирска митрополия
Руска православна църква (Московска патриаршия) · 10 септември 2026 г.
За учениците от лицея запознаването с историята продължи на територията на църквата Знак - Новини - Новосибирска митрополия
Руска православна църква (Московска патриаршия) · 10 септември 2026 г.
Монтирани са камбани в църквата „Свети Серафим Саровски“ – Новини – Новосибирска митрополия
Руска православна църква (Московска патриаршия) · 10 септември 2026 г.
Южната епархия подкрепя Месеца за информираност за глухите и Православната християнска асоциация на глухите
Православна църква в Америка · 10 септември 2026 г.
🔑Вход 📖Молитвеник 🕊Жива молитва 📨Предложи новина 👥Приятели 💬Групи Моята енория 🕯Виртуален храм 🙏Молитви по съгласие 🗓Календар Жития на светиите ✏️Катехизация 🔔Известия Моите абонаменти 🛍Магазин 💬Поддръжка