Помени, Господи, светейшите патриарси, високопреосвещенства митрополити, архиепископи и православни епископи, които си отидоха от този живот, които Ти служиха в свещенството и в църковния притч, и в монашеството, и почини във вечните Си селения със светиите. (Поклон)
Помени, Господи, душите на починалите Твои раби, моите родители (имената им) и всички роднини по плът; и им прости всичките им грехове, волни и неволни, като им даде Царството и общението на Твоите вечни блага и насладата на Твоя безкраен и блажен живот. (Поклон)
Добре - добре.
Помени, Господи, и всички с надежда за възкресение и вечен живот починалите, отците и братята и сестрите ни, и лежащите тук и навсякъде, православните християни, и с Твоите светии, където свети светлината на Твоето лице, всели се и помилуй нас, защото Той е Благ и Човеколюбец. амин (Поклон)
Където посещава - където блести (да посети - да посети, да посети).
Дай, Господи, опрощение на греховете на всички по-рано отишли с вяра и надежда за възкресение, наши бащи, братя и сестри, и сътвори им вечна памет. (три пъти)
+ Създайте им вечен спомен. През десетилетията на употреба в едно безбожно общество думите вечна памет станаха напълно безсмислени за мнозина: вечната памет някак си трябваше да бъде извън вечността, извън Бога (очевидно в поредица от поколения: деца, внуци...). В земното измерение мъдрият няма да бъде запомнен вечно, както и глупакът; в идните дни всичко ще се забрави и уви! Мъдрият умира наравно с глупака (Екл. 2:16). Само вечната Божественост може да помни завинаги. Започваме нашето възпоменание на целия свят с молба: Помни, Господи... - и накрая Го молим вечно да помни, постоянно да помни тези, които са преминали от временния живот във вечния живот. Псалмът говори за тази памет на Бога: праведният ще бъде вечен спомен (Пс. 112:6). Молещи се: Помни, Господи... - да си спомним и думите на благоразумния разбойник: Помени ме, Господи, когато дойдеш в Царството Си! и отговорът на Исус: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая (Лука 23:42-43). Ако Бог ви пази в паметта, вие съществувате (това може да се противопостави на известните думи на Декарт: „Мисля, следователно съществувам“).