Шестото обещание, почти идентично с следващото десето (за което няма да говорим отделно), има характер на заговор. Тези обещания са също толкова безсмислени и недостойни за каквото и да е доверие в очите на християнина, както и другите измислици на „Мечтата“, които трябва да са били измислени от някой празен предшественик на днешните разколници, същият упорит и невеж фанатик като съвременните староверци на различни тълкувания и споразумения.
Съставителят на „Мечтата” дори не знаеше как да изрази седмото обещание, както трябва, и следователно, в допълнение към безсмислието на самото обещание, думите, които го изразяват, съдържат глупости, които са очевидни за всички, а именно: как съпругата ще бъде простена и ще бъде здрава без прекратяване на болестта? Нещо е прекрасно и дори не е сложно, но разкрива инерцията на ума на съставителя на тази лъжлива „Мечта“, въпреки че той, очевидно, е искал някак да се измъкне, но поради липсата на развитие, той самият се е заплел в извивките на думите си.
В осмото обещание неочаквано научаваме от компилатора на „Мечтата“ за съществуването на някакъв вид смърт от къпина, която преди не ни беше известна. Смятаме, че тази новост е била непозната за него и е въведена от него, вероятно, за да зашемети читателя, да го накара да се замисли за значението на една неразбираема дума и още повече да привлече вниманието към „Съня“, в който, казват те, могат да се намерят думи, които не са напълно разбираеми за смъртните. Неразбираемото, от голямо до малко, привлича хората повече от разбираемото, поради самата природа на нашата духовна природа, която не се задоволява с видимото и крайното, а се опитва да пренесе центъра на световния живот от другата страна на земното битие и да обясни сякаш разбираемо, видимото с невидимото и крайното с безкрайното. Тази черта на човешкия дух се усеща в тази измама на съставителя на „Сънят“, с която той съзнателно (както си мислим) влага неразбираем, тайнствен израз, за да привлече още повече читателя.
Деветото обещание вече съдържа еретична мъдрост, която с голяма вероятност сочи разколника като съставител на „Съня“. Тук, макар и не изрично, открито се отрича значението на изповядването пред Бога пред свещеника и опрощението на греховете от Бога, получено чрез него в тайнството на покаянието. Такъв антицърковен възглед за тайнството на покаянието, както и за останалите шест тайнства на св. Православна Църква, е развит от разколници, които в отсъствието на законно назначени пастири, след личното си отделяне от Църквата по времето на Негово Светейшество Московския патриарх Никон, започнаха да отхвърлят свещенството, а следователно и църковните тайнства, извършвани от свещеници. Дори разрешителната молитва, прочетена от свещеника по време на панихидата и положена в ковчега с починалия, няма безусловната сила, която тук се приписва на фалшивия и измислен „Сън на Богородица“.
Такава е слепотата на закоравелите фанатици, които, бидейки сами слепи по отношение на вярата, искат да водят другите, а се оказва, че слепец води слепец, и едните, и другите са заплашени от участта отново да разпнат Божия Син в себе си (Евр. 6:6). Да им напомним, че по словото на самия Господ, който хули Светия Дух (както еретик и разколник, съставител на безсмисления „Сън Богородичен”, който отрича светите тайнства и се опитва да замени тайнството на покаянието с четене на фалшива и абсурдна легенда), няма да има прошка завинаги, но ще бъде подвластен на вечни осъждане (Марк 3:10); че ще бъде виновен за най-тежкото наказание, той потъпква Божия Син и не смята Кръвта на Завета за свята (както разколниците, които нямат законно установена йерархия, а следователно и светите тайнства), които той освети, и оскърбява Духа на благодатта (Евр. 10:20).
Сега нека напишем края на „The Dream“, който наистина поставя короната на лудостта върху главата на своя компилатор.
11) Слово на Господа Иисуса Христа, Сина Божий, Спасителя на този свят, към Неговата Майка, Дева Мария: На Владичица Пресвета Богородица, Богородице, тази Твоя свята молитва се поставя, - сънят на Пресвета Богородица, - в светия град Йерусалим, в светата обител, в светата, катедрала, в апостолската църква и под престола на Господа, твоята е запечатана свята молитва от 4-ия патриарх на Йерусалим. И Петър и Павел, небесният помощник, Козма и Димиан четат и печатът: кръстът е небесната височина, кръстът е земната ширина, кръстът е църковната красота, кръстът е дълбочината на морето, кръстът е хвала на ангела и архангела, кръстът е оградата на къщата, кръстът е царската сила, кръстът е утвърждаването на вярващите, кръстът е православният резиденция, кръстът е за мен, слугата на Бога, помощ, кръстът е за демони, кръстът е за врагове победа, кръстът е водач на демони. Сега и винаги и во веки веков, амин.
За да засили впечатлението на простодушните читатели на „Мечта“, св. град Йерусалим, и храмът на Йерусалим, и гробът Господен, и печатът на патриарха на Йерусалим. Но съставителят на „Мечтата” не се ограничава до това; не му стига, това не му стига и му хрумва да заблуди лековерните читатели на „Сънят” с посланието, че неграмотната му измишльотина уж е прочетена от първовърховните апостоли Петър и Павел, а незнайно защо и от Св. Козма и Дамян!.. Всичко това дори не си струва да се опровергава; толкова е абсурдно... и, ако искате, дори смешно, макар че не е уместно да се смеете, ако си помислите за развращаващото влияние, което тази глупава и неграмотна работа е имала и все още има върху толкова много поколения в отдалечени места. Би било съвсем уместно да напомним тук на ревнителите на лесния и удобен метод за спасение, че ние трябва да устроим нашето спасение според словото Божие, според ръководството на Св.
Православната църква, която е стълб и утвърждение на истината (1 Тим. 3:15), и по примера на свети мъже и жени, угодни на Бога и прославени от Него за техния праведен живот, увенчан с благодатни дарове и носещ им вечно блаженство в небесното царство.
Няма друга истина освен тази, която се съдържа в св. Православната Христова Църква не съществува никъде другаде в целия свят и не могат да ни я съобщят онези вълци в овчи кожи, срещу които ни предупреждава Самият Спасител, като казва: „Пазете се от лъжепророците, които идват при вас в овчи кожи, а отвътре са вълци грабливи” (Мат. 7:15), като крадци и разбойници, които, според словото на Светото писание, не влизат в двора през вратата. овце, но те се катерят другаде (Йоан 10:1), има много такива вълци и крадци по света; Ние, православните християни, не трябва да обръщаме внимание и да се привързваме не само духом, но дори и на слух към измислените от тях басни. Това не са наши думи, а апостолско наставление. Това казва Св. Апостол Павел относно това: Ако... ангел от небето ви благовести повече от това, което ви е благовестил, проклет да бъде (Гал. 1:8).