Както първите истини на вярата, казва един светец, записани по заповед на Бога в свитък на свещена книга, запазиха всички обещания за изпращането в света на Божия Син незаличими и непокътнати до края на лятото: така Пресвета Дева реши да запази в дълбините на сърцето Си тайната на Благовещението, тайна, скрита от векове и раждане, и недостъпна за ума на ангелите, като тайна за изграждането на спасението на хората. Затова, поради достойнството на Нейната скромност, тя се нарича Свитък, в него е написано Словото!
Междувременно споменаването на Архангела за неочакваната бременност на Нейната любима роднина, св. Елисавета, според изчислението на времето, намирайки се в тясна връзка с чудесното вцепеняване по време на богослужението на нейния съпруг Захария, събуди у Благодатната такава силна симпатия към нея, че Тя, движена от пламенна семейна любов и повече водена от Светия Дух, реши незабавно да отиде в планинската страна на Юда, в левитския град Юту (или Иет), където са живели Захария и Елизабет.
След като обмисли плана за пътуването си, Пресвета Дева потегли бързо, предприемайки го сама, тъй като по това време Йосиф беше извън Назарет на дърводелската си работа.
Приближавайки се до града и представяйки си искреността на радостната среща, Преблажената беше същевременно уверена, че Нейната велика тайна, като неизвестна за никого, ще остане неприкосновена и че по време на тази среща няма да се говори за нея, а още по-малко ще се случи нещо особено. Но противно на това очакване, Господ, за Своите мъдри цели, приготви точно в тази среща, както за Майка Си, така и за Елисавета, ново, необикновено събитие, за да възнагради и двамата със значението му за тяхната свята вярност към Него. Скоро град Юта се появи пред Пречистата Дева в обширна планинска долина, разпростряла се на долния склон на Юдейските планини и потънала в зеленината на изобилни градини; по-нататък, на планинския склон, блестеше изворът Нефо, по бреговете на който бяха белите стени на оградата, опасваща къщите на последователните свещеници, и накрая, близо до извора и пътя, започна да изниква високата къща на Захария и Елизабет, пред чийто вход стоеше огромен чинар, разпростиращ приветливо сенчестите си клони.
Пресвета Богородица ускори стъпките си и с радостно туптящо сърце се приближи до целта на своя път. Влизайки набързо в двора, тя все още беше далеч от масивната сводеста веранда, осъзнавайки, че неочакваността на срещата може да изплаши Елизабет и затова, искайки да я предупреди за себе си, тя започна да я поздравява силно и отдалеч. Но какво беше нейното учудване, когато след първите й искрени възгласи Елисавета, която чу гласа на Мария, тържествено излезе да я посрещне и като се поклони в нозете й, започна да я поздравява с благоговение не като своя любима и простодушна роднина, а като високопоставено лице, което я е удостоило с посещението си; и когато вместо безцеремонните и сърдечни поздравителни думи, за които така радостно се беше подготвила Пресвета Дева, тя започна тържествено да произнася пред Нея вдъхновени речи, изпълнени с благоговейна наслада и дълбоко уважение.
Изненадата на Мария се засили още повече, когато, повдигната от коленете си в ръцете на Елисавета, тя възкликна с радостен трепет и видимо вълнение: Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба! И откъде да взема това, за да дойде Майката на моя Господ при мен? Блажена е тази, която има вяра, защото казаното й от Господ ще се изпълни! (Лука 1:42–45). Тези думи най-много учудиха Благословената и я накараха да се замисли за причината и значението им. Ясният й ум разбра всички обстоятелства на това необикновено събитие: тя забърза към любимата си сестра със сродна невинност и искреност, далеч от всичко церемониално и тържествено; Сърцето й, изпълнено с пламенно чувство и загриженост за положението на двамата роднини, отдавна и задочно ги подготвяше радостно поздравление за благодатния знак на Божията милост над тях и подхранваше скритата надежда да разпали в тях още по-голяма любов към Бога и надежда, както за щастливия изход от бременността на Елисавета, така и за връщането на дара на словото на Захария.
Вървейки към тях, Тя непрекъснато разговаряше с тях мислено, като казваше като апостол Павел: Искам да ви видя, за да ви дам някакъв духовен дар и да се утешите във вас чрез общата вяра, вашата и моята (Рим. 1:11-13) - и изведнъж, вместо всички тези искрени и искрени думи и разговори, толкова обичайни в характера на Елисавета, сега такава благоговейна среща от нея? толкова пророчески и очевидно произлизащи отгоре, чрез вдъхновение, думи? Но Пресвета Богородица в Своето смирение не разбра, че след като влезе през оградата на този дом и произнесе тук само няколко думи, Тя, с присъствието на Своята обител, вече беше изпълнила с благодатта на Светия Дух и мястото, и самия дом, и всички живеещи в него! И че тази благодат беше причината за всички действия, които Я изненадаха.
По-нататъшните обяснения на Елисавета показаха, че силата на тази благодат първо се прояви върху нейното бебе, което, без да вижда още нито един обект със сетивните си очи и дори не осъзнаваше собственото си съществуване, вече знаеше и усещаше приближаването на Пречистата Дева, която роди Господа, и с радостното си подскачане в утробата на Майката я научи на високото достойнство на благословения Посетител! Точно както при изгрева на всеживотворното слънце, всичко способно на живот среща и поздравява луксозното светило; така и тук, с появата на духовното Слънце, Изтока отгоре, святото бебе, което според пророчеството трябваше да се изпълни със Светия Дух в утробата на Майката и след това да бъде предтеча, в тъмнината на света, на тази Светлина, пръв усети Неговата животворна сила и с радостен скок започна великото си служение, сочейки на света изгрева на Слънцето на Истината над грешната земя!
Щом гласът на твоя поздрав докосна ушите ми, каза Елисавета на Пресвета Богородица, усетих, че младенецът в утробата ми радостно подскочи; озарен от това чувство и същевременно озарен свише, аз видях Твоето достойнство и моята нищожност пред Тебе, възвисен до блаженството да нося Вечното Слово на Небесния Отец! Като не намерих нищо в себе си, с което да заслужа честта на Твоето посещение, аз благоговейно се преклоних пред Твоето безгранично величие и смирение, в резултат на което Ти, поставен над всички небесни сили, дойде при земния Си раб, който трябваше пръв да побърза да Ти направи достойно поклонение. И откъде да взема това: Майката на моя Господ да дойде при мен? Сега гледам на Теб с благоговение, Божия избранице, не като моя роднина, а като Майка на моя Господ! Виждам в Тебе не простата дъщеря на Йоаким и Анна, а Дева Мария, въздигната от Бога на непостижима висота - да бъде Негова Майка! И каква чест, каква радост за мен! Можех ли някога да очаквам такова щастие?
Мога ли да се надявам, че Този, Който носи Носителя на всичко, ще дойде при мен и че аз ще бъда първият сред хората, който ще поздрави Богородица? Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба! Само Твоят Син и Твоето непонятно смирение можеха да Те подтикнат да ме удостоиш с посещението Си и да благотвориш както на бебето, което нося, така и на целия ми дом, като излееш върху нас даровете на Святия Дух!