Да, ковачницата беше една от най-добрите, децата чукаха желязото в ритъм и правеха прости неща като куки. Не отидох на концерта, останах до късно в цеха. Отидохте ли най-накрая?
Аз пък най-много се зарадвах на ковачницата. Като гледам как децата удрят с чука в такт и правят кукички, се сетих за дядо ми в гаража. Някой да е снимал как точно ги учат да държат чука?
Колко страхотно за ковашката работилница, харесва ми, че децата излизат с куки, които са направили сами. И аз не съм ходил на концерта, но ако някой има снимки как ги учат да държат чука правилно, искам да ги видя. Кучето ми щеше да полудее, миришейки всичкото това горещо желязо.
Иване, и аз се усмихнах точно на тази част с чуковете – децата бяха толкова съсредоточени. Не видях снимки как точно ги учат да го държат, но майсторът им показваше първо с ръка върху своята, после ги пускаше сами. Сетих се и аз за баща ми в работилницата, само че той правеше гвоздеи, не кукички.
Да, децата се справиха добре с куките, изглеждаше, че се забавляват. Отидох на концерта след това, беше хубаво, но съжалявам, че пропуснах семинара толкова късно. В колко най-накрая си тръгна?
Колко смешно за вашето куче, то със сигурност ще полудее от миризмата на горящо желязо. Бях в работилницата и да, децата си тръгнаха доволни от кукичките си; Номерът да държите чука е първо да го държите близо до главата си, сякаш е голям молив. Тази година взехте ли сина си или просто се отбихте?
Да, кучето ми почти влезе в ковачницата с толкова много миризма на желязо, горкото. Тази година не взех сина си, защото той е по-голям и предпочиташе да си остане вкъщи, но прекарах известно време в работилницата и видях, че няколко деца бързо усвоиха трика с чука. Накрая ли направихте по-голяма кука или останахте с малката?
