„В памет на Баба“ – от Масимба Лавмор Кучерапревод

„В памет на Баба“ – от Масимба Лавмор Кучера

магистър

Чет, 09/03/2026 - 19:54

Изминаха малко повече от три седмици, откакто светът, какъвто го познавах, се промени завинаги. Три седмици, в които се опитвах да намеря думите, за да напиша тази почит. Започвал съм го наум много пъти, но някак си думите никога не са ми се стрували адекватни. Как да компресирате 86 години живот и цял живот да бъдете нечий син в няколко страници? Как да пишеш за човек, чието влияние е вплетено в толкова много от това, което си? Може би затова ми отне три седмици да напиша това.

Беше събота, 8 август, ден, който знам, че ще помня с болезнена яснота до края на живота си. Бях в Обединеното кралство, на хиляди километри от човека, когото наричах Баба, и бях с двамата му внуци, Таремекедзва и Таропафадзва. За мен той беше Баба. За тях той беше Секуру — дядо.

Само шест дни по-рано, на 2 август, те се виждат и разговарят със Секуру чрез видео разговор. Тези обаждания се бяха превърнали в наш ритуал, начин да поддържаме връзка въпреки хилядите километри, които ни разделяха. По време на последния им видео разговор с него, Секуру ги благослови. Никой от нас не знаеше…