В памет на: Георгиос Епам. Hatzichronoglou (1946 – 2026), най-универсалната певицапревод

От старейшина Йоанус Буцис

Спомням си бавен, тежък пеещ фтонг, висящ във въздуха на храма, точно преди да угасне напълно, сякаш се колебаеше да си тръгне. Ето как тези дни се сещаме за гласа на Георгиос Хацихроноглу. Не е лесно да се пише за човек, който го е слушал да пее толкова много години, защото гласът му с времето беше станал част от собственото ни ухо, част от слуха, с който се молехме. Сега тази нота замлъкна и ние останахме с нейното ехо. В Беотия добре познаваме тази светлина в края на септември, когато лятото си отива бавно и неохотно, оставяйки след себе си жега, която не бърза да забрави; точно в тази светлина си отиде и той.

Той е роден в Тива през 1946 г., във време, когато този град все още имаше изобилие от учители по пеене в самите къщи и около банката. Баща му го доближава до катедрата много преди да разбере какво и как, а от 1962 г., едва шестнадесетгодишен, той вече пее в църквите в провинцията и столицата с глас, който надминава годините му. Получава диплома по Византийска музика от Консерваторията "Романос о Мелодос" с отличие и първа награда:...