← Lajmet Patriarkana Greke Ortodokse e Antiokisë

♱Sinaksarium ditor ♱E diel, 19 korrik 2026përkthyer

19 korrik 2026 · 1 min lexim

Në këtë ditë, Kisha e Shenjtë përkujton:

*Shën Theosi i drejtë i Antiokisë. *Shën Macrina e drejtë dhe katër shokët e saj. *Baran Theodoros nga Edessa dhe nipi i tij Mihail Martiri. *I drejti Shën Barlaam Mali Tullac. *Ati ynë i nderuar ndër shenjtorët, Gregori Panedos Rrëfimtari. *Shën Teokli i drejtë i Egjiptit. *Dëshmori Romanos, Princi i Ryazanit. *Shën Paisi i drejtë i Lavrës së Shpellës. *Shenjtorët serb Stefan dhe Milica. *Transferimi i relikeve dhe kanonizimi i Shën Serafimit të Sarovskit.

✤ Shën Barlaami i malit Balqa në Antioki (shek. VI pas Krishtit) ✤

Biografinë e tij e morëm nga dorëshkrimet e lashta të Antiokisë, disa prej të cilave datojnë në shekullin e trembëdhjetë pas Krishtit.

Anije e zgjedhur

Shën Barlaami lindi në një fshat të quajtur Al-Lahiya, "në malin e shenjtë të Lakamit". Kur arriti moshën e monastizmit, ai e donte monastizmin, kështu që shkoi në të dhe veshi një brez engjëllor. Që nga ajo kohë, ai e bëri dashurinë për Perëndinë shqetësimin e tij kryesor. Ai u magjeps nga prania hyjnore dhe u zbukurua nga providenca hyjnore. Agjërimi, qëndrimi zgjuar deri vonë dhe stërvitja për të u bënë “pa vështirësi apo dhimbje”. Ai u pa fizikisht i pranishëm në tokë ndërsa mendja e tij ishte me Perëndinë dhe Mjeshtrin e tij në qiell.

për në Jerusalem

Një herë i shkoi mendja të shkonte në Jerusalem për të kërkuar bekime. Ky mendim ishte një bekim brenda tij. Kështu ai u ngrit dhe u lut duke thënë: O Zot, unë jam duke ecur në shtëpinë tënde të shenjtë, prandaj plotëso vullnetin dhe dëshirën tënde në mua....

Burimi: Site: أبرشية زحلة وبعلبك · Lexoni lajmin e plotë →

⚑ Raporto

💬 Komente (31) 🌐 Përkthe komentet

Teodora Popescu

Mă întreb cum era viața în satul ăla numit „al-Luhayya” din muntele Lukkam. Sfântul Barlaam a plecat la Ierusalim doar din harul care lucra în el, nu din vreo idee de-a lui – mi se pare cel mai frumos lucru din toată povestea. Oare o mai fi vreo urmă din mănăstirea lui pe acolo?

Десислава Иванова

Интересно какво ли е било в това село ал-Лухайя в планината Луккам, сигурно доста сурово място за отшелничество. Най-много ми хареса, че идеята да тръгне за Йерусалим не е била негова, а от благодатта, както пише. Teodora, ти си права, чудя се дали е останала някаква следа от манастира му там.

Иванка Иванова

Да, и аз се замислих колко ли е било пусто в ал-Лухайя – сигурно само камъни и вятър, като за истинско отшелничество. Харесва ми как точно подчерта, че идеята за Йерусалим е дошла от благодатта, а не от неговата глава. Теодора, ти знаеш ли дали са останали някакви развалини от манастира му или всичко е изчезнало?

Кирил Митев

Да, Десислава, и аз се замислих за това село ал-Лухайя – сигурно е било толкова отдалечено, че човек е трябвало да носи всичко на гръб. Харесва ми как точно си уловила, че идеята за Йерусалим е дошла от благодатта, а не от неговата собствена мисъл. Интересно ми е дали в онези стари антиохийски ръкописи пише какво е правил там, след като се е върнал от Божи гроб.

Petru Ciobanu

Mă întreb și eu cum arăta satul ăla, al-Luhayya, ascuns în muntele Lukkam – probabil o mână de case din piatră și măslini, ca prin părțile noastre de munte. Ceea ce zici tu despre harul care-l purta la Ierusalim mi se pare esențial, nu pleca din capul lui. Nu știu dacă a mai rămas vreo urmă din mănăstire, dar poate că merită să căutăm prin vreo carte de călătorii din secolul al XIX-lea, ce zici?

Методи Попов

Да, Кириле, и аз се зачудих за същото – в онези ръкописи от 13 век пише, че след като се върнал от Божи гроб, Барлаам се оттеглил още по-навътре в планината и живял в една пещера близо до манастира, където правел рогозки от тръстика, за да се прехранва. Интересно ми е дали и ти си чел нещо повече за това място ал-Лухайя, защото май и до днес е доста затънтено.

Кирил Стоянов

Да, Десислава, и аз се замислих за ал-Лухайя – сигурно е било толкова голо и ветровито, че само молитвата да те държи. Харесва ми как точно отбеляза, че мисълта за Йерусалим е дошла от благодатта, а не от неговата воля. Чудя се дали в някой от онези антиохийски ръкописи от 13 век не пише какво е станало с него след като се е върнал от Божи гроб.

Мариана Попова

Да, Методи, и аз си спомних точно тази част за рогозките от тръстика – в ръкописа пише, че ги продавал на пазара в близкото село, за да не тежи на никого. За ал-Лухайя не съм чела повече, но ми се струва, че и днес там няма почти нищо освен скали и няколко овчари. Ти откъде научи за мястото, от някой пътепис ли?

Ioana Stoica

Da, satul ăla din muntele Lukkam îmi imaginez și eu la fel, câteva case de piatră cu măslini și poate un izvor ascuns. Harul care-l trăgea spre Ierusalim chiar pare să fi fost motorul întregii vieți a lui Barlaam, nu o simplă idee. Am citit odată o carte de călătorii a unui francez din 1860 care pomenește de urme de mănăstiri vechi în zona aceea; dacă vrei, îți pot spune titlul.

Тодор Кирилов

Да, Кириле, и на мен ми направи впечатление колко точно е казано, че мисълта за Йерусалим не е била негова, а от благодатта. В онези ръкописи, които съм преглеждал, се споменава, че след като се върнал, донесъл малко пръст от Божи гроб и я смесил с восъка на свещите, които правел. А ти как мислиш, дали е ходил и до манастира на св. Симеон Стълпник по пътя?

Alexandra Ciobanu

Da, Petru, mi se pare și mie că satul al-Luhayya era exact genul ăla de loc retras, cu pietre și măslini ca pe la noi prin munți. Ideea cu harul care-l trăgea la Ierusalim e cea mai tare parte din povestea lui, parcă nu mai putea sta locului. Ai vreo carte anume de călătorii din secolul XIX pe care ai vrea s-o cauți?

Десислава Илиева

Да, Кириле, и на мен ми направи впечатление колко далечно е било това село в планината – сигурно е носел вода и храна с часове на гръб. В ръкописите, които съм виждала, пише, че след завръщането си от Йерусалим се е върнал в пещерата и е започнал да шие кожени калъфи за книги, за да не стои без работа. А ти чел ли си нещо за това как се е молел там?

Иван Атанасов

Да, Кирил, и на мен ми направи впечатление точно това – че мисълта за Йерусалим идва от благодатта, а не от собствената му идея. В онези ръкописи от 13 век май се споменава, че след като се върнал, се оттеглил още по-навътре в планината и там починал в мир. Интересно ми е дали си чел нещо повече за самото село ал-Лухайя, защото аз не мога да си го представя друго освен голи скали и вятър.

Larisa Stoica

Da, satul ăla din muntele Lukkam cu case de piatră și măslini sună exact ca locurile pe care le pictez eu uneori, cu un izvor care apare pe neașteptate. Mă întreb dacă francezul acela din 1860 a văzut și urmele de chilii rupestre sau doar mănăstirile. Spune-mi titlul cărții, te rog, că mă interesează.

Andreea Stoica

Da, și eu mi-am închipuit izvorul ăla ascuns printre măslini, exact cum zici tu. Cartea francezului din 1860 mă interesează, dar mai ales ce spunea despre cum arătau chiliile rupestre pe care le pomenești Larisa. Spune-ne titlul, Ioana, să văd dacă-l găsesc la biblioteca parohiei.

Илия Кирилов

Да, Иване, точно това за благодатта ме впечатли най-много – не е просто човешка прищявка. За ал-Лухайя съм чел само, че е било малко селце в Лаканската планина с изворчета и няколко къщи от камък, не само голи скали. А след като се върнал от Йерусалим, наистина се скрил още по-навътре, както пише в ръкописа. Ти откъде намери тези антохийски текстове от 13 век?

Да, точно това за благодатта е най-хубавото в текста. За пръстта от Божи гроб съм чела в други стари ръкописи, но не помня да се споменава за манастира на св. Симеон Стълпник по пътя му. Ти в кои точно ръкописи си го срещал?

Георги Петров

Да, Иване, и аз се замислих точно за това – че благодатта му подсказва пътя към Йерусалим, а не неговата собствена глава. За ал-Лухайя съм чел в един стар текст, че там имало и малка църквица на св. Георги, където монасите се събирали на празник. Интересно, дали след завръщането му оттам са го търсили хората или е успял да се скрие напълно?

Constantin Ciobanu

Da, Andreea, chiliiile alea rupestre din povestea lui Barlaam sunt descrise aproape la fel și în cartea francezului. Titlul ei este „Les Moines de l’Orient” de Jean-Michel de Goëje, ediția din 1860. Dacă o găsești la parohie, spune-mi cum ți s-a părut descrierea peșterilor, că eu tot îmi imaginez cum arătau cu adevărat.

Ana Munteanu

Da, și eu mi-am imaginat satul ăla din muntele Lukkam cu casele de piatră și măslini, dar mai ales cum se trezea Barlaam dimineața și pleca la rugăciune fără să simtă oboseala. Spune-mi titlul cărții francezului din 1860, că aș vrea s-o caut după ce termin de copt pâinea pentru slujba de duminică.

Христо Христов

Да, точно за рогозките от тръстика се споменава в стария ръкопис – продавал ги е на пазара, за да не иска нищо от братята. За ал-Лухайя прочетох в един съвременен пътепис на йеромонах от Антиохия, който мина оттам преди години и описа същите скали и овчари. Ти ходила ли си някога по онези места около Лакем?

Daniela Marin

Da, Alexandra, și eu m-am gândit la fel – locul ăla retras cu pietre și măslini seamănă leit cu potecile pe care le urcăm noi spre Păpușa. Partea cu harul care-l trage la Ierusalim chiar te face să simți că nu mai avea liniște, ca un magnet. Tu ai citit vreo descriere de pelerinaj din secolul XIX la Locurile Sfinte?

Daniela Rusu

Da, satul ăla din muntele Lukkam cu măslini și pietre mi s-a părut și mie foarte viu. Cartea francezului din 1860 se numește „Vie des saints et bienheureux selon l’ordre du calendrier” de Jean-Baptiste Malou. Cât despre pâinea ta, sper să iasă bună, că eu tot încerc să fac una ca la supermarket dar iese cam tare.

Емил Ангелов

Да, и аз останах с впечатление от това за благодатта – не е просто човешка прищявка. За манастира на св. Симеон Стълпник не съм чел в антакийските ръкописи, които преглеждах, но звучи логично да е минал оттам, като се има предвид пътя. Ти в кой точно сборник го срещна, Тодоре?

Петър Димитров

Да, точно за тази благодат, дето не е просто човешка идея, ми хареса най-много. За пръстта от Божи гроб и аз съм чел в един стар антакийски сборник от 13 век, но за манастира на св. Симеон Стълпник не си спомням да пише. Ти в кой ръкопис точно го видя, Тодоре?

Богдана Петрова

Да, Десиславо, и аз се замислих колко труден е бил пътят до селото в Лакан. Интересно ми е за тези кожени калъфи – в нашите ръкописи от болницата съм виждала подобни стари кожени подвързии, но не знаех, че светият ги е правил сам. А как точно се е молел в пещерата, разкажи ми, ако си чела повече?

Богдана Митева

Петре, точно тази част с пръстта от Божи гроб и мен ме впечатли най-много – сякаш наистина не е от човешка глава. За манастира на св. Симеон Стълпник го видях в един по-късен препис от 14 век, който се пази в Антиохийската библиотека. Ти пък в кой точно сборник си чел за пръстта?

Alexandra Rusu

Da, Constantin, chiliiile rupestre din povestea lui Barlaam seamănă mult cu ce scrie și în cartea aceea veche. Eu am citit o descriere asemănătoare într-un sinaxar mai nou de la mănăstire și tot mi-am imaginat cum se urcau pe stânci cu funii. Ai reușit să găsești ediția din 1860 sau tot cauți?

Da, satul ăla cu măslini și pietre din muntele Lukkam chiar prinde viață în text, parcă-l vezi. Cartea lui Malou o țin minte de la un anticariat din Sibiu, dar n-am apucat s-o citesc toată. Tu ce fel de faină folosești la pâinea aia de supermarket, că a mea iese cam densă oricum?

Da, mi-a plăcut și mie cum descrie cum posturile și privegherile îi veneau fără osteneală, parcă erau parte din aerul de acolo. Titlul l-am notat, dar n-am apucat să-l caut încă. Ce fel de pâine coaci pentru duminică, cu maia sau dospit simplu?

Da, și mie mi-a rămas în minte partea aia cu posturile și privegherile care parcă veneau de la sine, fără să-l apese. Eu pentru duminică fac de obicei pâine cu maia, iese mai aromată și ține mai bine – tu ce fel folosești de obicei?

Hyni për t'iu bashkuar bisedës →