Тълкувания на Псалм 108:
И накрая, един псалом към Давид.
Боже, не мълчи от моята хвала, защото устата на грешника и уморения се отвори срещу мен, говорейки ми с ласкателен език и използвайки омразни думи, за да ме измамят и да ми се присмиват. ме настрои. Вместо да ме обичат, аз ме наклеветих, но се молех и поставих зло върху мен за добро и омраза за моята любов. Поставете грешник върху него и оставете дявола да застане от дясната му страна. Нека винаги бъде съден и нека излезе осъден и нека молитвата му стане грях. Нека дните му бъдат кратки и нека епископството му да поеме властта; синовете му да бъдат сирийци и жена му вдовица; който се движи, нека синовете му стоят и питат, и нека бъдат изгонени от къщите си. Нека заемодателят търси всичко, което е негово, и нека труда на другите да го радва. Да няма ходатай за него; нека бъде милостив към своите сираци. Нека децата му бъдат унищожени; нека името му се изтреби в едно поколение. Нека се помни пред Господа беззаконието на баща му и грехът на майка му да не се очисти. Нека бъдат взети пред Господа и паметта им да се изтреби от земята. Няма да се сетя да покажа милост, но ще докарам човек в бедност и нещастие и с нежно сърце ще убия. И обичайте клетвата, и тя ще дойде при него, и не желаете благословението, и ще се оттеглите от него. И той беше облечен с клетва като дреха, и като вода имаше в утробата му, и като масло в костите му. Нека бъде като дреха и нека облече дреха и нека я носи като пояс, с който се опасва. Това е дело на онези, които лъжат против мене пред Господа и говорят зло против душата ми. И Ти, Господи, Господи, направи ми с Твоето име, защото е добра милостта Ти. Избави ме, защото съм беден и окаян, и сърцето ми е смутено в мен. Като балдахин, когато се отърве от него, човек се отърсва и се разклаща като пружина. Коленете ми се измориха от пост и плътта ми се промени заради маслото. И бях укорен от тях, като ме видяха и наведоха глави. Помогни ми, Господи Боже мой, и ме спаси по Твоята милост, и нека разберат, че това е Твоята ръка и Ти, Господи, си създал това. Те ще бъдат прокълнати, а Ти ще ги благословиш; онези, които се надигат против мене, ще се посрамят, а слугата Ти ще се зарадва. Нека тези, които лъжат за мен, се облекат със срам и нека се облекат като дреха със собствения си срам. Ще се изповядам пред Господа искрено с устата си и сред мнозина ще Го хваля, защото ще се явя отдясно на бедните, дори да спася душата си от онези, които гонят.
Въ коне́цъ, ѱало́мъ дв҃дꙋ,
На края, неочаквано двапъти,
Бж҃е, хвалы̀ моеѧ̀ не премолчѝ: ꙗ҆́кѡ ᲂу҆ста̀ грѣ̑шнича и҆ ᲂу҆ста̀ льсти́вагѡ на мѧ̀ ѿверзо́шасѧ, глаго́лаша на мѧ̀ ѧ҆зы́комъ льсти́вымъ, и҆ словесы̀ ненави́стными ѡ҆быдо́ша мѧ̀, и҆ бра́шасѧ со мно́ю тꙋ́не. Вмѣ́стѡ є҆́же люби́ти мѧ̀, ѡ҆болга́хꙋ мѧ̀, а҆́зъ же молѧ́хсѧ: и҆ положи́ша на мѧ̀ ѕла̑ѧ за бл҃га̑ѧ, и҆ не́нависть за возлюбле́нїе моѐ. Поста́ви на него̀ грѣ́шника, и҆ дїа́волъ да ста́нетъ ѡ҆деснꙋ́ю є҆гѡ̀: внегда̀ сꙋди́тисѧ є҆мꙋ̀, да и҆зы́детъ ѡ҆сꙋжде́нъ, и҆ моли́тва є҆гѡ̀ да бꙋ́детъ въ грѣ́хъ. Да бꙋ́дꙋтъ дні́е є҆гѡ̀ ма́ли, и҆ є҆пі́скопство є҆гѡ̀ да прїи́метъ и҆́нъ: да бꙋ́дꙋтъ сы́нове є҆гѡ̀ си́ри, и҆ жена̀ є҆гѡ̀ вдова̀: дви́жꙋщесѧ да преселѧ́тсѧ сы́нове є҆гѡ̀ и҆ воспро́сѧтъ, да и҆згна́ни бꙋ́дꙋтъ и҆з̾ домѡ́въ свои́хъ. Да взы́щетъ заимода́вецъ всѧ̑, є҆ли̑ка сꙋ́ть є҆гѡ̀: и҆ да восхи́тѧтъ чꙋжді́и трꙋды̀ є҆гѡ̀. Да не бꙋ́детъ є҆мꙋ̀ застꙋ́пника, нижѐ да бꙋ́детъ ᲂу҆щедрѧ́ѧй сирѡты̀ є҆гѡ̀: да бꙋ́дꙋтъ ча̑да є҆гѡ̀ въ погꙋбле́нїе, въ ро́дѣ є҆ди́нѣмъ да потреби́тсѧ и҆́мѧ є҆гѡ̀. Да воспомѧне́тсѧ беззако́нїе ѻ҆тє́цъ є҆гѡ̀ пред̾ гдⷭ҇емъ, и҆ грѣ́хъ ма́тере є҆гѡ̀ да не ѡ҆чи́ститсѧ: да бꙋ́дꙋтъ пред̾ гдⷭ҇емъ вы́нꙋ, и҆ да потреби́тсѧ ѿ землѝ па́мѧть и҆́хъ: зане́же не помѧнꙋ̀ сотвори́ти ми́лость, и҆ погна̀ человѣ́ка ни́ща и҆ ᲂу҆бо́га, и҆ ᲂу҆миле́на се́рдцемъ ᲂу҆мертви́ти. И҆ возлюбѝ клѧ́твꙋ, и҆ прїи́детъ є҆мꙋ̀: и҆ не восхотѣ̀ блгⷭ҇ве́нїѧ, и҆ ᲂу҆дали́тсѧ ѿ негѡ̀. И҆ ѡ҆блече́сѧ въ клѧ́твꙋ ꙗ҆́кѡ въ ри́зꙋ, и҆ вни́де ꙗ҆́кѡ вода̀ во ᲂу҆тро́бꙋ є҆гѡ̀ и҆ ꙗ҆́кѡ є҆ле́й въ кѡ́сти є҆гѡ̀: да бꙋ́детъ є҆мꙋ̀ ꙗ҆́кѡ ри́за, въ ню́же ѡ҆блачи́тсѧ, и҆ ꙗ҆́кѡ по́ѧсъ, и҆́мже вы́нꙋ ѡ҆поѧсꙋ́етсѧ. Сїѐ дѣ́ло ѡ҆болга́ющихъ мѧ̀ ᲂу҆ гдⷭ҇а и҆ глаго́лющихъ лꙋка̑ваѧ на дꙋ́шꙋ мою̀. И҆ ты̀, гдⷭ҇и, гдⷭ҇и, сотворѝ со мно́ю и҆́мене ра́ди твоегѡ̀, ꙗ҆́кѡ бл҃га млⷭ҇ть твоѧ̀: и҆зба́ви мѧ̀, ꙗ҆́кѡ ни́щь и҆ ᲂу҆бо́гъ є҆́смь а҆́зъ, и҆ се́рдце моѐ смѧте́сѧ внꙋ́трь менє̀. Ꙗ҆́кѡ сѣ́нь, внегда̀ ᲂу҆клони́тисѧ є҆́й, ѿѧ́хсѧ: стрѧсо́хсѧ ꙗ҆́кѡ прꙋ́зи. Кѡлѣ́на моѧ̑ и҆знемого́ста ѿ поста̀, и҆ пло́ть моѧ̀ и҆змѣни́сѧ є҆ле́а ра́ди. И҆ а҆́зъ бы́хъ поноше́нїе и҆̀мъ: ви́дѣша мѧ̀, покива́ша глава́ми свои́ми. Помози́ ми, гдⷭ҇и бж҃е мо́й, и҆ сп҃си́ мѧ по млⷭ҇ти твое́й: и҆ да разꙋмѣ́ютъ, ꙗ҆́кѡ рꙋка̀ твоѧ̀ сїѧ̀, и҆ ты̀, гдⷭ҇и, сотвори́лъ є҆сѝ ю҆̀. Прокленꙋ́тъ ті́и, и҆ ты̀ блгⷭ҇ви́ши: востаю́щїи на мѧ̀ да постыдѧ́тсѧ, ра́бъ же тво́й возвесели́тсѧ. Да ѡ҆блекꙋ́тсѧ ѡ҆болга́ющїи мѧ̀ въ срамотꙋ̀ и҆ ѡ҆де́ждꙋтсѧ ꙗ҆́кѡ ѻ҆де́ждою стꙋдо́мъ свои́мъ. И҆сповѣ́мсѧ гдⷭ҇еви ѕѣлѡ̀ ᲂу҆сты̑ мои́ми и҆ посредѣ̀ мно́гихъ восхвалю̀ є҆го̀: ꙗ҆́кѡ предста̀ ѡ҆деснꙋ́ю ᲂу҆бо́гагѡ, є҆́же спⷭ҇тѝ ѿ гонѧ́щихъ дꙋ́шꙋ мою̀.
Господи, хвалите ми не премълчай: защото грешникът и лъжливият се обръщат срещу мене, говорят с лъжливи уста, и словата им са ненавистни към мене, и се съюзяват срещу мене. Вместо да ме обичат, ме обидиха, а аз се молех: и поставиха върху мене зло за добро, и ненавист за обичта ми. Постави грешникът пред него, и дяволът да застане от дясната му страна, когато се съди, да излезе осъден, и молитвата му да бъде в грях. Да бъдат дните му малки, и управлението му да премине на другиго: да бъдат синовете му сиромаси, и жена му вдовица: да се преместват синовете му, и да се питат, да бъдат изгонени от домовете си. Да търси заемодавецът всичко, което е негово: и да възхитят чужденците трудовете му. Да няма за него защитник, нито да има милост към сираците му: да бъдат децата му в погубление, в родината си да изчезне името му. Да се спомни беззаконието на бащата му пред Господа, и гряхът на майка му да не бъде измит: да бъдат пред Господа срамни, и да изчезне от земята споменът за тях: защото не помисли да направи милост, и прогони бедния и смирен, и сърцето му умря. И обича клетва, и тя ще дойде при него: и не иска благословение, и ще бъде отстранен от него. И облече се в клетва като в риза, и влезе като вода в корема му, и като масло в костите му: да бъде за него като риза, в която се облича, и като пелерина, с която се облича. Това дело на обидните ми пред Господа и на говорещите лъжа към душата ми. И Ти, Господи, Господи, направи с мене заради името Твоето, защото Твоето милосердие е велико: избави ме, защото съм нищ и смирен, и сърцето ми се тресе в мене. Като сянка, когато се отклони, изчезнах: уплаших се като прах. Крехкостта ми и изнемощялостта от пост, и плътта ми се промени като масло. И аз бях презрение и със сълзи: виждаха ме, поклащаха глави. Помогни ми, Господи, Боже мой, и спаси ме по Твоето милосердие: и да разберат, че ръката Твоя е тази, и Ти, Господи, си направил това. Проклети са тия, а Ти ще ги благословиш: въстаналите срещу мене да се посрамят, а Твоят слуга да се радва. Да се облекат в срам обидните ми, и да се облекат като срамна дреха. И ще се прославя Господу със срама ми и ще хваля Него пред много хора: защото Той е предстоеше от дясната страна на смирените, които спасява от гонителите на душата ми.