Ἐν τῇ Γεννήσει τὴν παρθενίαν ἐφύλαξας, ἐν τῇ Κοιμήσει τὸν κόσμον οὐ κατέλιπες Θεοτόκe· metέστης prὸς τὴn ζωήν, μήτηρ ὐκ θανάτου τὰς ψυχὰς ἡμῶν.
На Рождество девството си запазила, в Успение света не си оставила, Богородице, в корема си се упокоила, Майко на корема, и с молитвите си избавила от смъртта на душата ни.
Ти, Богородице, като роди, остана дева и не напусна вселената след смъртта. Ти си преминала в живота, Майко на Живота, и с Твоето ходатайство избавяш душите ни от смърт.