Единадесета неделя на Матей: Матей 18:23–35превод

Притчата за неблагодарния слуга, прочетена на единадесетата неделя на Матей, разкрива същността на евангелския етос: човекът, който получава Божията милост, е призван да стане носител на милост и към своя брат. Царството Небесно не е представено като абстрактна идея, а като начин на съществуване, в който прошката не е маргинална добродетел, а условие за общуване с Бога.

Царят в притчата е образ на Бог, докато слугата, който дължеше „десет хиляди таланта“, представлява човешката личност, страдаща под безкрайната тежест на греха. Сумата е прекомерна, почти невъобразима. Чрез това Христос показва, че човешкият дълг пред Бога не може да бъде изплатен чрез морални постижения или индивидуални постижения. Спасението не е заплатата на праведността, а дар на божествено състрадание. Слугата просто моли за удължаване: „Имайте търпение с мен.“ И все пак господарят му дава нещо много по-голямо: той не отлага плащането, а опрощава целия дълг. Тук се разкрива божествената благодат, превъзхождаща човешкото желание.

Трагедията на притчата започва, когато слугата, който е получил прошка, среща своя другар. Дългът от сто денарии е...