Добро и зло сърцепревод

От отец Димитриос Бокус

В една от своите притчи Христос казва, че на определен роб, който дължал прекомерната сума от милиони (десет хиляди) таланта (милиони днешни пари), дългът бил отписан от неговия господар. Но робът не даде незначителен дълг (сто динара) на един от колегите си. След това неговият шеф отмени давността на дълга и го затвори, докато не плати всичко до последната минута (Матей 11 неделя).

Господарят на роба се възмути, защото робът не беше научен на нищо от собственото си великодушие и доброта. Той не беше пример за милостта на своя господар. Той характеризира роба като нечестив, защото проявяваше нечестие, и го осъди точно поради тази причина. „Виждаш ли и се смилиш над слугата си, както аз се смилих над теб?“ Не трябваше ли и ти да проявиш милост към съслужителя си, както аз се смилих за теб?

Безпощадността на роба е нещо абсурдно, в момента, в който самият той получава „голямата милост” от своя господар. Всеки човек е роб, Бог е господар и нашите грехове са дълг. Ние всички имаме огромни дългове към Бог, но също и някои дългове, малки или големи, един към друг.

Какво го интересува...