Не се препоръчва от Издателския съвет
На 17 декември 2019 г. в заседателната зала на Издателския съвет на Руската православна църква се състоя традиционна среща с представители на издателства.
В словото на помощника на председателя на Издателския съвет йеромонах Макарий (Комогоров) бяха дадени примери за издания, които нарочно се издават за разпространение в църковната мрежа, без да кандидатстват за печат. Това се отнася по-специално за акатисти, включително като „акатист за умрелия“ и „акатист за съпруги, които са загубили децата си в утробата“. На тези издания е отказан печат, поради което разпространението им в църковната мрежа е недопустимо.
Източник: Patriarchia.ru
Не се препоръчва от Издателския съвет на Беларуската православна църква
* * *
Това не е първата година, в която „Акатистът за умрелия“ се разпространява сред православните християни. Може да се намери в църковните магазини - както като отделно издание, така и в сборници с заупокойни молитви. Важно е да се отбележи, че този акатист се разпространява без печата на Издателския съвет на Руската православна църква, който от 2011 г. е задължителен за всички печатни издания, предназначени за църковната книготърговска мрежа. Нещо повече, Издателският съвет отказа да озаглави именно този акатист, а също така заяви, че е недопустимо да се разпространява сред вярващите.
И това не е изненадващо, тъй като текстът на „Акатист за умрелия“ съдържа твърдения, които противоречат на православната догма, а също така съдържа очевидни заемки от древноегипетската религиозна митология.
Но преди да започнем да анализираме съдържанието на „Акатист за починалия“, струва си да се отбележи, че като цяло акатистът като жанр на православната църковна химнография е песен на хваление и благодарност, посветена на Бог, Богородица, ангел или светци, и този формат по никакъв начин не може да се комбинира с молитва за починалия. Самото име „Акатист за умрелия“ предизвиква известна изненада и предпазливост.
Не е известно кой е авторът на този акатист, но можем да кажем с увереност, че той не само има неправилно разбиране на някои аспекти на православната догматика, но също така в една или друга степен е запознат с древноегипетската религиозна митология, чието знание не е пропуснал да използва. Така че в резултат на това в акатиста откриваме, освен текстове, които противоречат на учението на Църквата, образи и речеви модели от древноегипетски митове и дори неоезически славянски конспирации.
Сега нека поговорим за всичко по ред.
И да започнем със заемки от древноегипетската митология.
Акатистът съдържа много странни редове, по-скоро като заклинания: „Нека няма горчиви спомени за него на земята“ (Икос 1), „Нека споменът за греховете да погине завинаги“ (Икос 3), „Нека плевелите на вашите грехове да погинат в гроба“ (Кондак 7). Подобни фигури на речта могат да бъдат намерени в древноегипетските езически конспирации от Книгата на мъртвите, съставени от езически свещеници с цел да помогнат на починалия да намери мир и благополучие в друг свят. Ето някои цитати от него: „Никой да не ме прогони от водачите на Татау“, „Никой да не те (сърцето) извади от мен в присъствието на Пазителя на везните“, „Нека да не ми бъдат нанесени смъртоносни рани и да не бъда разпорен от рогата.“
Стилът на заклинанията като „да погине“ е неприемлив в православната химнография и в молитвите. Думата „загивам“ е характерна за окултните конспирации, а не за православните молитви. Подобен подход използват и съвременните нео-езичници, съставяйки конспирации като: „Очистване с огън, отваряне на силата на душите, спасете Божието дете, нека болестта да изчезне“. Трябва ясно да разберем, че православните християни питат Бог и светиите, а не магьосничество.
Авторът на акатиста, оформяйки в текста образа на покойник, спящ в гроба, поставя следните призиви, отправени към Господ Иисус Христос: „Освети гробната му почивка“ (Икос 5), „Той спи във вечния сън на гроба“ (Кондак 6). И по-нататък в Икос 11: „Събуди го, когато тръните на земята се облекат с цвета на вечността.” Създава се впечатлението, че в тези редове се говори не само за тленното тяло на починалия като телесна обвивка, оставена от душата, но изобщо за самия него, а следователно и за неговата душа. В резултат на това, според акатиста, се оказва, че както тялото на починалия, така и душата му заспиват във „вечния сън на гроба“ до момента на събуждането в деня на общото възкресение. Но в православното учение няма такова нещо. Църквата учи, че душата продължава да живее, чувства и мисли и ще се съедини с тялото в определеното време. И въпреки че авторът на акатиста в Кондак 3 пише за напускането на душата от тялото, горните цитати все още могат да създадат у читателя на акатиста неправилна представа за посмъртното съществуване на човек. Призивът на акатиста за събуждане на починалия също е неправилен и отново наподобява египетските религиозни митове, в които се допуска събуждането на мъртвите.
Акатистът съдържа още един много странен ред, свързан с задгробния живот: „Нека нищо земно не помрачи последния му сън“ (Икос 11). Никъде в православното учение не се казва, че случващото се на земята може да помрачи битието на тези, които са в другия свят. А древните египтяни вярвали, че определени земни събития могат да помрачат съществуването на мъртвите. Следователно, очевидно, авторът на акатиста е използвал това „заклинание“ в работата си.
След това в акатиста намираме молитвата, отправена към починалия, която не може да бъде намерена в никоя друга православна заупокойна молитва. И отново в това отношение възникват преки асоциации с древноегипетските религиозни традиции, а именно с „ритуалния погребален плач“, където присъстват подобни призиви.
Вероятно някои, след като прочетат горните аргументи, ще се усъмнят в пряката връзка на тези цитати от акатиста с древните египетски религиозни заклинания. Но авторът на акатиста, може би без да има специално намерение, сам ни дава да разберем, че връзката на неговите разсъждения с древноегипетската митология е най-пряка. В Икос 11 е написано за починалия: „Той заспа с надежда, като река Нил преди студената зима“. Защо, за бога, на православния компилатор е било необходимо да използва образа на река Нил, по-характерен за древната египетска религия? Защо Нил? Не е ли това резултат от смесването на образите и понятията на древноегипетската религия с православието, допуснато от автора на акатиста?
Но разбира се, най-важното, на което трябва да обърнем внимание, е, че в акатиста има изрази, които противоречат на православната догма.
Ето, например, цитат от "акатиста": "...Иисус, чрез ходатайството на всички светии, дай му благодатта на молитвата за живите. Иисус, в дните на нашите изпитания, приеми неговото ходатайство за нас" (Икос 7). Според църковното предание след земната си смърт само светите хора могат да се молят за живите и да ходатайстват за тях пред Бога. След смъртта човек не може да промени вътрешното си състояние. Ако е свят, значи ще се моли за нас живи. Ако душата му е повредена и изтощена от грехове, то точно обратното, той самият се нуждае от нашите молитви за него.
Също така в акатиста има следния призив: „Исусе, приеми неговото покаяние в нашите сълзи“ (Икос 4). Свети Йоан Дамаскин пише: "Грехопадението за ангелите е същото като смъртта за хората. Защото след грехопадението покаянието е невъзможно за тях, както и за хората след смъртта." Самият човек в друг свят вече не може да донесе правилно покаяние; само живеещите тук на земята могат да се молят за него да промени съдбата си.
Отзивите на хора, които четат „Акатист за умрелия“, са забележителни. Те се оплакват, че провокира сънливост по време на молитва - чувства, които са опасни и чужди на православните и по-характерни за католици и окултисти. Пример за провокиране на такива чувства може да бъде следният призив от акатиста: „Исусе, нека почувстваме благодатната сила на заупокойната молитва“ (Икос 9).
Обобщавайки, трябва да се каже, че този акатист, поради съдържащите се в него отклонения от учението на Православната църква, е способен да формира у своите читатели неправилна представа за православната вяра, от която през цялата история Христовата църква се е опитвала да защити своите верни чеда. Православните християни придобиват този акатист и започват да четат молитви за своите починали кръстени роднини, които противоречат на православното учение и са явно заимствани от езичеството. Което в никакъв случай не е приемливо!
Затова всеки, който иска да си спомни починали близки или познати, трябва да се обърне към неоспоримото молитвено правило - Канона за същия починал.
Ярасов А.В., заместник-ръководител на мисионерския отдел на Тулската епархия на Руската православна църква