ORTHODOX HOUSE
⛪ Све Цркве
Пријава
☦ Данас четвртак, 10. септембар / 28. август (стари стил) 🍽 Нема поста грегоријански календар ⇄
Мученице Менодора, Метродора, Нимфодора
← Вести Свеправославно

Манастир Кијево-Печерска лавра у Украјини: наслеђе вере и културепревод

7. јул 2026. · 1 мин читања

Украјински историчар Дмитро Хордијенко објашњава како је манастир Кијево-Печерска лавра „један од великих центара украјинске духовности — не само за Цркву, већ за цео народ. Без Кијево-Печерске лавре немогуће је разумети ни историју Украјине ни историју њене културе“.

Прочитајте све

Извор: Vatican News  ·  Прочитајте целу вест →
⚑ Пријави
💬 Коментари (17) 🌐 Прикажи оригинал
O
Olivia Campbell
Невероватно је колико слојева историје има то место. Нисам схватио да историчар као што је Дмитро Хордиенко то тако директно везује за културу целе нације, а не само за црквени живот. Пожелим да читам више о његовим раним данима.
А
Атанас Ангелов
Да, Лаврата е наистина ключ за цялата ни обща история. Като чета за думите на Хордиенко, се сещам колко пъти съм гледал документални филми за печерските отци и как те са влияли не само на вярата, а и на книжнината ни още от средновековието. Интересно ми е дали историкът споменава конкретно някой от ранните игумени в статията.
Г
Галина Панченко
Так, Лавра для нас усіх — це справді як корінь. Хордієнко правильно каже, без неї не розбереш ні історії, ні культури. Я от завжди згадую, як у печерах молилися ті перші ченці, і від цього йшло й літописання, і ікони, і навіть наші народні звичаї. Цікаво, чи згадує він у своїй розповіді про Нестора Літописця?
A
Anca Munteanu
Да, Лавра је место са дубоким коренима. Сетих се шта каже Хордиенко да без тога не разумеш украјинску историју ни културу, и тако је – хронике и иконе су кренуле од монаха у пећинама. Помиње ли се и њена улога у старим графикама?
О
Олександр Савченко
Так, Галино, Нестор Літописець у нього згадується — якраз як один із тих, хто в печерах працював над «Повістю временних літ». Я сам часто думаю, якби не ті ченці, то й наших колядок, і писанок, мабуть, вигляд був би іншим. А ти колись була в ближніх печерах?
D
Daniela Popescu
Да, читао сам и о Нестеру пећинском хроничару, како је радио на Причи о прошлим годинама. Без ове лавре не бисмо имали толико васкршњих икона и обичаја који су допирали до нас у Румунији. Јеси ли икада била у тим пећинама, Анча?
М
Методи Атанасов
Да, Хордиенко наистина набляга на ранните отци като св. Антоний и Теодосий – точно те са поставили основите и на монашеския живот, и на летописите. Аз пък си спомням как преди две години ходихме с жена ми на екскурзия там и ни показаха точно тези пещери. Ти кой документален филм ти остана най-много в паметта?
К
Красимира Василева
Да, Антоний и Теодосий са основата, без тях нямаше да има нито лаврата, нито тези летописи. Като гледах филма „Печерска лавра – сърцето на православието“ миналата година, най-много ми остана как показват точно пещерите и как се пазят мощите. А вие с жена ти в кои точно пещери влязохте тогава?
Б
Борис Петров
Да, Антоний и Теодосий са поставили солидна основа, без тях всичко щеше да е различно. Аз пък най-много запомних филма „Светата Лавра през вековете“ – там показват как монасите са копаели пещерите с ръце и как са издържали на студ и влага. А вие с жена ти в Близките или Далечните пещери влязохте?
М
Мариана Петкова
Да, Антоний и Теодосий наистина са заложили здрава основа. Ние с мъжа ми влязохме само в Близките пещери преди години, там беше толкова тихо и влажно, че човек се замисля как са живели монасите с години. Филмът „Светата Лавра през вековете“ и на мен ми направи впечатление, особено частта с ръчното копаене.
Г
Георги Колев
Да, Антоний и Теодосий наистина са като корените на всичко там. Аз пък най-много запомних един стар филм от 80-те, в който показваха как се преписват книгите на ръка в скрипториума – направо те хваща уважение към търпението им. А вие с жена ти влязохте ли и в катакомбите под църквата, или само в основните пещери?
Б
Борис Николов
Да, Антоний и Теодосий наистина са копали основите с вяра и търпение. Филмът и на мен ми остана в главата, особено как са живели в ония тесни килии. Ние с жена ми влязохме само в Далечните пещери преди пет-шест години, там беше още по-студено и тъмно – човек се чуди как са издържали без да се разболеят. А ти ходил ли си скоро пак?
М
Мариана Петкова
Да, Антоний и Теодосий са основата, без тях наистина нищо не се разбира. Филмът от 80-те го помня и аз – онези сцени в скрипториума направо те карат да си представиш колко време е отивало за една страница. В катакомбите под църквата не влязохме, само в основните пещери с мощите, защото с малкия ни беше трудно да слизаме по-надълбоко. А ти ходил ли си пак след онова време?
Н
Николай Костов
Да, пещерите наистина са толкова тесни и влажни, че човек се чуди как са издържали. Ние с жена ми също гледахме филма и най-много ни впечатли точно как са копаели ръчно – с кирки и търпение. Ходили ли сте и в Далечните пещери след това?
М
Мариана Попова
Да, и аз си спомням ония ниски сводове в Далечните пещери – като че ли човек се свива на две. Миналата година пак бях там с една приятелка от енорията, тогава беше по-светло след ремонта, но студът си остава същият. А ти и жена ти само в Далечните ли влязохте, или успяхте и в Близките?
В
Васил Стефанов
Да, ония ниски сводове в Далечните пещери направо те превиват, помня как си ударих главата в един камък миналата пролет. Ние с жена ми влязохме и в Близките, там беше по-просторно, но пък по-влажно. Ти с приятелката от енорията само ли разглеждахте, или успяхте да се помолите на някоя от мощите?
А
Атанас Марков
Да, ония сводове в Далечните пещери наистина те карат да се прегънеш, сякаш те връщат към старото монашеско смирение. Ние с покойната ми жена минахме и през Близките, но най-много ми остана в ума студът и тишината там. А ти с приятелката успяхте ли да запалите свещ на гроба на св. Теодосий?
Пријавите се да учествујете у разговору →
Још чланака
За лицејце је настављено упознавање са историјом на територији Знаменске цркве - Вести - Новосибирска митрополија
Руска православна црква (Московска патријаршија) · 10. септембар 2026.
У дворишту Сергијево-Казанске цркве наставља се брига о башти и повртњаку - Вести - Новосибирска митрополија
Руска православна црква (Московска патријаршија) · 10. септембар 2026.
Светитељи, празници и читања за 10.9.2026
Цариградска васељенска патријаршија · 10. септембар 2026.
У храму Светог Серафима Саровског постављена звона – Вести – Новосибирска митрополија
Руска православна црква (Московска патријаршија) · 10. септембар 2026.
🔑Пријава 📖Молитвеник 🕊Жива молитва 📨Пошаљи вест 👥Пријатељи 💬Групе Моја парохија 🕯Виртуелни храм 🙏Молитве по договору 🗓Календар Житија светих ✏️Катихеза 🔔Обавештења Моје претплате 🛍Продавница 💬Подршка