По волята на Божествения ум/ ти се засели в пустинята,/ и там, като насочи ума си към небесните обители,/ като ангел на земята си живял,/ в молитви, и в трудове, и в тяхното опрощение/ образът беше твой ученик./ Така Бог, като видя твоята добра воля,/ умножи децата ти в пустинята, напои сълзите ти с потоци./ Но, като че ли си имал дръзновение към Бога,/ помни стадото, което си събрал, мъдър, / и не забравяй какво си обещал, / посещавайки децата си, / преподобни Зосимо, отче наш.
* * *