Тълкувания на Псалм 34:
Псалм към Давид.
Съди, Господи, онези, които ме оскърбяват, победи онези, които се борят с мен. Вземете оръжието и щита и се издигнете на помощ. Махнете меча и хвърлете в затвора тези, които ме гонят. Думите на моята душа: Аз съм твоето спасение. Нека се посрамят и засрамят онези, които търсят душата ми, нека се обърнат назад и се посрамят онези, които мислят зло за мене. Нека бъдат като прах пред вятъра и като ангел Господен, който ги оскърбява. Нека пътят им бъде тъмен и пълзящ, и Ангелът Господен да ги гони; защото напразно скрих унищожаването на мрежата си, напразно укорих душата си. Нека дойде при него мрежа, която той не познава, и нека капан, който е скрит, да го прегърне, и нека падне в мрежата. Душата ми ще се зарадва в Господа, ще се зарадва в Неговото спасение. Всичките ми кости викат: Господи, Господи, кой е като Тебе? Избави бедния от ръката на онези, които го засилват, и бедния и окаяния от онези, които го грабят. Като станах свидетел на неправдата, въпреки че не знаех, аз ме разпитах. Наградих злия с добра каруца и отчаянието на душата си. Но когато ми стана студено, облякох вретище и смирих душата си с пост, и молитвата ми се върна в гърдите ми. Като угаждаме на ближния, като на брат си, ние се смиряваме като плач и оплакване. И тя ми се зарадва и се събра: събра раните си против мене и не знаеше, беше разделена и не се докосна. Изкушавай ме, имитирай ме с подражание, скърцай със зъби върху мен. Господи, кога ще видиш? Защити душата ми от нечестието им, от лъва на моя единствен. Ще Те изповядвам в църквата сред мнозина, сред тежките хора ще Те хваля. Нека не ми се радват онези, които несправедливо враждуват с мен, които ме мразят и които ме презират. Защото имам миролюбиви думи и мисли за ласкателство срещу гнева. Ти отвори уста срещу мен, решавайки: добре, добре, виждаш с нашите очи. Видял си, Господи, но не мълчи. Господи, не ме оставяй. Стани, Господи, и доведи моята присъда, Боже мой и Господи мой, върху земята ми. Съди, Господи, според правдата Си, Господи, Боже мой, и да не ликуват над мен. Нека не викат в сърцата си: доброта, доброта на нашите души; нека не викат: чрез поглъщането му. Нека се посрамят и засрамят онези, които се радват на моето зло, а онези, които говорят против мен, да се облекат със срам и срам. Нека се радват и веселят онези, които желаят моята правда, и нека казват: „Прославен да бъде Господ, Който желае мир за слугата Си“. И езикът ми ще учи Твоята правда, Твоята хвала цял ден.
Сꙋдѝ, гдⷭ҇и, ѡ҆би́дѧщыѧ мѧ̀, поборѝ борю́щыѧ мѧ̀. Прїимѝ ѻ҆рꙋ́жїе и҆ щи́тъ и҆ воста́ни въ по́мощь мою̀: и҆зсꙋ́ни ме́чь и҆ заключѝ сопроти́въ гонѧ́щихъ мѧ̀: рцы̀ дꙋшѝ мое́й: спⷭ҇нїе твоѐ є҆́смь а҆́зъ. Да постыдѧ́тсѧ и҆ посра́мѧтсѧ и҆́щꙋщїи дꙋ́шꙋ мою̀, да возвратѧ́тсѧ вспѧ́ть и҆ постыдѧ́тсѧ мы́слѧщїи мѝ ѕла̑ѧ. Да бꙋ́дꙋтъ ꙗ҆́кѡ пра́хъ пред̾ лице́мъ вѣ́тра, и҆ а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень ѡ҆скорблѧ́ѧ и҆̀хъ: да бꙋ́детъ пꙋ́ть и҆́хъ тьма̀ и҆ по́лзокъ, и҆ а҆́гг҃лъ гдⷭ҇ень погонѧ́ѧй и҆̀хъ: ꙗ҆́кѡ тꙋ́не скры́ша мѝ па́гꙋбꙋ сѣ́ти своеѧ̀, всꙋ́е поноси́ша дꙋшѝ мое́й. Да прїи́детъ є҆мꙋ̀ сѣ́ть, ю҆́же не вѣ́сть, и҆ лови́тва, ю҆́же скры̀, да ѡ҆бы́метъ и҆̀, и҆ въ сѣ́ть да впаде́тъ въ ню̀. Дꙋша́ же моѧ̀ возра́дꙋетсѧ ѡ҆ гдⷭ҇ѣ, возвесели́тсѧ ѡ҆ спⷭ҇нїи є҆гѡ̀. Всѧ̑ кѡ́сти моѧ̑ рекꙋ́тъ: гдⷭ҇и, гдⷭ҇и, кто̀ подо́бенъ тебѣ̀; и҆збавлѧ́ѧй ни́ща и҆з̾ рꙋкѝ крѣ́пльшихъ є҆гѡ̀, и҆ ни́ща, и҆ ᲂу҆бо́га ѿ расхища́ющихъ є҆го̀. Воста́вше на мѧ̀ свидѣ́телє непра́веднїи, ꙗ҆̀же не вѣ́дѧхъ, вопроша́хꙋ мѧ̀. Возда́ша мѝ лꙋка̑ваѧ воз̾ бл҃га̑ѧ, и҆ безча́дїе дꙋшѝ мое́й. А҆́зъ же, внегда̀ ѻ҆нѝ стꙋжа́хꙋ мѝ, ѡ҆блача́хсѧ во вре́тище и҆ смирѧ́хъ посто́мъ дꙋ́шꙋ мою̀, и҆ моли́тва моѧ̀ въ нѣ́дро моѐ возврати́тсѧ. Ꙗ҆́кѡ бли́жнемꙋ, ꙗ҆́кѡ бра́тꙋ на́шемꙋ, та́кѡ ᲂу҆гожда́хъ: ꙗ҆́кѡ пла́чѧ и҆ сѣ́тꙋѧ, та́кѡ смирѧ́хсѧ. И҆ на мѧ̀ возвесели́шасѧ и҆ собра́шасѧ: собра́шасѧ на мѧ̀ ра̑ны, и҆ не позна́хъ: раздѣли́шасѧ, и҆ не ᲂу҆мили́шасѧ. И҆скꙋси́ша мѧ̀, подражни́ша мѧ̀ подражне́нїемъ, поскрежета́ша на мѧ̀ зꙋбы̀ свои́ми. Гдⷭ҇и, когда̀ ᲂу҆́зриши; ᲂу҆стро́й дꙋ́шꙋ мою̀ ѿ ѕлодѣ́йства и҆́хъ, ѿ лє́въ є҆диноро́днꙋю мою̀. И҆сповѣ́мсѧ тебѣ̀ въ цр҃кви мно́зѣ, въ лю́дехъ тѧ́жцѣхъ восхвалю́ тѧ. Да не возра́дꙋютсѧ ѡ҆ мнѣ̀ враждꙋ́ющїи мѝ непра́веднѡ, ненави́дѧщїи мѧ̀ тꙋ́не и҆ помиза́ющїи ѻ҆чи́ма: ꙗ҆́кѡ мнѣ̀ ᲂу҆́бѡ ми̑рнаѧ глаго́лахꙋ, и҆ на гнѣ́въ лє́сти помышлѧ́хꙋ. Разшири́ша на мѧ̀ ᲂу҆ста̀ своѧ̑, рѣ́ша: бла́гоже, бла́гоже, ви́дѣша ѻ҆́чи на́ши. Ви́дѣлъ є҆сѝ, гдⷭ҇и, да не премолчи́ши: гдⷭ҇и, не ѿстꙋпѝ ѿ менє̀. Воста́ни, гдⷭ҇и, и҆ вонмѝ сꙋдꙋ̀ моемꙋ̀, бж҃е мо́й и҆ гдⷭ҇и мо́й, на прю̀ мою̀. Сꙋди́ ми, гдⷭ҇и, по пра́вдѣ твое́й, гдⷭ҇и бж҃е мо́й, и҆ да не возра́дꙋютсѧ ѡ҆ мнѣ̀. Да не рекꙋ́тъ въ сердца́хъ свои́хъ: бла́гоже, бла́гоже дꙋшѝ на́шей: нижѐ да рекꙋ́тъ: пожро́хомъ є҆го̀. Да постыдѧ́тсѧ и҆ посра́мѧтсѧ вкꙋ́пѣ ра́дꙋющїисѧ ѕлѡ́мъ мои̑мъ: да ѡ҆блекꙋ́тсѧ въ стꙋ́дъ и҆ сра́мъ велерѣ́чꙋющїи на мѧ̀. Да возра́дꙋютсѧ и҆ возвеселѧ́тсѧ хотѧ́щїи пра́вды моеѧ̀: и҆ да рекꙋ́тъ вы́нꙋ, да возвели́читсѧ гдⷭ҇ь, хотѧ́щїи ми́ра рабꙋ̀ є҆гѡ̀. И҆ ѧ҆зы́къ мо́й поꙋчи́тсѧ пра́вдѣ твое́й, ве́сь де́нь хвалѣ̀ твое́й.
Суди, Господи, обидящия мене, побори борящия мене. Приеми щит и меч и стана на помощта ми: изсъни меч и заключи срещу гонещите мене: речи на душата ми: спасение твоё е Аз. Да се посрамят и опозорят търсещите душата ми, да се върнат назад и срамуват се мислещите ми зло. Да бъдат като прах пред лице на вятъра, и ангелъ Господен, оскърбяващ ги: да бъде пътът им тъмна и ползък, и ангелъ Господен гонещ ги: като че скриха ми погуба със мрежата си, всичко поносят душата ми. Да дойде на тях мрежа, която не знаят, и лов, който скриха, да ги обхване и в мрежата да падне. Душата ми обаче ще се радва на Господа, ще се весели от спасението му. Всички кости мои ще кажат: Господи, Господи, кой е подобен на Тебе; избавяващ нищия от ръцете на крепките му, и нищия, и бедния от хищниците му. Събудиха се срещу мене свидетели неправедни, които не познавах, питаха ме. Дадоха ми лъжливи думи и безнадеждие на душата ми. Аз пък, когато те ме тъпчеха, облякох се в тъжба и смирях душата си с пост, и молитвата ми се върна в недрата ми. Като ближния, като брат наш, така чаках: като плач и сълзи, така смирях се. И срещу мене се веселиха и събраха се: събраха се срещу мене рани, и не познах: разделиха се, и не се смириха. Искусиха ме, подражаваха ми подражанието, скрежаха на мене зъбите си. Господи, кога ще видиш; устрои душата ми от злодеяния им, от лъвове еднородна моя. И ще се покая с Тебе в църквата ми много, в тежки людие ще хваля Тебе. Да не се радват враговете ми, неправедните, които ме мразят, и не ме познават с очи: като мене, обичах мирни думи, и на гняв лъжливи помисли. Разшириха се над мене устата си, рекоха: благоже, благоже, видяха очите ни. Видял си, Господи, да не мълчиш: Господи, не се отдръпвай от мене. Станай, Господи, и суди съдбата ми, Боже мой и Господи мой, за правдата ми. Суди ми, Господи, по правдата Твоя, Господи Боже мой, и да не се радват за мене. Да не кажат в сърцата си: благоже, благоже душата ни: нито да кажат: погубихме го. Да се посрамят и опозорят заедно радващите се на злото ми: да се облекат в студ и срам тези, които се възгордяват над мене. Да се радват и веселят търсещите правдата ми: и да кажат: възнесете, да се възвеличи Господ, търсещи слугата му. И езикът ми ще се учи на правдата Твоя, цял ден хвалба Твоя.