Имаме ли нужда от Бог, за да бъдем морални?превод

Въпросът „Нуждаем ли се от Бог, за да бъдем морални?“ често се чува в съвременния обществен дебат. Много атеисти, агностици и философи твърдят, че човек може да бъде справедлив, състрадателен, честен и социално отговорен, без да вярва в Бог. На пръв поглед тази позиция изглежда разумна. Има хора без религиозна вяра, които правят добро, защитават слабите, показват безкористност и живеят последователно.

Православната църква не отрича тази реалност. То не учи, че всеки невярващ е неморален, нито че всеки вярващ автоматично е морално по-висш. Православната традиция знае много добре, че добродетелта не е идентична с външна религиозна идентичност. Човешката личност е създадена „по Божи образ” и затова пази в себе си съвест, свобода, способност за любов и склонност към доброто. Но Църквата повдига по-дълбок въпрос: какво имаме предвид, когато говорим за морал?

Ако под „морал“ имаме предвид система от правила за социално съвместно съществуване, тогава наистина човешките същества могат да формулират такива правила въз основа на разума, опита и нуждата от социален мир. Но ако под „морал“ имаме предвид пълната трансформация на човека...