Четиринадесета неделя на Матей: Матей 22:2–14превод

Притчата за царския сватбен банкет, прочетена на Четиринадесетата неделя на Матей, принадлежи към онези евангелски четива, които обединяват радост и осъждение, покана и отговорност. Христос започва с изображение на празнуване: „Небесното царство може да се сравни с цар, който даде сватба на сина си.“ Божието царство е оприличено на сватба – не на съдебна зала, нито на място на страх, а на трапеза на общение, любов и радост.

Царят в притчата е Бог Отец; Синът е Христос; и сватбата разкрива тайната на спасението: единението на Бог и човечеството в личността на Христос. Бог не призовава човешката личност просто към морално усъвършенстване или към външна религиозност. Той го призовава към общение на живота. Той го призовава да участва в радостта на Царството, в Църквата, на евхаристийната трапеза, където Христос предлага Себе Си като храна на безсмъртието.

Първото велико послание на притчата е, че поканата е преди човешкото достойнство. Царят приготвя банкета, изпраща слугите си, упорства и вика. Инициативата е на Бог. Спасението не започва с човешки усилия, а с божествена любов. Човешката личност не открива Бог на своя...