От младостта си умът ти беше прикован към Бога, блажена Симоне, / но ти отхвърли света и се засели в непрогледната пустиня, / и там, ние сме укрепени от Господа, / в молитви и приноси Ти живя доблестно, / и сложи край на живота си болезнено / чрез убийство от синовете на непокорството. / Поради тази причина ти се омъжи за светиите и мъчениците, / с тях стоиш сега пред престола на Пресвета Троица./ Това се молим, молим ти се,/ да простиш данъка на греховете ни// и да ни дадеш голяма милост.
* * *