Съвременни светци и богословска непогрешимост: Разликата между светостта, харизмите и догматичния авторитет на Църкватапревод

Любовта на православните към съвременните светци е един от най-утешителните признаци на църковния живот през последните десетилетия. Свети Паисий Атонски, Свети Порфирий Кавсокаливийски, Свети Иаков Цаликис, Свети Софроний Есекски и толкова много други осветени фигури са станали за много хора живо доказателство, че светостта не принадлежи само на далечното минало. Божията благодат продължава да действа в Църквата: преобразява хората, утешава ги, изцелява ги и ги води към покаяние.

И все пак почитането на светиите изисква и богословска проницателност. Винаги съществува опасност благоговението да се превърне в безкритично използване на техните думи. Често виждаме вярващи да се позовават на съвременни светци и старейшини, за да „затворят“ всяка дискусия: „Светецът го каза, така че това решава нещата“. По този начин обаче светецът престава да се разглежда като член на Тялото на Църквата и се превръща, почти несъзнателно, в индивидуален център на власт. Тогава възниква сериозно объркване: светостта се идентифицира с обща лична непогрешимост.

Православната църква не познава такова разбиране. Светиите са приятели на Бога, носители на благодатта, модели на...