Началнику на хора. Псалом Давидов.
Да те чуе Господ в скръбен ден, да те защити името на Бога Иаковов.
Да ти прати помощ от светилището и от Сион да те подкрепи.
Да си спомни всички твои жертвени приноси и твоето всесъжение да направи тучно.
Да ти даде (Господ), каквото ти сърце желае, и всички твои намерения да изпълни.
Ще се зарадваме за твоето спасение и в името на нашия Бог ще издигнем знаме. Да изпълни Господ всички твои молби.
Сега познах, че Господ спасява Своя помазаник, отговаря му от светите Си небеса с мощта на Своята спасяваща десница.
Едни — с колесници, други — с коне, а ние с името на Господа, нашия Бог, се хвалим;
те се поколебаха и паднаха, а ние станахме и стоим прави.
Господи, спаси царя и чуй ни, когато викаме (към Тебе)!
Началнику на хора. Псалом Давидов.
Господи! с Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.
Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им — изсред човешките синове,
защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.
Святи Боже, Свети Силни, Свети Безсмъртни, помилуй ни. (Три пъти.)
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. амин
Пресвета Троице, помилуй ни; Господи, очисти греховете ни; Учителю, прости нашите беззакония; Светий, посети и изцели нашите немощи заради Твоето име.
Господи, помилуй (три пъти).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. амин
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както е на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес; и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия.
Господи, спаси Твоите хора, / и благослови Твоето наследство, / дарявайки победи на православните християни срещу врага, / и запазвайки живота Си чрез Твоя кръст.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух,
Възкачи се на Кръста по завещание, / дай на Твоя съименник ново жилище / Твоята щедрост, Христе Боже, / зарадвай ни с Твоята сила, / давайки ни победи за нашите връстници, / помощ за тези, които имат Твоето оръжие на мира, / непобедима победа.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Ужасно и безсрамно ходатайство, / не презирай нашите добри молитви, о, Всевъзпята Богородице, / създай православната резиденция: / спаси Твоите хора и им дай победа от небето, / преди да роди, Ти си Бог, само ти си благословен.
Господи помилуй, (12)
Слава във висините на Бога и на земята мир, между човеците благоволение. Три пъти.
Господи, отвори устата ми и устата ми ще възвестяват Твоята хвала. Два пъти.
Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха враговете ми! Мнозина въстават против мене;
мнозина казват за душата ми: за него спасение няма в Бога.
Но Ти, Господи, си щит пред мене, моя слава, и Ти въздигаш главата ми.
С гласа си викам към Господа, и Той ме чува от светата Си планина.
Лягам, спя и ставам, защото Господ ме закриля.
Няма да се уплаша от десетки хиляди люде, които отвред са се опълчили против мене.
Стани, Господи! спаси ме, Боже мой! защото Ти удряш по лицето всички мои врагове и трошиш зъбите на нечестивите.
От Господа е спасението. Върху Твоя народ е Твоето благословение.
Псалом Давидов. В спомен (за съботата).
Господи, в яростта Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай,
защото Твоите стрели се забиха в мене, и Твоята ръка тежи върху ми.
Няма здраво място в плътта ми от Твоя гняв; няма мира в моите кости от греховете ми;
защото беззаконията ми превишиха главата ми, като тежко бреме ме притиснаха,
смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми.
Аз се прегърбих и съвсем се наведох, цял ден ходя натъжен;
защото чреслата ми са цели възпалени, и няма здраво място в плътта ми.
Изнемощях и извънмерно съм съкрушен; викам от мъките на сърцето си.
Господи, пред Тебе са всичките ми желания, и моята въздишка не е скрита от Тебе.
Сърцето ми трепери; моите сили ме напуснаха, и светлината на очите ми, — и нея няма у мене.
Моите приятели и моите искрени отстъпиха от раните ми, и ближните ми стоят надалеч.
А които търсят душата ми, турят мрежи, и които ми желаят зло, говорят за моето загиване и всеки ден козни кроят;
аз пък като глух не чувам и съм като ням, който не отваря устата си;
и станах като човек, който не чува и няма в устата си отговор,
защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще чуеш, Господи, Боже мой.
И аз рекох: да не възтържествуват над мене (моите врагове); когато се колебае ногата ми, те се големеят над мене.
Близко съм да падна, и скръбта ми е винаги пред мене.
Беззаконието си съзнавам, съкрушавам се заради греха си.
А моите врагове живеят и крепнат, и ония, които ме ненавиждат без вина, се умножават;
и които ми връщат зло за добро, враждуват против мене, задето следвам доброто.
Не ме оставяй, Господи, Боже мой, не се отдалечавай от мене;
побързай ми на помощ, Господи, Спасителю мой!
Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.
Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.
Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
хвърлен между мъртвите, — като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина — в мястото на тлението?
нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата — Твоята правда?
Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат.
Псалом Давидов. Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име.
Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния.
Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи;
избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости;
насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост.
Господ дава правда и съд на всички обидени.
Той показа Своите пътища Моисею, на Израилевите синове — Своите дела.
Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив:
Той се не гневи докрай, нито се вечно сърди.
Той не ни стори според нашите беззакония и не ни въздаде според нашите грехове:
защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта (на Господа) към ония, които се боят от Него;
колкото е далече изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония;
както баща милува синове, тъй и Господ милува ония, които Му се боят.
Защото Той знае нашия състав, помни, че ние сме пръст.
Дните на човека са като трева; като полски цвят — тъй цъфти той:
понесе се над него вятърът, и няма го, и мястото му вече го не познава.
А милостта на Господа е отвека и довека към ония, които Му се боят,
и правдата Му е върху синовете на синовете, които пазят завета Му и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава.
Благославяйте Господа, (всички) Ангели Негови, крепки по сила, които изпълнявате Неговата дума, като слушате гласа на словото Му;
благославяйте Господа, всички Негови воинства, Негови служители, които изпълнявате волята Му;
благославяйте Господа, всички Негови дела, по всички места на Неговото владичество. Благославяй, душо моя, Господа!
Псалом от Давида (когато беше преследван от сина си Авесалома). Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина; чуй ме по Твоята правда
и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите.
Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, —
и отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми.
Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце.
Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя.
Чуй ме по-скоро, Господи: духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене, за да се не уподобя на ония, които слизат в гроб.
Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми (Господи) пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си.
Избави ме, Господи, от моите врагове: към Тебе прибягвам.
Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си мой Бог; Твоят благ Дух да ме води в земята на правдата.
Заради Твоето име, Господи, оживи ме; заради Твоята правда избави от напаст душата ми
и по Твоята милост изтреби враговете ми и погуби всички, които угнетяват душата ми, защото аз съм Твой раб.
Четец: Глас осми: Алилуя, алилуя, алилуя.
Стих 1 От нощта духът ми е привлечен към Теб, Боже, защото светлината на Твоята заповед е донесена на земята. Припев: Алилуя, алилуя, алилуя. (И по-нататък за всеки стих)
Стих 2 Вие, които живеете на земята, ще се научите на правда.
Стих 3 Завистта ще обхване хората безнаказано.
Стих 4 Стори им зло, Господи, стори зло на славните на земята.
Четец: Имайки сърца на небето, ние подражаваме на ангелския чин и със страх от Съдията ще паднем, викайки победна хвала:
Припев: Свят, Свят, Свят си Боже наш, по молитвите на светиите, Твоя апостол и Свети Николай, помилуй ни.
Четец: Слава на Отца и Сина и Светия Дух. Херувимите, летящи, не смеят да Те видят, викат с възклицание Божествената песен на гласа на Трисвятия, с тях ние викаме към Тебе:
Припев: Свят, свят, свят си, Боже наш, с молитвите на всички Твои светии помилуй ни.
Четец: И сега, и винаги, и во веки веков. амин Ние пеем с множеството на нашите грехове и не смеем да погледнем към висините на Небето, душа и тяло се прекланят, от ангелите викаме към Ти:
Хор: Свят, Свят, Свят си Боже наш, чрез Богородица помилуй ни.
Припев: Господи, помилуй (три пъти). Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Четец: И сега, и винаги, и во веки веков. амин
Началнику на хора. За гълъбицата, занемяла в отдалечение. Творение от Давида, когато филистимци го бяха хванали в Гет.
Помилуй ме, Боже, защото човек иска да ме погълне; нападайки всеки ден, притеснява ме.
Моите врагове всеки ден търсят да ме погълнат, защото мнозина са, които въстават против мене, о Всевишний!
Кога съм в страх, на Тебе се уповавам.
При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово; на Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта?
Всеки ден извъртат думите ми; всички техни помисли за мене са зло:
събират се, спотайват се, наблюдават петите ми, за да хванат душата ми.
Нима ще избегнат отплатата за своята неправда? С гняв, Боже, повали народите.
У Тебе са изброени моите скитания; тури сълзите ми в съд при Тебе — не са ли те в Твоята книга?
Враговете ми се връщат назад, колчем викна към Тебе; по това познавам, че Бог е с мене.
При помощта на Бога ще възхваля думите Му, при помощта на Господа ще възхваля словото Му.
На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори човек?
Върху мене лежат, Боже, оброците към Тебе; на Тебе ще въздам хвала;
защото Ти избави душата ми от смърт, (очите ми — от сълзи,) па и нозете ми от препъване, за да ходя пред лицето Божие в светлината на живите.
Помилуй ме, Боже, помилуй ме, защото душата ми се уповава на Тебе и се надявам на сянката на Твоето крило, докато отмине беззаконието. Ще извикам към Всевишния Бог, Бог, който ми е сторил добро. Бог изпрати милостта Си и истината Си и избави душата ми от средата на Скимни. Те са объркани, синове на човечеството, зъбите им са оръжия и стрели, а езикът им е остър меч. Възнеси се на небето, Боже, и Твоята слава е по цялата земя. Ти си приготвил мрежа за нозете ми и киша за душата ми, изкопавайки яма пред мен и падайки гол. Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми, ще пея и ще пея в славата си. Стани, славо моя, стани с псалтир и арфа, ще стана рано. Ще Те изповядвам между хората, Господи, ще Ти пея всред народа, защото Твоята милост се възвеличи до небесата и дори до облаците на Твоята истина. Възнеси се на небето, Боже, и Твоята слава е по цялата земя.
Ако наистина говорите истината, вие сте правилният съдия, синове на човечеството. Защото вършиш беззаконие в сърцето си, на земята ръцете ти плетат беззаконие. Като отчуждих грешника от лъжата, като се отклоних от утробата, аз лъжа с глагола. Яростта им е като змия, като глуха аспида, и който запушва ушите си, за да не чуе гласа на ония, които го заобикалят, е обладан от мъдрост. Бог ще строши зъбите им в устата им; Господ е строшил крайниците на лъвовете. Те ще се смирят като течаща вода, ще опънат лъка си до изтощение. Като че ли восъкът се разтопи и се отнесе, огън падна върху тях и не видя слънцето. Най-напред разбери, че тръните на твоята рамка са живи, тъй като ще ме погълнат с гняв. Праведният ще се зарадва, когато види отмъщение; той ще измие ръцете си в кръвта на грешника. И човекът казва: Ако праведните имат плод, значи има Бог, който ги съди на земята.
Четец: Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Припев: И сега и винаги и во веки веков. амин
Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе Боже. (три пъти)
Господи, смили се. (Три пъти). Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Четец: И сега и винаги и во веки веков. амин
Избави ме от враговете ми, Боже, и избави ме от онези, които се надигат против мен. Избави ме от онези, които вършат беззаконие и ме спаси от човешката кръв. Защото ето, ти хвана душата ми и ме нападна със сила, намали беззаконието ми, намали греха ми, Господи. След като полетя без беззаконие и го поправи, стани да ме посрещнеш и виж. А Ти, Господи Боже на Силите, Боже Израилев, излез да посетиш всичките народи, за да не възпираш всички, които вършат беззаконие. Ще се върнат вечерта и ще гладуват като куче и ще обикалят града. Тези отговарят с устните си и мечът е в устата им, защото кой може да чуе? А Ти, Господи, им се надсмиваш и унищожаваш всички езици. Ще запазя силата си към Теб, защото Ти, Боже, си мой защитник. Моят Бог, Неговата милост ще върви пред мен, моят Бог ще ме покаже във всичките ми противници. Не ги убивай, за да не забравят Твоя закон, разпръсни ме с Твоята сила и ме свали, защитниче мой, Господи. Грехът на устните им, словото на устните им, и нека бъдат в гордостта си, и от клетви и лъжи ще бъдат провъзгласени в смърт. Те ще умрат в гняв и няма да го направят, но ще изявят, че Бог владее над Яков и над краищата на земята.
Ще се върнат вечерта, ще гладуват като куче и ще обикалят града. Храната ще бъде разпръсната. Или ако не са доволни, ще мрънкат. Ще пея за Твоята сила и ще се радвам сутрин за Твоята милост, защото Ти си мой защитник и мое убежище в деня на моята скръб. Ти си мой помощник, аз Те пея: Защото Ти си мой Бог, мой защитник, мой Бог, моя милост.
Господи, ти ни отхвърли и ни низвергна, разгневи се и прояви милост към нас. Ти разтърси земята и смути себе си, изцели разкаянието й, защото ти се премести. Ти показа на народа си колко си жесток, ти ни даде да пием от виното на нежността. Ти даде знак на онези, които се боят от Теб, дори да бягат от лицето на лука. Защото Твоите любими могат да бъдат избавени, спаси с десницата Си и ме чуй. Бог каза в Своята святост: Ще се зарадвам и ще разделя Сикима и ще направя долина от жилища. Галаад е мой, и Манасия е мой, и Ефрем е крепостта на главата ми, Юда е мой цар. Моав е конят на Моята надежда; Ще опъна ботуша Си върху Идумея; Чужденките Ми се покориха. Кой ще ме въведе в града на заграждението? или кой ще ме води до Едом? Не си ли Ти, Боже, Който ни отхвърли? И няма ли да излезеш, Боже, в нашата сила? Дай ни помощ от скръбта, а човешкото спасение е напразно. В Бога ще създадем сила и Той ще покори студа, който ни сполетява.
Чуй, Боже, молитвата ми, внимавай на молитвата ми. От краищата на земята виках към Теб, когато сърцето ми беше винаги потиснато, Ти ме издигна на скала, Ти ме води. Защото ти беше моята надежда, стълб на сила от лицето на врага. В Твоето село ще живея вечно, ще бъда покрит с кръвта на Твоите крила. Понеже Ти, Боже, чу молитвите ми, Ти даде богатство на онези, които се боят от името Ти. Добавете дните към дните на царя, неговото лято до деня на поколението и поколението. Кой ще пребъдва вечно пред Бога, Неговата милост и истина? Така ще пея на Твоето име вечно, отдавай молитвите си ден след ден.
Четец: Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Припев: И сега и винаги и во веки веков. амин
Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе Боже. (три пъти)
Господи, смили се. (Три пъти).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Четец: И сега и винаги и во веки веков. амин
Душата ми не се ли покорява на Бога? От Него е моето спасение. Защото Той е моят Бог и моят Спасител, моят защитник, не мърдам повече. Колко дълго ще останете с човек? Вие всички убивате, тъй като стената е огъната и фалшбордът е издигнат. В противен случай отхвърлете съвета ми, жаден съм, благославям с устните си и проклинам със сърцето си. Освен това, покорявай се на Бога, душа моя, защото от Него е моето търпение. Защото Той е мой Бог и мой Спасител, мой защитник; няма да мина. В Бога е моето спасение и моята слава, Бог на моята помощ и в Бога е моето упование. Уповавайте на Него, цялото множество хора; излейте сърцата си пред Него, защото Бог е наш помощник. И двете суетата е син на човечеството, лъжата на сина на човечеството в Мерилех дори е невярна, и от суетата заедно. Не се доверявайте на неистината и не желаете възхищение. Дори ако богатството тече, не прилагайте сърцето си. Бог говори с една дума, чувайки тези двамата, Божията сила и Твоята, Господи, милост, защото Ти си въздал на всекиго според делата му.
Боже, Боже мой, жадувах за Тебе сутрин; душата ми жадува за Теб, тъй като плътта ми е изобилна в Тебе, в земя пуста, непроходима и безводна. Така Ти се явих в Светия, за да видя Твоята сила и Твоята слава. Защото Твоята милост е по-добра от живота, устните ми Те хвалят. Така ще Те благославям в корема си, в Твоето име ще вдигна ръцете си. Защото с тлъстина и миро нека се изпълни душата ми и устата ми ще Те хвалят с радостни устни. Дори когато Те поменувах на леглото си, на сутринта научих от Теб. Защото Ти беше мой Помощник и в Твоята кръв ще се радвам. Душата ми е привързана към Теб, но Твоята десница ме приема по-малко. Те, търсейки душата ми напразно, ще слязат в подземния свят на земята, ще се предадат в ръцете на оръжията и ще станат части от лисицата. Царят ще се зарадва в Бога, ще се похвали всеки, който се кълне в Него, защото затвори устата на онези, които говорят неправда.
Чуй, Боже, моя глас, винаги Ти се моли, отнеми душата ми от страха на врага. Пази ме от множеството злодейци, от множеството лъжливи. Който е наострил езиците си като меч, който е опънал лъка си, горчиво нещо, стреля в тайните места без недостатък; внезапно ще го застрелят и няма да се страхуват. След като потвърди в себе си словото на лукавия, ти им каза да скрият примката, като реши: кой ще ги види? Преживявайки беззаконието, изчезването на изпитателните изпитания, човекът ще се приближи и сърцето ще бъде дълбоко и Бог ще бъде възвишен. Стрелите дойдоха върху детето и езиците им паднаха върху нея. Всички, които ги видяха, се смутиха и всеки човек се уплаши, и разказваше делата на Бога и разбираше Неговото творение. Праведните ще се радват в Господа и ще се уповават на Него, и всички началници ще се хвалят в сърцата си.
Четец: Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. амин
Алилуя, алилуя, алилуя, слава на Тебе Боже. (три пъти)
Господи, смили се. (Три пъти).
Припев: Благословен си Ти, Христе Боже наш,/ Който си всички мъдри ловци,/ Ниспослал си им Светия Дух/ и с тях си уловил вселената;// Човеколюбецо, слава на Тебе.
Стих: Тяхната вест излезе по цялата земя и думите им до краищата на света.
Хор: Светлини на света и учители,/ първи плод на нашето спасение,/ божествените ученици на нашия Бог ще възпеят,/ както светлината на онези, които са в тъмнина, изгря за нас/ и Слънцето на славата проговори на всички;/ тъй и красотата идолопоклонник разрушител,/ проповядвайки Троицата в Едината Божественост./ Затова се молим, апостоли на Христа Бога,/ да дари опрощение на греховете // на празнуващите любовта в твоята свята памет.
Стих: Чуден е Бог в Своите светии, Бог Израилев.
Припев: Извършил доблестния си път,/ устоял на мъченика като мъчител;/ като умъртвил тялото си на земята,// получил небесен живот, светии.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. амин
Припев: Радвай се, Ангеле, който получи радостта на света,/ Радвай се, родила Твоя Създател и Господ,// Радвай се, удостоена да бъдеш Богородица.
Четец: В този палестински манастир в околностите на Кесария живял преподобният монах Зосима. Изпратен от дете в манастир, той се подвизавал там до 53-годишна възраст, когато бил объркан от мисълта: „Нима и в най-далечната пустиня ще има свят човек, който да ме надмине в трезвеност и труд?“ Щом той помисли по този начин, ангел Господен му се яви и му каза: "Ти, Зосиме, си се потрудил по човешка мярка, но между хората няма нито един праведен (Рим. 3:10). За да разбереш колко други и по-висши форми на спасение има, напусни този манастир, както Авраам от бащиния си дом (Бит. 12:1), и иди в манастира, който се намира край Йордан." Авва Зосима веднага напуснал манастира и, следвайки Ангела, дошъл в Йорданската обител и се заселил в нея. Тук той видя старейшините, наистина блестящи в подвизите си. Авва Зосима започнал да подражава на светите монаси в духовната работа. Така мина доста време и наближи Света Петдесетница. В манастира имало обичай, заради който Бог довел тук св. Зосима.
В първата неделя на Великия пост игуменът отслужи Божествена литургия, всички се причастиха с Пречистите Тяло и Кръв Христови, след което се почерпиха и отново се събраха в храма. След като направиха молитва и предписания брой поклони на земята, старейшините, като се помолиха един друг за прошка, взеха благословия от игумена и под общото пеене на псалма "Господ е мое просветление и мой Спасител: от кого ще се страхувам? Господ е защитник на живота ми: от кого да се страхувам?" (Пс. 26:1) те отвориха манастирските порти и отидоха в пустинята. Всеки от тях носеше със себе си умерено количество храна, кой от каквото имаше нужда, някои изобщо не носеха нищо в пустинята и ядяха корени. Монасите преминали Йордан и се разпръснали колкото се може по-далеч, за да не видят някой да пости и да се подвизава. Когато Великият пост приключи, монасите се върнаха в манастира на Цветница с плодовете на своя труд (Рим. 6:21,22), като изпитаха съвестта си (1 Петр. 3:16). В същото време никой не попита никого как е работил и постигнал подвига си. Същата година авва Зосима, според монашеския обичай, премина Йордан.
Той искаше да отиде по-дълбоко в пустинята, за да се срещне с един от светиите и великите старци, които се спасяваха там и се молеха за мир. Той вървял през пустинята в продължение на 20 дни и един ден, когато пеел псалмите от 6-ия час и извършвал обичайните молитви, изведнъж от дясната му страна се появила сянка на човешко тяло. Той се ужаси, като си помисли, че вижда демоничен призрак, но като се прекръсти, отхвърли страха си и след като свърши молитвата, се обърна към сянката и видя гол мъж, който вървеше през пустинята, чието тяло беше черно от слънчевата топлина, а късата му изрусена коса побеля като агнешко руно. Авва Зосима се зарадва, тъй като през тези дни не беше видял нито едно живо същество, и веднага се отправи към него. Но щом голият отшелник видя 3-осите, идващи към него, веднага започна да бяга от него. Авва Зосима, забравил старческата си немощ и умора, ускори крачка. Но скоро, изтощен, той спрял при пресъхнал поток и започнал със сълзи да моли отстъпилия се подвижник: „Защо бягаш от мен, грешен старец, спасявайки се в тази пустиня?
Чакай ме, немощен и недостоен, и ми дай твоята свята молитва и благословение, заради Господа, който никога никого не е презрял.” Непознатият мъж, без да се обръща, му извикал: „Прости ми, авва Зосима, не мога, като се обърнах, да ти се явя пред лицето ти: аз съм жена и, както виждаш, нямам дрехи, които да прикриват телесната ми голота. Но ако искаш да се молиш за мен, велик и проклет грешник, хвърли ми наметалото си, за да се покриеш, тогава мога да дойда при теб за благословия. „Тя не би ме познала по име, ако чрез святост и незнайни дела не беше придобила от Господа дара на ясновидството“, помислил си авва Зосима и побързал да изпълни казаното му. Покривайки се с наметало, подвижницата се обърнала към Зосима: „Какво си намислил, авва Зосима, да говориш с мен, една грешна и неразумна жена? Какво искаш да научиш от мен и без да пестиш усилия, похарчи толкова много работа? Той, коленичил, я помоли за благословия. По същия начин тя се поклони пред него и двамата дълго се молеха един друг: „Благослови“.
Накрая подвижникът казал: „Авва Зосима, подобава ти да благословиш и да отслужиш молитва, тъй като си се удостоил с презвитерски чин и много години, стоящ в олтара Христов, си принасял светите Дарове на Господа. Тези думи още повече уплашили монах Зосима. С дълбока въздишка той й отговори: "О, духовна майко! Ясно е, че ти от нас двамата си се приближила до Бога и умряла за света. Ти ме позна по име и ме нарече презвитер, без да си ме виждал досега. Твоята мярка трябва да ме благослови също. За Бога." Накрая отстъпвайки пред упоритостта на Зосима, светецът казал: „Благословен е Бог, Който желае спасението на всички хора“. Авва Зосима отговори: „Амин“ и те станаха от земята. Подвижникът отново казал на стареца: "Защо дойде, отче, при мен, грешния, лишен от всякаква добродетел? Но ясно е, че благодатта на Светия Дух те насочи към извършване на едно служение, от което душата ми се нуждаеше.
Кажи ми първо, авва, как живеят християните днес, как растат и преуспяват светиите на Божията Църква? Авва Зосима й отговори: „По твоите свети молитви Бог даде на Църквата и на всички нас съвършен мир. Но послушай молитвата на недостойния старец, моята майка, моли се, заради Бога, за целия свят и за мен, грешния, за да не бъде безплодно това пустинно ходене за мен. Светият подвижник казал: „Ти по-добре, авва Зосима, имайки свещен чин, да се молиш за мен и за всички. Затова ти дадоха ранга. Но аз с готовност ще изпълня всичко, което ми заповяда в името на покорството на Истината и от чисто сърце.” Като казала това, светицата се обърнала на изток и като вдигнала очи и вдигнала ръце към небето, започнала да се моли шепнешком. Старейшината видя как тя се издигна във въздуха на един лакът от земята. От това чудно видение Зосима се поклони, като се молеше усърдно и не смееше да каже нищо друго освен: „Господи, помилуй!“ Една мисъл дойде в душата му - призрак ли го въвежда в изкушение? Преподобният подвижник, като се обърнал, вдигнал го от земята и казал: „Защо се смущаваш в помислите си, авва Зосима? Аз не съм призрак.
Аз съм грешна и недостойна жена, въпреки че съм защитена от светото Кръщение.” Като каза това, тя се прекръсти. Виждайки и чувайки това, старецът със сълзи паднал в нозете на подвижника: „Моля те, в Христа, нашия Бог, не крий от мене своя подвижнически живот, но го разкажи всичко, за да стане ясно за всички величието на Бога. Защото вярвам в Господа, моя Бог, и чрез Него живееш и ти, че затова бях изпратен в тази пустиня, за да направи Бог всички твои постнически дела явни на света. А светият подвижник казал: „Неудобно ми е, отче, да ти разказвам за своите безсрамни дела. Защото тогава ще трябва да бягаш от мен, затваряйки очи и уши, както се бяга от отровна змия. Но все пак ще ти кажа, отче, без да премълча нито един от греховете си, но те призовавам, не спирай да се молиш за мен, грешния, за да намеря дръзновение в деня на Страшния съд.
Четец: Господи, помилуй. (Три пъти). Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. амин
Помилуй ме, Боже, според голямата Си милост и според множеството на Твоите състрадания очисти беззаконието ми. Преди всичко измий ме от беззаконието ми и очисти ме от греха ми; Защото зная беззаконието си и ще нося греха си пред себе си. Само на Теб съгреших и пред Тебе сторих зло; защото може да бъдеш оправдан в думите Си и винаги ще тържествуваш над присъдата Си. Ето, аз съм заченат в беззаконие и майка ми ме е родила в грехове. Ето, ти обикна истината; Ти ми показа Твоята непозната и тайна мъдрост. Поръси ме с исоп и ще бъда чист; Измий ме и ще бъда по-бял от сняг. В ушите ми има радост и веселие; ще се зарадват костите на смирените. Отвърни лицето Си от греховете ми и очисти всичките ми беззакония. Създай чисто сърце в мен, Боже, и обнови прав дух в утробата ми. Не ме отхвърляй от присъствието Си и не отнемай Светия Си Дух от мен. Дай ми радостта от Твоето спасение и ме укрепи с Господния Дух. Ще науча нечестивите на твоя път и нечестието ще се обърне към теб.
Избави ме от кръвопролитие, Боже; Боже на моето спасение, езикът ми ще се зарадва в Твоята правда. Господи, отвори устата ми и устата ми ще възвестяват Твоята хвала. Като че искахте жертви, бихте ги дали: не предпочитате всеизгарянията. Жертвата на Бога е съкрушен дух; Бог няма да презре разкаяно и смирено сърце. Благослови Сион, Господи, с благоволението Си и нека стените на Ерусалим бъдат построени. Тогава бъди доволен от жертвата на правдата, приноса и всеизгарянето; Тогава те ще поставят юнеца на Твоя олтар.
Хор: Ирмос, глас 6: Помощник и покровител/ бъди ми спасение/ Този е Бог мой, и ще Го прославя/ Бог на баща ми, и ще Го възвелича // славно, защото се прославих.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Откъде да почна да плача/ за проклетия си живот и дела?/ Как ще положа, Христе, начало на този сегашен плач?/ Но понеже съм милостив,// дай ми прошка на греховете ми.
Ела, окаяна душа, с плътта си,/ Изповядай се на Снабдителя на всичко,/ И остани остатъка от предишната си безмълвност,// И донеси сълзи на Бога в покаяние.
Като станах ревнив за престъплението на първичния Адам,/ познах себе си гол от Бога/ и вечното Царство и сладост,// грях заради мене.
Горко ми, душо проклета, / че се оприличи на първата Ева? / Видял си зло, и бил ранен от планина, / и докоснал дървото и вкусил смело // безмълвна храна.
Вместо чувствената Ева/ моята умствена Ева беше/ страстна мисъл в плътта/ тя показа сладко/ и вкуси// горчивата напитка.
Достойно е, че бях изгонен от Едем,/ защото не опазих Твоята единствена заповед, Спасителю, Адаме:/ защо да страдам,// винаги заличавайки Твоите думи?
Каин победи убийството,/ по волята на убиеца на съвестта,/ като съживи плътта, и се бори с нея// с моите хитри дела.
Авел Исус, който не беше като правдата, / никога не получи дар угоден за теб, / нито божествени дела, нито чисти жертви, / нито непорочен живот.
Като Каин и ние, проклета душа, / принесохме злодеяния на Създателя на всичко, / и порочна жертва, / и неприличен живот, заедно с // и ние сме осъдени.
Създателят на земята е създал живот,/ ти ми даде плът и кости,/ и дъх и живот:/ но о, мой Създателю, мой Избавител и Съдия// приеми ме като се покаеш.
Съобщавам Ти, Спасителю, за греховете, които извърших, / и язвите на душата и тялото ми, / дори убийствените мисли в мен, / натоварени върху мен като бандит.
Въпреки че съгрешихме, Спасителю, / но знаем, че Ти си Човеколюбец, / наказваш милосърдно, и милостив си горещо // виждаш сълзи, / и течеш като Баща, призовавайки блудния син.
Повален съм, Спасителю, пред Твоите порти, / в старостта ми, не ме хвърляй в ада, / но преди края, като човеколюбец, / дай ми прощение на греховете.
Попаднах в крадци,/ от мислите си,/ сега съм целият наранен от тях и пълен с рани,/ но като ми се представи,// Христос Спасителят ме изцели. Свещеникът ме предвиди да минавам, / и левитът, като видя свирепите, презря голите, / но от Мария ти се издигна до Исус, / Ти, като се представи, беше щедър към мен.
Агнец Божий отнеми греховете на всички,/ отнеми от мен тежкото бреме на греха,/ и тъй като си милостив,// дай ми сълзи на умиление.
Време е за покаяние,/ идвам при Теб, Създателю мой,/ свали от мен тежкото бреме на греха,/ и като си милостив,// дай ми сълзи на умиление.
Не ме презирай, Спасителю, не ме отхвърляй от лицето Си,/ отнеми от мене тежкото бреме на греха,/ и понеже съм благ,// дай ми опрощение на греховете ми.
Волните ми, Спасителю, и неволните ми грехове,/ явни и скрити/ знайни и незнайни,/ всички като Бог прости,// очисти и спаси ме.
От младостта си, Христе, престъпих Твоите заповеди, / бях страстно небрежен, / преминах живота си с униние. / Освен това Те наричам Спасител: // от сега нататък ме спаси.
Богатството ми, Спасителю, като ме изтощи в блудство, / празен съм от плодовете на благочестието, / алчен съм, викам: / Отче на щедростта, като предизвести // Ти си щедър към мен.
Покланям ти се, Исусе,/ съгреших, очисти ме,/ отнеми от мене тежкото бреме на греха,/ и понеже си милостив,// дай ми сълзи на умиление.
Не влизай в съда с мене/ понасяйки делата ми,/ търсейки думи и поправяйки стремежи,/ но в Твоите щедрости лютият ми презира// спаси ме, Всемогъщи.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Дай ми лъчиста благодат / от Божественото провидение отгоре, / да избягвам страстите на тъмнината, / и пей усърдно, живота си на Мария, / / червена корекция.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: След като се поклонихте на Христовия Божествен закон,/ вие започнахте това,/ оставяйки неконтролируеми желания за сладко,/ и всяка добродетел с цялото благоговение,// като поправихте само едно сте.
Припев: Преподобни отче Андрей, моли Бога за нас.
Андрей: С твоите молитви ние, Андрей, / избавяме ни от нечестни страсти / и Царството сега е причастно на Христос / / възпявайки те с вяра и любов, по-славно, покажи ни, молим се.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Тринитарий: Най-съществуващата Троица, почитана в Единство,/ отнеми от мен тежкото греховно бреме,/ и като си милостива,// дай ми сълзи на умиление.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: Богородице, за надеждата и застъпничеството на пеещите Те,/ снеми от мене тежкото греховно бреме,/ и като Пречиста Владичица,// приеми ме в покаяние.
Припев: Ирмос: Погледни, небе, и ще възкликна,/ и възпея Христа// от Богородица, дошла в плът.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Слушайте небето, и аз ще извикам,/ на земята, вдъхнете глас, // покайвайки се пред Бога и славейки го.
Погледни ме, Боже, Спасителю мой, с Твоето милостиво око, // и приеми горещата ми изповед.
Съгреших повече от всички човеци, / само пред Тебе съгреших: / но като Бог, Спасителю, помилуй / Твоето творение.
Бурята ще ме задържи от нечестивия,/ милостив Господ:/ но като Петър,// протегни ръката си и към мен.
Сълзи на блудница, Великодушни,/ и предлагам:/ очисти ме, Спасителю,// с Твоето състрадание.
Помрачих красотата на душата си/ със сладки страсти/ и по всякакъв възможен начин сътворих прах/ целия си ум.
Сега първата ми дреха е раздрана/ откъдето Творецът е дошъл отначало,// и от там лежа гол.
Облякох скъсана дреха,/ дори от съвета на змията, // и ме е срам.
Гледах красотата на градината/ и се излъгах от ума си // и от там лежа гол и се срамувам.
Делата на билото ми/ всички са водачи на страстите,// тяхното беззаконие продължава върху мене.
Унищожих първичната си доброта/ и красотата си,// и сега лежа гол и засрамен.
Да ушиеш дрехите от кожа е грях за мен,/ да ме изложиш на първите // богато тъкани дрехи.
Заобиколен съм от дреха от студ,/ като смокинови листа,// за да разоблича автократичните си страсти.
Облечена в срамна дреха, / и кърваво студена, / с течение на страстен и похотлив корем.
Оскверних дрехата на плътта си/ и опетних/ в образа, Спасителю,// и в подобието.
Изпаднах в страстно разрушение/ и в материални листни въшки,// и оттогава до сега врагът ме дразни.
Любящ и любящ живот, / предпочитам сега пред невъздържанието за Спасителя, / тежко бреме съм обременен.
Плътския образ/ на скверните мисли украсих с разни наслагвания // и съм осъден.
Грижехме се усърдно за външната украса/ и презряхме вътрешната// богоподобна скиния.
Представяйки си грозотата на страстите си,/ разруших красотата на ума си с похотливи стремежи.
Избата на първия образ на добротата на Спасителя със страсти, / точно като понякога драхма, / / търсеща находката.
Съгреших, като блудницата викам към Тебе:/ само Тебе съгреших,/ както Спасителят прие мирото// и моите сълзи.
И аз като Давид блудствах и се оскверних, // но със сълзи умих моя Спасител.
Очисти ме, както митарят вика към Тебе,/ Спасителю, очисти ме:/ нито един от Адамовите, както аз// не е съгрешил пред Тебе.
Без сълзи, под покаянието имам, под нежността:/ Аз съм самият Спасител, // както Бог даде.
Не затваряй тогава вратата Си за мене,/ Господи, Господи,/ но отвори ми тази врата// за Теб, който се каеш.
По-човечно, ако искаш всеки да се спаси, / Ти ме призови, / и приеми за Благо каещия се.
Вдъхнови въздишките на душата ми,/ и приеми с очите ми капките на Спасителя,// и ме спаси.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Пречиста Богородице Богородице, / Една Всепееща, / / Моли се усърдно да се спасим.
Хор: Ирмос: Виждаш, виждаш, защото Аз съм Бог,/ Който проля манна/ и извадих вода от камъка/ в древността в пустинята от моя народ,// с една десница и с кръщение Мое.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Виждаш ли, защото аз съм Бог:/ вдъхнови душата ми да извика към Господа,/ и да се отдалечи от предишния грях,/ и да се страхува от немития,/ и като Съдия и Бог.
На кого се оприличи, тази многогрешна душа, / само на първия Каин, и на Ламех, / който уби с камъни тялото на злодеянието, / / и умъртви ума с безмълвни стремежи.
Всички неща бяха изпълнени пред закона, о, душа! / Ти не беше като Сет, / Ти не имитира Енос, / Ти не имитира Енох, нито Ной, / Но ти се яви на окаяността на праведния живот.
Ти сам отвори бездните на гнева, / на твоя Бог, душа моя, / и удави всяка плът, като земята, и дела и живот, / / и остана извън ковчега на спасението.
Убих човек, казва,/ за раната си, и младеж за краста,/ извика Ламех плачейки,/ но ти не трепери за душата ми,// закоравил плътта си и осквернил ума си.
О, как ревнувах Ламех, първия убиец, / имам душа като съпруг, ум като младеж, / като убих тялото на брат си, / като Каин убиеца, с похотливи стремежи.
Ти си създал мъдро стълб за душата, / и си издигнал крепост от твоите похоти, / да не би Създателят да откаже твоя съвет, / и да хвърли на земята Твоите замисли.
Ранен съм, ранен,/ ето стрелите на врага, които раниха душата и тялото ми:/ ето струпеите, гниенето, мрака,// викат раните на самоволните ми страсти.
Господи, понякога дъжд от Господ огън, / поради гневната неправда, содомците бяха изгорени: / но ти изгори огъня на геената // в него, имаши, о, душа, изгори.
Разберете и вижте, че Аз съм Бог, / изпитващ сърца и измъчващ мисли, / изобличаващ дела и изпепеляващ грехове, / и съдещ бащата, и смирения, и бедния.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Ти протегна ръката си/ към щедрия Бог, Мария,/ потопена в бездната на злото:/ и подобно на Петър, протягайки с любов Божествената си ръка,// търсейки твоето обръщане по всякакъв възможен начин.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: С цялото си усърдие и любов/ ти се притече към Христа,/ като отвърна първия грях,/ и се храни в непроходими пустини,// и Го изпълни по-чисто от Божествените заповеди.
Припев: Преподобни отче Андрей, моли Бога за нас.
Андрей: Виждаме, виждаме любовта към човечеството, за душата, / на Бога и Господа: / заради това, преди края, нека паднем плачещи със сълзи // Молитвите на Андрей, Спасителю, смили се над нас.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Троица: Безначална, нетварна Троица,/ неразделна Единица,/ като ме прие в покаяние,/ като съгреших, ме спаси:/ Аз съм твое творение, не презирай,/ но помилуй и ме избави// огнено осъждение.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: Пречиста Владичице Богородице,/ надежда на приливащите се към Тебе,/ и прибежище на тези в бурята,/ Милосърдната и Създателка, и Твоя Син,/ умилостиви и мене // с Твоите молитви.
Хор: Ирмос: На непоклатимия камък на Твоите заповеди, Христе, // утвърди мислите ми.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Слушайте небето, и аз ще извикам,/ на земята, вдъхнете глас, // покайвайки се пред Бога и славейки го.
Огън от Господ понякога/ Господ валя,/ земята на Содом// падна първа.
Спаси се на планината, о, душо,/ като Лот,/ и го отведи в Зоар.
Бягай от пламъците, о, душа,/бягай от изгарянето на Содом,//бягай от покварата на Божествения пламък.
Признавам Ти, Спасителю:/ Съгреших, съгреших:/ Но отслаби, остави ме на мира,// Защото съм благ.
Само на Тебе съгреших,/ повече от всички съгреших, Христе Спасителе,// но не ме презирай.
Ти си добрият пастир, / потърси ми агнето, / и не ме презирай, когато се заблуди.
Ти си сладък, Исусе, / Ти си мой Създател // в Тебе, Спасителю, ще се оправдая.
Припев: Пресвета Троице Боже наш, слава на Тебе.
Троица: О, Троица Едино Боже!/ Спаси ни от заблуди, // и изкушения, и обстоятелства.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Радвай се, богоугодна утроба,/ Радвай се, престол Господен,// Радвай се, Майко на живота ни.
Припев: Ирмос: Утвърди, Господи, на канарата на Твоите заповеди/ трепетното ми сърце,// защото Ти и само Господ си Свят.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Източникът на живота на печалбата е към Теб, / унищожителя на смъртта, / и аз викам към Теб от сърцето си преди края на греховете ми, очисти и спаси ме.
При Ной, Спасителя,/ подражавайки на блудство,/ те наследиха осъждението,// в потопа на гмуркането.
Съгреших, Господи,/ съгреших пред Тебе, очисти ме:/ защото няма между човеците съгрешил,// когото аз да не надмина в грехове.
Хама на душата ти,/ подражавайки на отцеубиеца,/ не прикри искрения ти срам,// връщайки се напразно.
Благословията на Сим не беше наследена от твоята проклета душа,/ нито от обширно притежание,// както имаше Яфет, когато ти беше изоставен на земята.
От земята Харан,/ ела от греха, душа моя,/ ела в земята, която износва вечно жива нетленност,// Авраамово наследство.
Ти чу Аврааме, душа моя, / отдавна напуснал земята на отечеството си, / и като странник си бил, // подражавай на тази воля.
При дъба на Мамре/ патриархът на ангелите установи/ наследство в старостта// обещанията за улов.
Исаак, проклета душа моя,/ като разбра новата жертва,/ тайното всеизгаряне на Господа,// подражавай на волята му.
Исмаила те чу, душата ми е трезва, / изгонена като робско раждане, / виж, но не така / ще страдаш мило.
Агар, древната душа на египтяните, стана като теб, / поробена от волята, и роди // новия Исмаил, презрение.
Стълбата на Яков/ означаваше душата ми,/ появяваща се от земята към небето,/ защо нямаше// възход на твърдост, благочестие?
Свещеникът на Бога и царят на самотата, / Христово подобие, // в света на живота, подражавайте на хората.
Не събуждайте славния стълб на душата, / връщайки се назад: / нека образът на Содом да ви плаши, / / горко на Зоар, спасете се.
Гори като Лот,/ душата ми бягай от греха:/ бягай от Содом и Гомор,// бягай от пламъка на всяко безмълвно желание.
Помилуй, Господи, помилуй ме, викам към Тебе,/ когато дойдеш с Твоите ангели,// да въздадеш всекиму според заслугите на делата му.
Молитви, Владико,/ Не отвръщай онези, които Те пеят,/ но бъди щедър, Човеколюбче,// и дай прошка с вяра на онези, които просят.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Бурята и безпокойството на греховете удържаме,/ но спаси ме сега, самата майко, // и ме заведи в пристана на Божественото покаяние.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Молитва на раба и сега преподобния / донесен на пресветата Богородица с вашите молитви, / / отвори ми Божествените входове.
Припев: Преподобни отче Андрей, моли Бога за нас.
До Андрей: С твоите молитви дай/и на мен опрощение на дълговете,/О, Андрей Критски, председателю!//на покаяние, защото ти си най-отвратително скривалище.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Троица: Троицата е проста, нетварна,/ безначалната природа,/ в Троицата, възпята от Ипостасите,/ ние сме спасени с вяра, които се покланяме/ на Твоята сила.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: От Отца нелетящия Син,/ в лето Богородично/ незнайно си родил,/ странно чудо, // Богородица останала да дои.
Припев: Утвърди, Господи, на канарата на Твоите заповеди/ моето трогателно сърце,// защото Ти и Господ само си Свят.
Божествени светила, апостоли на Спасителя, / просветете ни в мрака на живота, / като ходим благодатно в дните на днешния ден, / със светлината на въздържанието от нощните страсти, // и светлата Страст Да видим Христа, ликувайки.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Апостолски дуоденат, избран от Бога, / сега донесе молитва на Христос / нека всички минат през полето на Великия пост, / тези, които извършват молитви в нежност, / тези, които усърдно практикуват добродетели; / сякаш трябваше да предшестваме това да видим Христа Бога Славното Възкресение, // носещо слава и хвала.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Непостижимият Бог, Син и Слово, / роден от Тебе повече от ума, / моли се, Богородице, с апостолите, / чистия мир на вселената, / и дай ни прошка на греховете преди края, / и Царството небесно в името на доброто // дай на Твоите слуги.
Четец: Роден съм в Египет и докато родителите ми бяха още живи, когато бях на дванадесет години, ги напуснах и отидох в Александрия. Там изгубих целомъдрието си и се отдадох на неудържимо и ненаситно блудство. Повече от седемнадесет години се отдадох на греха без задръжки и правех всичко безплатно. Не съм взимал пари не защото съм бил богат. Живеех бедно и печелех пари от прежда. Мислех, че целият смисъл на живота е задоволяване на плътската похот. Докато водех такъв живот, веднъж видях множество хора от Либия и Египет, които отиваха към морето, за да отплават за Йерусалим за празника Въздвижение на Светия Кръст. И аз исках да плавам с тях. Но не заради Ерусалим и не заради празника, а, простете, татко, за да има повече с кого да се отдадете на разврат. Така че се качих на кораба. Сега, отче, повярвай ми, аз самият се учудвам как морето толерира моя разврат и блудство, как земята не отвори устата си и не ме доведе жив в ада, който измами и погуби толкова много души... Но, очевидно, Бог е пожелал моето покаяние, а не дори смъртта на грешник и търпеливо очакващ обръщане.
Така пристигнах в Ерусалим и през всичките дни преди празника, както на кораба, се занимавах с лоши дела. Когато настъпи светият празник на Въздвижението на Честния Кръст Господен, аз все още обикалях, хващайки душите на младите хора в грях. Като видях, че всички отидоха много рано в църквата, където се намираше Животворящото дърво, аз отидох с всички и влязох в преддверието на църквата. Когато настъпи часът на Светото Въздвижение, исках да вляза в църквата с целия народ. Проправяйки си път до вратите с голяма трудност, аз, проклет, се опитах да се напъхам вътре. Но щом прекрачих прага, някаква божествена сила ме спря, не ми позволи да вляза и ме хвърли далече от вратата, докато всички вървяха безпрепятствено. Помислих си, че може би поради женска слабост не мога да се промъкна през тълпата и отново се опитах да отблъсна хората с лакти и да си проправя път към вратата. Колкото и да работех, не можех да вляза. Щом кракът ми докосна прага на църквата, спрях. Църквата прие всички, не забрани на никого да влезе, но мен, проклетия, не ме пуснаха. Това се случи три-четири пъти. Силите ми са изчерпани.
Отдалечих се и застанах в ъгъла на верандата на църквата. Тогава почувствах, че моите грехове ми попречиха да видя Животворното дърво, сърцето ми беше докоснато от благодатта на Господа, започнах да ридая и започнах да се удрям в гърдите в знак на покаяние. Като издигнах въздишки към Господа от дълбочината на сърцето си, видях пред себе си икона на Пресвета Богородица и се обърнах към нея с молитва: "О, Дево, Владичице, родила Бог Слово в плът! Зная, че съм недостоен да гледам Твоята икона. Справедливо е за мен, омразната блудница, да бъда отхвърлена от Твоята чистота и да бъда мерзост за Тебе, но също така знам, че за това Бог стана човек, за да призове грешниците към покаяние, нека ми бъде позволено да вляза в църквата, за да пролея невинната си кръв за мене, грешника, за да се отворят вратите на светия Кръст и за мен Поръчител на Този, Който е роден от Тебе.
Обещавам Ти отсега нататък да не се осквернявам повече с никаква плътска скверна, но щом видя Кръстното дърво на Твоя Син, ще се отрека от света и веднага ще отида там, където Ти, като Поръчител, ще ме водиш. И когато се молех така, изведнъж почувствах, че молитвата ми е чута. В умиление на вярата, надявайки се на Милосърдната Богородица, аз отново се присъединих към влизащите в храма и никой не ме избута настрана, нито ми попречи да вляза. Вървях със страх и трепет, докато стигнах до вратата и се удостоих да видя Животворящия Кръст Господен. Така научих Божиите тайни и че Бог е готов да приеме онези, които се покаят. Паднах на земята, помолих се, целунах светините и излязох от храма, като побързах да се явя отново пред моя Поръчител, където бях дал обещание. Коленичил пред иконата, аз се молех пред нея: „О, Благодатна Владичице, Богородице! Ти не се отврати от недостойната ми молитва. Слава на Бога, който чрез Тебе приема покаянието на грешниците. Дойде време да изпълня обещанието, в което Ти беше Гарант. Сега, госпожице, води ме по пътя на покаянието.”
И така, без да довърша молитвата си, чувам глас, сякаш говорещ отдалеч: „Ако преминеш Йордан, ще намериш блажен покой“. Веднага повярвах, че този глас е за мен и, плачейки, възкликнах на Богородица: „Владичице Владичице, не ме оставяй, гадния грешник, но ми помогни“ и веднага напуснах преддверието на църквата и се отдалечих. Един човек ми даде три медни монети. С тях си купих три хляба и от продавача научих пътя за Йордан. По залез стигнах до църквата Св. Йоан Кръстител край Йордан. След като се поклоних първо в църквата, веднага слязох при Йордан и измих лицето и ръцете му със светена вода. След това се причастих в църквата "Св. Йоан Кръстител на Пречистите и Животворящи Христови Тайни", изядох половината от хляба си, изпих го със светена йорданска вода и спах тази нощ на земята близо до храма. На следващата сутрин, след като намерих малко кану недалеч, прекосих реката в него до другия бряг и отново горещо се помолих на моя Наставник Тя да ме води, както самата Тя пожелае. Веднага след това попаднах в тази пустиня.
Авва Зосима попитал монаха: „Колко години, майко моя, са минали, откакто си се заселил в тази пустиня?“ „Мисля, че са изминали 47 години, откакто напуснах Светия град“, отговори тя. Авва Зосима отново попита: „Какво имаш или какво намираш за храна тук, майко моя?“ А тя отговори: „Имах с мен два хляба и половина, когато преминах Йордан, малко по малко те изсъхнаха и се превърнаха в камъни и, като ядох малко по малко, се хранех от тях много години.“ Авва Зосима отново попита: "Наистина ли сте били без болест толкова много години? И не приемахте ли изкушения от внезапни извинения и изкушения?" "Повярвай ми, авва Зосима - отговори преподобната жена, - прекарах 17 години в тази пустиня, сякаш се биех с мисълта си с люти зверове ... Когато започнах да ям храна, веднага ми дойде мисълта за месото и рибата, на които бях свикнала в Египет. Исках и вино, защото пиех много от него, когато бях в света. Тук, често без проста вода и храна, страдах жестоко от жажда и глад.
Претърпях и по-тежки бедствия: завладявах се от желание за блудствени песни, сякаш ги чувах, обърквайки сърцето и ушите ми. Плачейки и удряйки се в гърдите, тогава си спомних обетите, които дадох, когато отивах в пустинята, пред иконата на Света Богородица, моята Помощница, и плаках, молейки се да прогоня мислите, които измъчваха душата ми. Когато покаянието беше извършено чрез молитва и плач, аз видях Светлина да грее за мен отвсякъде и тогава, вместо буря, ме обгърна голяма тишина. Забравени мисли, прости ми, авва, как да Ти се изповядам? Страстен огън пламна в сърцето ми и ме обгори целия, събуждайки похот. Когато се появиха проклети мисли, аз се хвърлих на земята и сякаш видях, че Самата Пресвята Поръчителка стои пред мен и ме съди, че съм нарушил обещанието си. Така че аз не станах, лежа ден и нощ проснат на земята, докато покаянието не се извърши отново и не бях заобиколен от същата благословена Светлина, прогонваща злото объркване и мисли. Така живях в тази пустиня през първите седемнадесет години. Мрак след мрак, нещастие след нещастие сполетяха мене, грешния.
Но оттогава до сега Богородица, моята Помощница, ме ръководи във всичко.” Авва Зосима отново попита: „Наистина ли тук не се нуждаехте нито от храна, нито от дрехи?“ Тя отговори: „Хлябът ми свърши, както казах, за тези седемнадесет години. След това започнах да ям корени и каквото намерих в пустинята. Роклята, с която бях облечена, когато преминах Йордан, беше отдавна разкъсана и разложена и тогава трябваше да изтърпя много и да страдам както от жегата, когато жегата ме изгаряше, така и от зимата, когато треперех от студ. Колко пъти съм падала на земята като мъртва. Колко пъти съм бил в безмерна борба с различни нещастия, беди и изкушения. Но оттогава до ден днешен Божията сила пази грешната ми душа и смиреното ми тяло по неведоми и разнообразни пътища. Бях хранен и покрит с Божието слово, което съдържа всичко (Второзаконие 8:3), защото човек не ще живее само с хляб, но с всяко Божие слово (Матей 4:4; Лука 4:4), а онези, които нямат обвивка, ще бъдат облечени с камък (Йов 24:8), ако бъдат съблечени от дрехата на греха (Кол. 3:9).
Като си спомних колко зло и от какви грехове ме е избавил Господ, намерих в това неизчерпаема храна.” Когато авва Зосима чул, че светият подвижник говори от Свещеното Писание наизуст - от книгите на Мойсей и Иов и от Давидовите псалми, тогава попитал преподобния: "Къде, майко моя, научи псалмите и другите книги?" Тя се усмихна, след като изслуша този въпрос и отговори: “Повярвай ми, човече Божий, не съм виждала нито един човек освен теб, откакто преминах Йордан. Никога преди не бях учил книги, никога не бях чувал църковно пеене или богословско четене. Освен ако самото Божие Слово, живо и всесъзидателно, не учи човека на всяко разбиране (Кол. 3:16; 2 Петр. 1:21; 1 Сол. 2:13). Но стига, вече цял живот съм Ти се изповядвал, но откъдето започнах, там свършвам: призовавам те като въплъщение на Бог Слово - моли се, свети авва, за мен, големия грешник. И аз също ви заклевам в Спасителя, нашия Господ Исус Христос, не казвайте нищо, което сте чули от мен, докато Бог не ме вземе от земята. И направи това, което ти казвам сега.
Догодина по време на Великия пост не отивайте отвъд Йордан, както повелява вашият монашески обичай. Авва Зосима отново се учуди, че тяхното монашество е известно на светата подвижница, въпреки че той не й каза нито дума за това. „Остани, авва – продължил светецът, – в манастира. Но дори и да искате да напуснете манастира, не можете. . . И когато настъпи светият Велики четвъртък на Тайната вечеря Господня, тури Животворящото Тяло и Кръвта на Христа, нашия Бог, в светия съд и ми го донеси. Чакай ме от другата страна на Йордан, на ръба на пустинята, така че, когато дойда, да се причастя със светите Тайни. И кажи на авва Йоан, игумена на твоя манастир: внимавай на себе си и на стадото си (Деян. 20:23; 1 Тим. 4:16). Но аз не искам да му казваш това сега, а когато Господ каже. Като казал това и отново поискал молитви, светецът се обърнал и отишъл в дълбините на пустинята. През цялата година старецът Зосима мълчал, не смеейки да разкрие на никого това, което Господ му е открил, и усърдно се молел Господ да го удостои отново да види светия подвижник.
Когато започнала отново първата седмица на Светия Велики пост, монах Зосима, поради болест, трябвало да остане в манастира. Тогава си спомнил пророческите думи на светеца, че няма да може да напусне манастира. След няколко дни монах Зошима бил изцелен от болестта си, но все пак останал в манастира до Страстната седмица. Денят за възпоменание на Тайната вечеря наближи. Тогава авва Зосима изпълни заповяданото - късно вечерта излезе от манастира към Йордан и седна на брега в очакване. Светецът се поколебал, а авва Зосима се помолил на Бога да не го лиши от среща с подвижника. Накрая светецът дошъл и застанал от другата страна на реката. Радвайки се, монах Зосима се изправил и прославил Бога. Хрумна му една мисъл: как би могла да премине през Йордан без лодка? Но светецът, прекосявайки Йордан с кръстния знак, бързо тръгна по водата. Когато старецът искал да й се поклони, тя му забранила, като извикала от средата на реката: "Какво правиш, авва? Все пак ти си свещеник, носител на великите Божии Тайни." След като преминал реката, монахът казал на авва Зосима: „Благослови, отче“.
Той й отговори с трепет, ужасен от чудното видение: "Наистина Бог е лъжлив, обещавайки да направи всички, които се очистват, доколкото е възможно, като смъртни. Слава на Тебе, Христе Боже наш, който ми показа чрез Своя свят раб колко далеч отпадам от стандарта на съвършенството." След това светецът го помолил да прочете „Вярвам“ и „Отче наш“. В края на молитвата тя, като се причасти със Светите Страшни Христови Тайни, простря ръце към небето и със сълзи и трепет изрече молитвата на св. Симеон Богоприемец: „Сега пусни слугата Си, Владико, според думата Си с мир, защото очите ми видяха Твоето спасение“. Тогава монахът отново се обърнал към стареца и казал: "Прости ми, авва, и изпълни другото ми желание. Иди сега в твоя манастир, а догодина ела при онзи пресъхнал поток, където за първи път говорихме с теб." „Ако ми беше възможно – отговори авва Зосима – да те следвам непрестанно, за да гледам твоята святост! Преподобната жена отново помолила стареца: „Моли се, за Господа, моли се за мен и си спомни проклятието ми“.
И като се прекръсти над Йордан, тя, както и преди, премина през водите и изчезна в мрака на пустинята. И старецът Зосима се върнал в манастира в духовно ликуване и благоговение и се укорявал за едно нещо: че не попитал името на светеца. Но се надяваше догодина най-накрая да разбере името й. Мина една година и авва Зосима отново отиде в пустинята. Молейки се, той стигнал до пресъхнал поток, от източната страна на който видял светия подвижник. Тя лежеше мъртва, със скръстени ръце, както подобава, на гърдите, с лице, обърнато на изток. Авва Зосима изми нозете й със сълзите си, без да смее да докосне тялото й, дълго плака над починалата подвижница и започна да пее псалми, подходящи за оплакване на смъртта на праведника, и да чете заупокойни молитви. Но се съмнявал дали светецът ще бъде доволен, ако я погребе. Щом си помисли това, той видя, че на върха й има надпис: „Погреби, авва 3осима, на това място тялото на смирената Мария.Предай пръст на пръстта.
Молете се на Господа за мен, починал през месец април в първия ден, в самата нощ на Христовите спасителни страдания, след причастие на Божествената Тайна вечеря. Като прочел този надпис, авва Зосима отначало се учудил кой би могъл да го направи, тъй като самата подвижница не знаела да чете и пише. Но се радваше, че най-накрая научи името й. Авва Зосима разбрал, че преподобна Мария, приела светите Тайни на Йордан от неговите ръце, в един миг извървяла своя дълъг пустинен път, по който той, Зосима, бил вървял двадесет дни, и веднага се отдалечила при Господа. Като прославил Бога и намокрил със сълзи земята и тялото на преподобна Мария, авва Зосима си казал: „Време е за теб, старче Зосима, да изпълниш това, което ти е заповядано. Но как можеш, проклетнико, да копаеш гроб, без да държиш нищо в ръцете си? Като каза това, той видя едно паднало дърво да лежи наблизо в пустинята, взе го и започна да копае. Но земята беше твърде суха, колкото и да копаеше, изпотявайки се обилно, не можеше да направи нищо. Изправяйки се, авва Зосима видя близо до тялото на преподобна Мария огромен лъв, който ближеше нозете й.
Старецът бил обзет от страх, но се прекръстил, вярвайки, че ще остане невредим от молитвите на светия подвижник. Тогава лъвът започнал да милва стареца и авва Зосима, разпален духом, наредил на лъва да изкопае гроб, за да погребе тялото на Света Богородица. По негова дума лъвът изкопал с лапите си ров, в който било заровено тялото на светеца. След като изпълни волята си, всеки тръгна по своя път: лъвът в пустинята, а авва Зосима в манастира, като благославяха и славеха Христа, нашия Бог. Пристигайки в манастира, авва Зосима разказал на монасите и игумена какво е видял и чул от преподобна Мария. Всички се учудиха, като чуха за Божието величие, и със страх, вяра и любов утвърдиха паметта на преподобна Богородица и почитаха деня на нейната кончина. Авва Йоан, игуменът на манастира, според думите на монаха, с Божията помощ коригира това, което трябваше да се направи в манастира. Авва Зосима, прекарал богоугоден живот в същия манастир и не навършил сто години, завършил временния си живот тук, преминавайки във вечния живот.
Така древните подвижници от славния манастир на светия, всехвален Предтеча Господен Йоан, намиращ се на Йордан, ни предадоха чудната история за живота на преподобна Мария Египетска. Тази история не е била първоначално записана от тях, но е била благоговейно предавана от светите старейшини от наставници на ученици. „Аз – казва свети Софроний, архиепископ Йерусалимски, първият описател на Житието, – това, което получих на свой ред от светите отци, предадох всичко на писаната история“. Бог, Който върши велики чудеса и възнаграждава с велики дарове всички, които се обръщат към Него с вяра, да възнагради и онези, които четат и слушат, и тези, които ни предадоха тази история, и да ни даде добър дял с блажената Мария Египетска и с всички светии, които са угодили на Бога с мислите и трудовете си от векове. Нека и ние да отдадем слава на Бога, Вечния Цар, и да бъдем помилвани в деня на Страшния съд в Христос Исус, нашия Господ; Нему принадлежи всяка слава, чест, сила и поклонение, заедно с Отца и Пресветия и Животворящ Дух, сега и винаги, и во веки веков, амин.
(Можете да го прочетете, можете да го пропуснете и да започнете с припева:)
Ирмосите и песнопенията на Трипосника не се пеят, а се четат от четци, а по мнението на св. Атанасий (Сахаров) ирмосите на трипонга изобщо не се произнасят, а са дадени в Триода изцяло, за да служат като подобни за пеенето на следващите тропари на трипонга, тъй като в древността тропарите на каноните са се пеели на глас и подобно на ирмос; Ирмоси се пеят само в случаите, когато библейските песни са стихосложени или когато има специално указание на Типика (вж.: Афанасий (Сахаров), епископ. За възпоменанието на починалите според Устава на Православната църква. СПб.: Сатис, 1995. С. 172-174).
Ирмос: Чух, Господи,/ видях Твоето тайнство,/ разбрах Твоите дела, // и прославих Твоето Божество.
Припев: Свети апостоли, молете Бога за нас.
Чрез въздържанието, просветата на Христовите апостоли, въздържанието на нашето време, Божествените ходатайства ни успокояват.
Двуструнният орган пее песента на спасението, лицето на Божествените ученици, лукавите, възмутени гласове.
С духовно облекло изпихме всички слънчогледи, сушата прогони многобожието, всеблажеството.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Която се смири, за да ме спаси, която живя надменно, която роди Възнесението на смирената природа, Пречистата Дева.
Ирмос: (Можете да го прочетете, можете да го пропуснете и да започнете с припева:)
Чух, Господи, / видях Твоето тайнство, / разбрах делата Ти, // и прославих Твоето божество.
Припев: Свети апостоли, молете Бога за нас.
Апостолски всечестен стой, молейки подкрепата на всички, просейки милост към нас, които те хвалим.
Като работници на съществуването, Христовите апостоли, които са култивирали Божественото слово по целия свят, винаги принасят плод на Него.
Гроздето по-бързо от Христос, истински възлюбени, излива духовно вино в света, апостоли.
Припев: Пресвета Троице, Боже наш, слава на Тебе.
Троица: Първоначална, Съответстваща, Всемогъща Света Троица, Отче, Слово и Душа, Свети Боже, Светлина и Живот, спаси стадото Си.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Радвай се, огнен престол, радвай се, светеща лампа, радвай се, граде на освещението, ковчег на живота, свети сено на светиите.
Припев: Ирмос: Пророкът/ чу твоето пришествие, Господи, и се уплаши,/ защото си искал да се родиш от дева/ и да се явиш като мъж, и каза:/ чух твоя слух и се уплаших,// Слава на Твоята сила, Господи.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Не презирай делата Си, / Не изоставяй Твоето творение, о Справедливост, / дори и да си съгрешил като човек, / повече от всеки човек, Човеколюбче, / но имай, като Господ всеки, // силата да прощава грехове.
Краят наближава, душа, наближава, / и небрежно, без подготовка: / времето се скъсява, стани, близо до вратата е Съдия: / като сън, като цвят, времето на живота тече // че напразно Тревожим ли се?
Стани, душо моя,/ размишлявай върху делата, които си извършила,/ и ги представи пред лицето си,/ и пролей капки от сълзите си:/ моли се с дързост дела и мисли на Христа,// и оправдай себе си.
Нямаше грях в живота, ни дело, ни злоба,/ и аз, Спасителю, не съгреших/ ум и дума, и воля/ и присъда, и мисъл, и дело, // както никой друг не е съгрешил.
От тук бях осъден, / оттук бях презрян, проклет от собствената си съвест, / няма нужда от нищо повече на света: / Съди, Избавителю мой, и преди всичко, / / пощади и избави, и ме спаси, Твоя раб.
Стълбата, толкова древна, колкото древната/ велика в патриаршията,/ е указание за душата ми,/ за активно изкачване, разумно изкачване:/ ако щеш, с действие и с разум,// и живей с виждане, обнови се.
Той изтърпя жегата на деня/ лишения заради патриарха/ и понесе мръсотията на нощта,/ създавайки провизии за всеки ден,/ пасейки, трудейки се, работейки, // и съчетавайки две жени.
Имам предвид две съпруги, / действие и разбиране в очите, / вярвам в действие, като една с много деца: / Рахил е интелигентност, като тази, която има много трудове // защото освен труда, няма нито действие, нито визия на душата, ще стане по-добре.
Бъди бдителен за душата ми!/ Бъди велик като древните в патриарсите,/ за да постигаш дела с разум,/ за да бъде умът ти сляп за Бога,/ и да стигнеш до безкрайния мрак в зрението си,// и ще бъдеш велик търговец.
Дванадесет патриарси,/ великият дете-творец на всички патриарси,/ тайно ти утвърдих // стълбата на изкачването на моята деятелна душа:/ деца, като основите: степени, // като изкачването, като го поставих мъдро.
Ти подражаваше на омразната Исавова душа, / ти даде първенство на благостта на своя чаровник, / и отпадна от отеческите си молитви, / и ти пропълзя два пъти проклет, / на дело и на ум // затова се покай сега.
Исав се наричаше Едом,/ за крайно женомразко объркване:/ непрекъснато разпалваме с невъздържаност,/ и се оскверняваме със сладости,/ наричаме се Едом,// дори думата за разпалване на грешни души.
Когато Йов чу в ямата, / че душата ми е оправдана, / ти не завиждаше на тази смелост, / нямаше твърдо предложение, във всичко, което претегляше, / и беше изкушен от същия Ти, // но се оказа нетърпелив.
Кой беше пръв на престола,/ сега е гол и гние в ямите:/ много в деца и славни,/ бездетни и бездомни напразно:/ отделението е гнило място,// и струпеите на мънистата не се отчитат.
С царско достойнство, с корона и алени одежди,/ човек многоименен и праведен/ кипящ от богатство и стада,/ внезапно изгубил богатството, славата на царството// обеднял.
Дори да беше праведен и непорочен преди всичко, / и не би избягал от уловката на ласкателя и мрежата: / ти си създание грехолюбиво, проклета душа, какво направи, / дори и да се случат много неща за неизвестното / / ще се случи, какво мислиш?
Тялото е осквернено, духът е калциран,/ всичко е отсечено,/ но като Христос лекаря,/ с моето покаяние, изцели и двете,/ умий, очисти,/ покажи моя Спасител,// по-чист от сняг.
Твоето Тяло и Кръв, разпнати за всички, Ти си положил в Словото:/ Тяло, прочее, за да ме обновиш:/ Кръв, за да ме умиеш:/ Ти си предал духа,/ За да ме доведеш до Христа,// Твоето за родителя.
Ти си извършил спасение/ всред земята, Щедро,/ за да се спасим ние./ По волята си разпнат на Дървото./ Ние отиваме, затвореното се отваря,/ създанието горе и долу,/ всички народи се спасяват// Те се покланят.
Нека ми бъде купел,/ кръвта от Твоята страна,/ заедно с питието,/ изтекла от водата на останалата вода,/ да бъда очистен от двете,/ помазан и пиян:/ като помазание и питие от Словото,// животните Твоите думи.
Гол съм от двореца,/ гол съм от сватбата, от празника и от вечерята:/ светилникът е угаснал, като безмаслена,/ дворецът е затворен да спя,/ вечерята е изяден:/ Аз съм ръце и крака, вързан съм, // Изгонен съм.
Чаша на Църквата на сребролюбието,/ Твоите животворни ребра,/ отдолу текат за нас течения,/ изоставеност и разум,/ в образа на древния и новия// два завета заедно, Спасителю наш.
Времето на моя живот е кратко, / и е изпълнено с болести и нечестие, / но в покаяние, приеми ме, / и ме призови към разум, / за да не бъда алчен, нито жесток към непознати, / / Спасителю, Сам бъди щедър.
Сега съм високословен,/ но жесток по сърце,/ напразно и напразно,/ да не ме съдиш с фарисея,/ по-скоро ми дай митарското смирение/ само на Щедрост, Справедливост,// и това ме брои.
Съгреших, като измъчих съда на плътта си,/ великодушен съм,/ но в покаяние ме приеми,/ и ме призови към разум,/ за да не бъда алчен, нито жесток към чужди, // Спасителю, бъди щедър към мене.
Аз се самозапалих от страсти, / щедро навреди на душата ми, / но в покаяние ме приеми, / и ме призови към разум, / за да не бъда сребролюбец, нито жесток към чужди, / / О, Спасителю, сам бъди щедър към мен.
Не послушах Твоя глас,/ пренебрегнах Твоето писание, Законодателю,/ но в покаяние ме приеми,/ и ме призови към разум,/ за да не пожелая, нито да пожелая чужденец,/ Сам Спасител бъди щедър.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Безплътното обитаване в плътта е преходно,/ Ти наистина си получил благодат, подобна на Бога,/ вярно ходатайствай за онези, които те почитат./ Още повече, ние ти се молим,// от всички нещастия и ни избави с твоите молитви.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Слизайки в дълбините на голяма мизерия, / ти беше неконтролируем, / но се издигна с по-добра мисъл, / до крайна проява на добродетел, славно, / / ангелската природа на Мария, изненадваща.
Припев: Преподобни отче Андрей, моли Бога за нас.
Андрей: Андрей, бащина похвала, / не спирай да се молиш с молитвите си, / стоейки пред Най-божествената Троица, / за да бъдем избавени от мъките, / чрез любовта на твоя божествен представител, всеблаженото призвание, // Тор за Крит.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Тринитарно: Неделимо Същество,/ неслети Личности,/ Теологизирам Те, Единственото Троично Божество,/ Като един-царски и съ-престол,/ Викам към Тебе велика песен,// в най-високата, най-достойната за химн.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: И вие раждате, и сте девици,/ и оставате в двете естество на Девата:/ Роденият обновява законите на природата,/ утробата ражда, без да ражда./ Каквото Бог иска, редът на природата се преодолява: // Той прави каквото иска.
Хор: Ирмос: От утринна вечер,/ човеколюбиви, просвети ме, моля се,/ и ме напътствай в Твоите заповеди,/ и научи ме, Спасителю,// да върша Твоята воля.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Исусе, посети раните на душата ми,/ точно като падналите разбойници от древността в ръката,// и изцели моята болест, Христе, моля се.
В нощта животът ми премина завинаги, / защото тъмнината беше бърза и дълбока за мен, нощта на греха, / / но като деня на сина на Спасителя, покажи ми.
Рувим, подражавайки на проклетия Аз,/ извърши беззаконие и беззаконие против Всевишния Бог,// оскверни леглото ми, като баща си.
Изповядвам Ти се, Христе Царю,/ съгреших, съгреших,/ като братята, които пред Йосиф продадоха плода на чистотата и целомъдрието.
Праведната душа е вързана от своите роднини,/ продавайки се в сладка работа,/ в образа на Господа:/ ти си цялата душа, ти си се продал// на своите зли.
Праведният и целомъдрен ум на Йосиф / подражавайте на проклетата и неумела душа / и не се осквернявайте от безмълвни стремежи / винаги беззаконни.
Въпреки че понякога Йосиф живееше в рова, / Господарю Господен, / но в образа на Твоето погребение и възкръсване // какво да Ти донеса, когато донеса калико?
Моисей чу ковчега на душата, / носен от водите, вълните на реката, / като в дявола от древността, управляващ делата на горчивите // Съвет на фараоните.
И жените са чували за теб, понякога убиваш/ неостаряващ мъж, проклета душа, акт на целомъдрие,/ сега като великия Моисей// това е мъдрост.
Като великия Моисей/ египтянин, като нарани/ проклетия ум, ти не умъртви душата си:/ и как си обитавал, казват те,// в пустинята на страстите чрез покаяние?
Великият Моисей се засели в пустинята,/ ела и подражавай на този живот,/ и в храста на богоявлението твоята душа// ще бъде във видение.
Жезълът на Мойсей се представя от душата, / удряйки морето и сгъстявайки дълбините, / в образа на Божествения кръст: / който и ти можеш // да извършиш велики дела.
Аарон принесе огън на Бога, непорочен, нелицеприятен:/ но Офний и Финеес, каквито си ти за душата// принесоха на Господа осквернен живот, чужд на Бога.
Като тежък нрав,/ горчивият фараон беше Учител,/ Яни и Ямбре, душа и тяло, // и потопен в ума, но помогни ми.
Изпражненията, смесени с проклетия ум, / умий ме, Учителю, в банята на моите сълзи, / моля Те, моите дрехи от плът, / правейки ги бели като сняг.
Ако изпитам делата си, Спасителю,/ виждам всеки човек, който надхвърли собствените си грехове,/ че чрез разум греши,// не чрез невежество.
Помилуй, Господи, Твоето творение,/ за нашите грехове, отслаби ни,/ защото самият Той е чист по природа,/ и освен Тебе// няма никой освен мръсотията.
Заради мене, този Бог,/ въобразил си в мен,/ показал си чудеса, изцелявайки прокажени,/ и стегнал немощния,/ спрял си кървенето на своя Спасител,// с докосване пиз.
Подражавайте на кървящата проклета душа, / свещеници, задръжте белезите на Христос, / за да се освободите от рани, / и чуйте от Него // вашата вяра ще ви спаси.
Подражавай на душата си долу, / ела, падни в нозете на Исус, / за да те поправи, / и да вървиш в правилната посока // по пътищата Господни.
Дори да си дълбок кладенец, Господи,/ нека изтече вода от чистите ти жили,/ но като самарянката, никой не пие жаждата на // живота, защото потоците изтичат.
Нека Силоам/ бъде моите сълзи, Господи Господи,/ нека измия ябълката на сърцето си,// и да Те видя мъдро, Вечна Светлина.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: О, богат с несравнимо желание,/ след като пожела да се поклониш на дървото на животното,/ желанието ти беше изпълнено,/ дай и аз// да спечеля най-високата слава.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Като премина потоците на Йордан,/ ти намери безболезнен покой,/ като избяга от сладостта на плътта,/ и ни угаси// чрез твоите молитви, Преподобни.
Припев: Преподобни отче Андрей, моли Бога за нас.
Андрей: Тъй като пастирите са най-благородните, / и най-мъдрите, / вие сте избрани, / моля се с голяма любов и страх, / чрез вашите молитви ще подобрите спасението / и вечния живот.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Троица: Прославяме Те Троица, Един Бог,/ Свят, Свят, Свят си Ти/ Отец, Син и Душа,/ просто Същество,// Един винаги почитан.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: От Тебе облечи моята смес,/ нетленната, безсъпруга Богородица,/ Бог, който сътвори клепачите,// и съедини със Себе Си човешката природа.
Припев: Ирмос: Извиках с цялото си сърце/ към щедрия Бог,/ и ме чу от ада,// и възкреси живота ми от листни въшки.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Нося сълзи на моя Спасител,/ и от дълбочината на въздишките си/ ги нося чисти, викайки към сърцето си:/ Боже, съгреших/ очисти ме.
Душата ти се отклони от своя Господ,/ като Датан и Авирон:/ но смили се, призови от преизподнята,// да не те покрие земната бездна.
Като млада душа разгневена,/ ти стана като Ефрем,/ като дива коза, която спаси живота си от примките,// като насочи ума и зрението си в действие.
Нека ръката на Мойсей увери душите ни, че Бог може да избели и очисти живота на прокажения:/ и не се отчайвай от себе си, // въпреки че си прокажен.
Вълните на Спасителя на моите грехове/ като Черно море, връщащо се в морето,/ покрили ме изведнъж,// като египтяните понякога, и триста.
Имал си неразумна воля за душата си, / като Израил преди: / Божествената манна си постановил безмълвно, / / похотлива лакомия на страстите.
Мили души, вие предпочетехте ханаанските мисли,/ пред каменните вени,/ от които реката тече като чаша, пред мъдростта, // излива теченията на богословието.
Свинско месо и котли, и египетска храна,/ Ти си определил душата ми над всичко на небето,// Като глупавите хора от древността в пустинята.
Както Мойсей удари Твоя слуга/ с жезъл камъка,/ Твоите животворни ребра символизираха,/ отдолу всички// питието на живота на Спасителя, да черпим.
Изпитай душата си и виж като Исус Навиев/ обещанията на земята такава, каквато е // и я насели с доброта.
Стани и победи, / като Исус Амалек, плътски страсти, / и гаваонците, ласкави мисли // винаги победоносни.
Преминете над сегашната природа на времето, / както ковчегът беше първи, / и земята му, бъдете притежание на обещанието на душата, / / Бог заповядва.
Защото Ти спаси Петър, който извика /спаси, като ме изпревари като Спасител/ от звяра и като протегна ръката Си//и ме изведе от дълбините на греха.
Ние сме твой утешителен пристан,/ Учителю, Учителю Христе,/ но от неугасимите дълбини на греха и отчаянието// ме избави предварително.
Аз съм, Спасителю, / ти вече си унищожил древната царска монета, / но си изгорил светилника на Предтечата на Твоето Слово, // потърси и намери Твоя образ.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Да угасиш пламъка на страстите,/ да пролееш капки сълзи към Мария,/ душата ти се разпали,/ и дай благодат на мен,// твоя раб.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Ти си придобил небесно безстрастие,/ чрез крайния живот на майка си на земята./ Освен това, тези, които ти пеят,/ ще бъдат освободени от страстите// чрез твоите молитви, молейки се.
Припев: Преподобни отче Андрей, моли Бога за нас.
До Андрей: Аз съм пастирът на Крит и водачът, / и водачът на молитвеника на вселената, / идвам при Андре и викам към теб, Отче, за мен, от дълбините на греха.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Троица: Троицата е проста, неделима, / отделна от Личността, / и Единицата е обединена от Природата, / / Бащата говори, и Синът, и Божественият Дух.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: Твоята Божия утроба ни роди,/ за нас измисли:/ Него, като Творец на всичко, моли Богородица,// за да се оправдаем с Твоите молитви.
Припев: Извиках с цялото си сърце/ към щедрия Бог,/ и ме чу от ада,// и вдигна живота си от листни въшки.
Душа моя, душа моя, / стани, какво спиш? / Краят наближава, / и ще се объркаш. / Стани, / Христос Бог, който е навсякъде и всичко изпълнява, да те помилва.
Виждайки Христовото лекарство отворено,/ и здравето на Адам изтичащо от него,/ дяволът страдаше, той беше ранен,/ и плачеше в беда,/ и викаше на приятеля си:/ какво ще направя на Сина Марина,/ витлеемецът ме убива,/ който навсякъде изпълнява всичко.
Пеенето на блажените с тропари е характеристика на утренята в четвъртък на Великия канон и утренята на Разпети петък (с четене на 12-те Евангелия) и затова в никакъв случай не трябва да се пропуска.
Припев: В Твоето Царство Помени ни, Господи, когато дойдеш в Твоето Царство.
Ти създаде разбойника Христа, обитател на рая, / на Кръста, викащ към теб: спомни си за мен, / направи ме недостоен за това покаяние.
Стих: Блажени бедните духом, защото на тях е Царството Небесно.
Маной, душата ми чу от старо време, / Бог в проявлението, / и от безплодието тогава получи плода на обещанието, / / подражавай на това благочестие.
Стих: Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
Ревнувайки Сампсоновата леност,/ ти отсечеш главата на душата си на делата си,/ предателство на чужденец, жажда за // целомъдрен и блажен живот.
Стих: Блажени кроксите, защото те ще наследят земята.
Първо ще унищожа победоносните чужденци с челюстите си, / сега ще намериш плен на страстна доброта, / но душата ми, избягвай подражание, / / дела и слабости.
Стих: Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
Варак и Йефтай, военачалниците,/ съдиите на Израел предпочетоха първия,/ с тях, смелата Девора:/ тези души с доблест// укрепени в смелост.
Стих: Блажена е милостта, защото ще бъдете помилвани.
Познала си смелостта на Яелин, душа моя,/ Сисара, който се бореше от древността,/ и изработи спасение, с остро дърво, чуй,// с което е оформен Кръстът за теб.
Стих: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
Погълни душата си похвална жертва, / принеси акт като дъщеря, / от Йефтай, най-чистият, / и заколи като жертва страстите на плътта // на своя Господ.
Стих: Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
Душата ми ще размишлява върху руното на Гедеон,/ ще събере росата от небето,/ и ще слезе като куче, и ще изпие водата/, която изтича от закона,// чрез писменото потисничество.
Стих: Благословени изгони правдата заради тях, защото Царството небесно е тяхно.
Или си приел осъждането на свещеника за душата ми, с лишаване от ума си/ придобил страсти за себе си,// като дете беззаконие върши.
Стих: Блажен си, когато те хулят, и те оженят, и говорят всякаква лоша дума против тебе, който лъжеш заради Мене.
В съдиите левит по небрежност/ раздели жена си на дванадесет племена, о, душа моя,/ за да изобличи нечистотата// на беззаконния Вениамин.
Стих: Радвайте се и веселете се, защото наградата ви е изобилна на небесата.
Любимата Анна се молеше, / с устните си тя се движеше към хваление, / но гласът й не се чу, / но тя беше все още безплодна, / тя ражда син, достоен за молитва.
Стих: Помени ни, Господи, когато дойдеш в Царството Си.
Сред съдиите се брои/ потомството на Анна, великият Самуил,/ който беше отгледан от Армафема в дома Господен,/ душата ми ревнува за него, съди// първо твоите дела.
Стих: Спомени ни, Владико, когато дойдеш в Царството Си.
Давид беше избран за царството, / беше помазан царски с рога на Божествения мир: / защото ти, душа моя, ако желаеш царството горе, / / бъди помазан със света със сълзи.
Стих: Помени ни, Светии, когато дойдеш в Царството Си.
Смили се над Твоето творение, Милосърдни,/ пощади ръката Си за Твоето творение/ и помилуй всички съгрешили,/ а най-малко// онези, които презряха Твоите заповеди.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Троичен: Безначален, и рожден, и произход, / покланям се на Отца, който роди, / прославям родения Син, / възпявам Отца и Сина, / / Светия Дух.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: Ние се покланяме на Твоето най-естествено Рождество,/ според природата на славата на Твоето Дете/ без да разделяме Божията Майка:/ Която има само едно лице,// се изповядва от самата природа.
Припев: Ирмос: Съгреших, съгреших, пред Тебе неправедно постъпих, Долна съм от бдителния, Долна от твореца, както Ти ни заповяда; но не ни предавай докрай, Отци Боже.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Съгреших беззаконно,/ и отхвърлих Твоята заповед,/ като че ли грехове извърших/ и сложих струпеи на собствените си рани:/ но ме смили,// За Добрия Бог на отците.
Тайната на сърцето ми/ изповядвам се пред Тебе, Съдие мой,/ виж моето смирение,/ виж моята скръб,/ и чуй моята присъда днес,/ и се смили над мен, тъй като си Милосърден,// отци Боже.
Савел понякога, сякаш унищожи душата на баща си, душата на магарето, / изведнъж ще получите царството, за да служите, / но внимавайте, не забравяйте за себе си, / вашите зверски похоти / / желаят повече от Царството Христово.
Давид понякога е Баща на Бога, / въпреки че душата ми беше съгрешила, / той беше прострелян със стрела чрез прелюбодеяние, / той беше пленен от копие, той беше заловен от убийство от изтощение, / но ти сам се справи с най-тежките дела, които си болен, // със самовлюбени стремежи.
Защото Давид понякога събираше беззаконие:/ като разруши блудството чрез убийство,/ показа дълбоко покаяние:/ но ти сам, най-хитра душа, направи това,// без да се покаеш пред Бога.
Давид понякога си представя, / като е преписал песен на икона, / изобличавайки стореното, вика: / помилуй ме. Защото ти сам всички съгреши, Боже, // сам ме очисти.
Ковчегът, сякаш на колесница,/ 3а това,/ когато се превърна в теле,/ докосна върха, аз се изкушавам от Божия гняв:/ но като избягах от тази дързост,// почитай Божественото по-честно.
Ти чу Авесалом,/ как се издигна в природата?/ Ти знаеше неговите зли дела,/ ти оскверни ложето на баща си Давид,/ но ти подражаваше на него страстно// и похотливо желание.
Ти си подчинил на тялото си своето неизпълнимо достойнство:/ освен Ахитофел, като си намерил враг, о, душа,/ ти си слязъл с този съвет,/ но това разпръскване е самият Христос,// и ти по всякакъв начин се спаси.
Прекрасни Соломоне,/ и изпълнен с благодатта на мъдростта,/ създал понякога това зло пред Бога,/ отстъпи от Него:/ на когото си прокълнат от живота си, душата си// се уподоби.
Осквернен от примамките на моите страсти, / горко ми, лечителю на мъдростта, / лечителю на блудните жени, и странен от Бога: / когото ти подражаваше в ума си за душата! / / Със сладострастие гадно.
Ти завиждаше на Ровоам,/ който не послуша съвета на бащата,/ и на твоя нечестив слуга Йеровоам, бившата отстъпническа душа,/ но избягвай подражанието и призовавай към Бога // съгрешилите, бъди щедър към мен.
Ти завиждаш на мръсотията на Ахаав, душа моя, горко ми, ти беше обиталище на плътска мръсотия и съдът беше опозорен от страсти, но от дълбините си въздиша и ти каза греховете си на Бога твоите.
Илия понякога падна върху две/ петдесет Езабели,/ когато унищожи студените пророци,/ в изобличението на Ахаав,/ но избягвайте да подражавате на две души,// и бъдете укрепени.
Небето е затворено за душата ти,/ и гладът Божий те обхваща:/ когато тесвиецът Илия беше като Ахаав,/ понякога ти не се подчиняваше на думите,/ но стана като Сарафия,// храни своята пророческа душа.
Твоите грехове Манасия събра по завещание,/ постави ги като мерзости на страстта,/ и умножи негодуванието на душата,/ но ревнивите за покаянието са топли,// придобиват нежност.
При Тебе падам,/ и като сълзите си принасям при Теб:/ Съгреших, както блудницата не е съгрешила,/ и беззаконник съм, тъй като няма друг на земята,/ но помилуй, Владико, творение. Ваш, // и ми се обадете.
Погребах Твоя образ, / и покварих Твоята заповед, / всяка доброта беше помрачена, / и угасена от страсти, Спасителю, о, светлина, / но пощадих наградата си, / както пее Давид, радост.
Обърни се, покай се, отвори скритото, / кажи на Бога, който знае всичко: / Ти претегляш моята тайна, Спасителю, / но ме помилвай, както пее Давид // според Твоята милост.
Дните ми отминаха като съня на възкръснал:/ дори когато Езекия слезе на леглото ми,/ ще бъда целунат в лятото на живота си./ Но кой Исая ще се яви на душата ти,/ ако не Богът на всичко?
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Като извикахте към Пречистата Богородица, / първо отхвърлихте яростта на страстите, / нуждата от студ, / и посрамихте врага си, / но сега дайте помощ от скръб, // и на мен, вашия слуга.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Когото си възлюбил, Когото си пожелал,/ заради когото си изтощил плътта,/ моли се сега на Христа за слугите:/ защото беше милостив към всички нас,/ състояние на мир дарява // на онези, които Му се покланят.
Припев: Преподобни отче Андрей, моли Бога за нас.
Андрей: На скалата на вярата/ укрепи ме с твоите молитви, отче,/ защитавайки ме със страх от Божествения,/ и покаяние Андрей, дай ми, моля ти се,/ и ме избави от мрежата на враговете// търсещи ме.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Троица: Троицата е проста, неразделна,/ единосъщна, и природата е едина,/ Светлина, и Светлина, и три Святи, и един Свят/ Бог Троица се пее:/ но пейте прославяйте, Живот и Животи, душа, // целия Бог.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: Тебе пеем, да Те благославяме, / покланяме ти се, Богородице, / тъй като неразделната Троица роди единия Христос Бог / и Ти сама ни отвори // за тези, които са на небесната земя.
(Можете да го прочетете, можете да го пропуснете и да започнете с припева:)
Ирмос: Безначалния Цар на славата,/ Когото треперят небесните сили,/ пейте, свещенослужители,// хора, възвеличавайте във всички векове.
Припев: Свети апостоли, молете Бога за нас.
Като въглени от нематериален огън, изгорете моите материални страсти, желанието за Божествена любов сега се разпалва в мен, апостоли.
Нека почетем тръбите на благословеното Слово, в образа на падането на стените на неутвърдения враг и установената Божия мъдрост.
Разрушете идолите на моята страстна душа, така както смазвате храмовете и стълбовете на врага, апостоли Господни, освещение на храма.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Ти побра в себе си невъобразимото естество, ти си родил всичко, което носи, ти си издоил чистото, хранещо създание на Христос, Животворящия.
(Можете да го прочетете, можете да го пропуснете и да започнете с припева:)
Ирмос: Безначалния Цар на славата,/ Когото треперят небесните сили,/ пейте, свещенослужители,// хора, възвеличавайте във всички векове.
Припев: Свети апостоли, молете Бога за нас.
Духът започна с хитрост да създаде цялата Църква, апостоли на Христос, в нея благославяйте Христос завинаги.
След като затръбиха учението, апостолите отхвърлиха цялото ласкателство на идолите, въздигайки Христос за всички векове.
Апостоли, добра емиграция, наблюдател на света и обитател на небето, който винаги те хвали, избави те от беди.
Припев: Пресвета Троице, Боже наш, слава на Тебе.
Троица: Трисоларно Всесветло Божество, Единославна и Еднопрестолна природа, Отче Всемогъщи, Сине и Божествена Душа, пея на Теб завинаги.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Като сме честни и надпрестолни, непрестанно да хвалим Божията Майка, хора, Една Майка и Дева след Рождество Христово.
Хор: Ирмос: Своите небесни войски прославят, / и херувимите и серафимите треперят, / всяко дихание и създание, / пеят, благославят / и възвеличават във всички векове.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Като съгреших, Спасителю, помилуй, / повдигни ума ми към обръщане, / приеми мен, който се кая, и покажи милост, когато викам: / Ти, който си съгрешил, спаси, / / съгрешилите, помилуй ме.
Колесничарят Илия, / влезе в колесницата на добродетелите, / сякаш в небето, носейки понякога повече от земни неща: // затова, душа моя, помисли за възхода.
Потокът на Йордан тече пръв, милостта на Елисей/ Елисей, сто тук и тук:/ но ти, о, душа моя, не си участвала в благодатта// за невъздържанието.
Елисей понякога получава милостта на Елисей,/ получава по-голяма благодат от Бога:/ но ти, о, душа моя, не си участвал в благодатта// за невъздържанието.
Соманитис понякога/ установяваше праведните, за душата, добрите нрави:/ не те въведе в къщата,/ нито странник, нито пътник.// Междувременно дворецът избухна, плачейки.
Гиезий беше подражаван на прокълнатия/ лошият ум е винаги в душата,/ чиято любов към парите сега е оставена настрана до дълбока старост:/ бягай от огъня на ада,// като се оттеглиш от своите зли.
Ти завиждаш на душата на Озия, / ти си придобил тази проказа в себе си: / мислил си без място, но си действал беззаконно: / остави ги на мира, / и тези, които водят до покаяние.
Душите на ниневийците те чуха / покаяни пред Бога, с вретище и пепел, / тези не подражавахте, но се явихте, най-зъл от всички, / / пред закона и според закона на онези, които съгрешиха.
В дола на Блата ти чу душата на Йеремия,/ градът Сион да вика с ридания,/ и да търси сълзи,// подражавай на този жалък живот и се спаси.
Йона ще избяга в Тарсис,/ като е предвидил обръщането на ниневийците,/ знаейки, че е пророк на Божието състрадание:/ още по-ревнив// пророчеството не може да бъде излъгано.
В рова си чул за Данаил,/ как си затворил устата си, за душата на зверовете:/ чул си, както юношите за Азария,// угасил си с вяра пламтящия огън от пещта.
Целият Стар завет / донесен в душата ви, / подражавайте на праведни, боголюбиви дела, / / избягвайте пакета от зли грехове.
Смили се за справедливостта на Спасителя, / и ме избави от огън, наказание, / дори и аз трябва да издържа справедливо в съда: / отслаби ме преди края, / / чрез добродетел и покаяние.
Като разбойник викам към Теб: спомни си за мен./ Като Петър викам към планинеца:/ Отслаби ме, Спасителю. 3 Казвам като бирник:/ Плача като блудница./ Приеми плача ми,// като хананеца понякога.
Гнойно, Спасителю, изцели/ моята смирена душа: аз съм единственият лекар,/ сложи ми мазилка, и масло и вино, дела на покаяние,// умиление със сълзи.
Хананей и аз подражавам,/ помилуй ме, викам, Сине Давидов:/ докосвам полите на мантията, като кървящ // плача, като Марта и Мария над Лазар.
Сълзливата чаша на Спасителя, / като миро, което изцежда главата, / призовавам Те, като блудница, търсеща милост, / нося молитва, / / и те моля да приемеш изоставянето си.
И никой друг, както и съгреших пред Тебе, / но приеми ме и двамата, Милосърдни Спасителю, / като се покайваш със страх и призоваваш към любовта: / Само на Тебе съгреших, / / помилуй ме Милостиви.
Пощади Твоето творение Спасител,/ и потърси като Пастир изгубеното,/ преди заблудилият се да бъде грабнат от вълка,/ направи ме овца// да паса Твоите овце.
Когато Съдията седна като Състрадателен, / и показа ужасната слава на Твоя Спасител: / о, какъв страх тогава! Горящата пещ, // на всички, които се боят от непоносимата Ти присъда.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Светлина на незалязващата Майка, като те просвети,/ от помрачението на страстите./ Освен това, като влезе в духовната благодат,/ просвети Мария,// която наистина те хвали.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Като видя ново чудо, наистина божествената майка Зосима в теб се ужаси:/ ангелът се яви в плът,/ и всичко се изпълни с ужас,// Христос препасан завинаги.
Припев: Преподобни отче Андрей, моли Бога за нас.
Андрей: Тъй като имам дързост в Господа, / Андрей от Крит, честна похвала, / моля се, молейки се за разрешение от връзките на беззаконието, / сега ме намери чрез вашите молитви, / като учител на покаянието, / и слава на светиите.
Да благославяме Отца и Сина и Светия Дух, Господа.
Троица: Отец без начало, Син без начало,/ Добър Утешител, Права Душа:/ Божии думи към Родителя,/ Отец без значение към Словото,/ Жив и Създател на Душата,// Троица Единица, смили се над мен.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: Тъй като от преобразуването на аленото, Пречистата,/ умното алено на Емануил,/ плътта се погълна вътре в Твоята утроба./ Освен това, Майко Божия// ние наистина Те почитаме.
Хор: Нека хвалим, благославяме и се покланяме на Господа, пеейки и превъзнасяйки се до века.
Дори небесните войски прославят, / и херувимите и серафимите треперят, / всяко дихание и творение, / възпяват, благославят / и възвеличават до всички векове.
Душата ми величае Господа,/ и духът ми се радва в Бога, моя Спасител.
Най-честният Херувим/ и най-славният без сравнение Серафим,/ който роди Бог Слово без тление,/ истинската Богородице, ние Те величаем.
Като гледах смирението на слугите Си, / ето, отсега нататък всичките ми поколения ще Ме благославят.
Най-честният Херувим/ и най-славният без сравнение Серафим,/ който роди Бог Слово без тление,/ истинската Богородице, ние Те величаем.
Защото Могъщият ми направи величие, / и свято е името Му, и милостта Му от поколение на поколение към онези, които Му се боят.
Най-честният Херувим/ и най-славният без сравнение Серафим,/ който роди Бог Слово без тление,/ истинската Богородице, ние Те величаем.
Създай сила с ръката Си, / пропилей сърцата им с горди мисли.
Най-честният Херувим/ и най-славният без сравнение Серафим,/ който роди Бог Слово без тление,/ истинската Богородице, ние Те величаем.
Детронирайте силните и въздигнете смирените;/ Напълнете гладните с блага, а богатите оставете суетата си.
Най-честният Херувим/ и най-славният без сравнение Серафим,/ който роди Бог Слово без тление,/ истинската Богородице, ние Те величаем.
Израел ще приеме слугата Си, спомни си милостите му, / като слово към нашите бащи, Авраам и Неговото потомство, дори до века.
Най-честният Херувим/ и най-славният без сравнение Серафим,/ който роди Бог Слово без тление,/ истинската Богородице, ние Те величаем.
(Можете да го прочетете, можете да го пропуснете и да започнете с припева:)
Припев: Ирмос: Изповядваме Те, воистина Богородице,/ чрез Твоето спасение, Дево чиста,// с безплътните лица Те величаят.
Припев: Свети апостоли, молете Бога за нас.
Изворите на спасителна вода, които се явиха на апостолите, напоиха моята изтощена от греховна жажда душа.
Носящ се в бездната на унищожението и в потапяне, като вече бях Твоята десница, като Петър, Господи, спаси ме.
Подобно на солта, вкусната същност на ученията, изсуши гнилата на ума ми и прогони тъмнината на невежеството.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Дай ми радостта, която родих, плачейки, за да намеря Божествена утеха, Владичице, в идните дни.
(Можете да го прочетете, можете да го пропуснете и да започнете с припева:)
Ирмос: Ти, Застъпнице на небето и земята/ угаждаме на всички поколения:/ плътски за обитаване // в Тебе изпълнението, Дево, Божеството.
Припев: Свети апостоли, молете Бога за нас.
Ние те величаем, благословено апостолско събрание, с песни: защото ярките светлини се явиха на вселената, прогонвайки заблудата.
След като сте хванали вашата словесна риба в благословеното море, винаги носете храна на Христос, апостоли на блаженството.
С молбата си към Бога помнете ни, апостоли, да се избавим от всяко изкушение, молим се, славейки ви с любов.
Припев: Пресвета Троице, Боже наш, слава на Тебе.
Троица: Тебе, Тринитарната единица, Отец, Сине с Духа, Един Бог Единосъщност, пея, Единосилна, Безначална Троица.
Припев: Пресвета Богородице, спаси ни.
Богородичен: Тебе, Учителю и Богородице, угаждаме на всичките си семейства, тъй като чрез Теб се избавихме от клетвата: защото ти ни даде радост, Господи.
Хор: Ирмос: Раждането на безсеменното зачатие е неизказана Рождество,/ На майката на безсъпругия, нетленен Плод,/ Защото раждането на Бога обновява природата./ Освен това всички ви раждайте,/ като Пресвета Богородица,// Православието възвеличаваме.
Припев: Помилуй ме, Боже, смили се над мен. (за всеки тропар)
Умът е отслабнал, тялото е болно, / духът е болен, словото е слабо, / животът е мъртъв, краят е пред вратата. / Освен това, душа моя проклета, какво направи, / / когато Съдията дойде да изпита твоята?
Моисей донесе в душата ти, световното битие, / и от това всички заветни писания, / казвайки ти праведните и неправедните: / отдолу вторият, о, душо, ти подражава, а не първият, / в Бога като съгреши.
Законът е слаб, Евангелието празнува, / писанията са всички небрежни във вас, / пророците са слаби, и всичкото праведно слово: / вашите струпеи, о души, се умножават, / / Аз не съм лекуващ лекар ча.
Сега привеждам тези инструкции към писанията, / водейки душата си към нежност: / ревнувай на праведните, но се отвърни от грешниците, / и умилостиви Христа с молитви и състрадание, // и чистота, и пост.
Христос стана човек, / призовавайки крадците и блудниците към покаяние: / покайте се, вратата на Царството вече се отвори, / и фарисеите и бирниците го предусещат, / и прелюбодейците, които се каят.
Христос стана човек,/ като съедини плътта с мен,/ и всичко, което е от природата по желание/ изпълнено с грях освен,/ като теб, о, душо,// и предобрази образа на Неговото слизане.
Христос спаси влъхвите, / свика пастирите, / показа бебето на много мъченици, / прослави старейшините и старите вдовици, / чиято душа не ревнувахте нито на дело, нито в живота, / / но горко на вас, никога няма да бъдете съдени.
Господ пости четиридесет дни в пустинята, / последният глад, показвайки какво е човешко: / нека душата не стане мързелива, за да не дойде враг при вас, / / нека вашата молитва и пост се отразяват от краката ви.
Христос беше изкушен,/ дяволът беше изкушен,/ показа камъка,/ за да има хляб:/ изнесен на планината/ виж всичките царства на света в миг./ Страх за душата, хваща,// трезвен се моли на Бога всеки час.
Пустолюбивата гургулица, / глас на вик, / Христов светилник, проповядващ покаяние, / Ирод беззаконник с Иродиада. / Виж, душа моя, за да не бъдеш въвлечена в беззаконни примки, / / но целуни покаянието.
Благодатта на Предтечата се пресели в пустинята,/ и цяла Юдея и Самария/ чу потока,/ и изповяда греховете си,/ ревностно се кръсти // на чиято душа ти не подражаваше.
Бракът е наистина честен, а леглото е нечисто:/ Христос първо благослови и двамата,/ отровата на плътта,/ и в Кана, на брака, превръщайки водата във вино,/ и показвайки първото чудо: // да, ти се промени, о, душа.
Ще взема отслабения, Христос, / леглото на земята, / и младежа, който умря, възкръсна, раждането на вдовица, / и стотника млад, / и самаряните не се появиха, / в Дус, служба // На теб, душевна предживопис.
Господ изцели кръвотечения/ с докосването на полите на дрехата:/ очисти прокажените:/ просвети слепите и куците:/ изцели глухите и немите и бедните долу с една дума: да се спасиш, проклета душо.
Изцеление на болести,/ проповядване на добрата новина на бедните, о, Христе Слово,/ изцеление на вредните, хранене с бирници,/ разговор с грешници,/ Дъщерята на Яир, душата, която умря // върне докосването на ръката.
Митарят избяга, а блудницата остана целомъдрена,/ а фарисеят се похвали и беше осъден:/ О, горко, очисти ме:/ О, о, смили се над мен./ Този величествен вик: О, Боже, благодаря Ти // и други луди глаголи.
Закхей беше бирник, но и двамата избягаха, / и фарисеят Симон, който беше облекчен, / и блудницата взеха разрешение, / от Този, който имаше силата да остави грехове // дори с желание на душата да подражава.
Блудница, о душа моя проклета, / ти не ревнуваше, / дори след като получи света на Алавастър, / със сълзи ти намаза Нозе Спасов, / отряза косите си / / от древни грехове ръкопис я разкъса.
Градовете, на които Христос даде благовестието,/ душо моя, ти си умела да проклинаш съществото./ Бой се от заповедта, за да не бъдеш като тях,/ и господарят на Содом като я уподоби,//да те осъди дори на ада.
Да не скърби душата ми, / които се явиха в отчаяние, ханаанците / които чуха вяра, / които бяха изцелени от Божието слово. / Сине Давидов, спаси и мен, / призови от дълбините сърца, // като тя към Христос.
Бъди милостив и ме спаси, / Сине Давидов, помилуй / тези, които са луди със слово, изцеление, / глас на благост, като крадец ми казва: / Амин, казвам ти, ще бъдеш с мене на небето, // когато дойда в славата Си.
Крадецът говореше за Тебе, / крадецът Те богословстваше, / и двамата висяха на кръста, / но О, Добро утро, като на Твоя верен разбойник, / който позна Тебе Бога, / и на мен отвори вратата / / Твоето славно царство.
Треперещото творение се разпъва, виждайки Те, / планини и камъни се разпадат от страх, / и земята се тресе, и адът се оголва, / и светлината се помрачава в дните, / напразно, Исусе, / на Кръста прикован.
Не извличай от мен плодове, достойни за покаяние, / защото силата ми в мен изчезва, / дай ми винаги съкрушено сърце, / но духовна бедност, / за да мога да ти донеса това, / / като приятна жертва, само Спасителя.
Съдие мой, и вожде мой, / макар че идваш пак от ангелите, / съди целия свят, / тогава като ме видя с милостивото си око, / смили се и помилуй ме, Исусе, / повече от всяко друго човешко естество съгрешило.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Ти удиви всички/ със своя странен живот,/ чинове ангелски, и съвети човешки,/ като си живял невеществено, и преминал от природата:/ така, като че невеществен крак влезе в Мария,// Йордан премина.
Припев: Преподобна Майко Мария, моли Бога за нас.
Мария: Умилостиви Твореца/ за тези, които те хвалят, о, свята майко, избави се от горчивината и скърбите/ около тези, които нападат:/ така че, избавени от беди, нека непрестанно да славим// Господа, който те прослави.
Припев: Преподобни отче Андрей, моли Бога за нас.
Андрей: Достопочтени Андре и преблагословен Отец,/ пастир на Крит,/ не преставай да се молиш за онези, които пеят твоята хвала:/ за да се избавим от всякакъв гняв и скръб, и поквара,/ и неизмерими грехове,// тези, които се покланят на паметта ти е правилна.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Троичен: Отца да прославим, Сина да превъзнесем,/ на Божествения Дух да се поклоним с вяра,/ на неразделната Троица, на Единството по същност,/ като Светлина и Светлина, и Живот и Живот, // животворящи и просвещаващи краищата.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: Пази Твоя град/ На Пречиста Богородица:/ в Тебе този царува вярно,/ в Тебе се утвърждава:/ и чрез Тебе побеждава,/ побеждава всяко изкушение,/ и пленява воини,// и преминава послушанието.
Припев: Ирмос: Неизреченото Рождество на безсеменното зачатие,/ На майката на безмъжния, нетленен плод,/ Защото раждането на Бога обновява природата./ Освен това всички ви раждайте,/ като Пресвета Богородица,// Православието възвеличаваме.
Четец: Тази светлина, Христе, с Тебе ме просвети,/ чрез твоите молитви, Господи, Твоя апостол и св. Николай,// и ме спаси.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух.
Тази светлина, Христе, озари ме с Тебе, / чрез молитвите, Господи, на Твоите светии, / / и ме спаси.
И сега и винаги и во веки веков. амин
Тази светлина, Христе, с Тебе ме просвети,/ по молитвите на Господа, Богородице,// и ме спаси.
(Алилуия.) Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови воинства.
Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза — и се създадоха,) заповяда — и се сътвориха;
постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
момци и девойки, старци и деца —
всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.
(Алилуия.) Пейте Господу песен нова; хвала Нему в събранието на светиите.
Да се весели Израил за своя Създател; синовете на Сиона да се радват за своя Цар.
Да хвалят името Му с хора’, с тимпан и гусли да Му пеят,
защото Господ благоволи към Своя народ, прославя смирените със спасение.
Да тържествуват светиите в слава, да се радват върху леглата си.
Славословия към Бога да бъдат в устата им, и двуостър меч в ръката им,
за да извършат отмъщение над народите, наказание над племената,
да връзват техните царе във вериги и техните велможи — в окови железни,
да извършат над тях писания съд. Тая чест е за всички Негови светии. Алилуия.
(Алилуия.) Хвалете Бога в Неговата светиня, хвалете Го в крепостта на силата Му.
Хвалете Го поради Неговото могъщество, хвалете Го поради голямото Му величие. Ръцете ми направиха орган, пръстите ми нагласяваха псалтир.
Хвалете Го с тръбен звук, хвалете Го с псалтир и гусли. И кой би възвестил на моя Господ? Сам Господ, Сам Той ме чу.
Хвалете Го с тимпан и хора’, хвалете Го със струни и органи. Той прати Своя вестител, взе ме от бащините ми овци и ме помаза с елея на Своето помазание.
Хвалете Го със звучни кимвали, хвалете Го с кимвали гръмогласни. Братята ми бяха прекрасни и големи, но Господ не благоволи да избере измежду тях.
Всичко, що диша, да хвали Господа! Алилуия. Излязох аз срещу чужденеца, и той ме прокле със своите идоли.
(Псалом Давидов, на едноборството с Голиата . Но аз измъкнах меча му, обезглавих го и избавих от позор синовете Израилеви.)
Бях най-малък от братята си и най-млад в дома на баща си; пасях бащините си овци.
Слава във висините на Бога и на земята мир, между човеците благоволение. Славим Те, благославяме Те, покланяме Ти се, възхваляваме Те, благодарим Ти велико заради Твоята слава. Господи, Царю Небесни, Боже, Отче Всемогъщи, Господи Сине Единороден, Исусе Христе и Душе Свети. Господи Боже, Агнец Божий, Сине на Отца, отнеми греха на света, смили се над нас. Отнеми греховете на света, приеми нашата молитва. Седни от дясната страна на Отца, смили се над нас. Защото Ти си единственият Свят; Ти си един Господ, Исус Христос, за слава на Бог Отец, амин.
Ще Те благославям всеки ден и ще славя Твоето име завинаги.
Господи, Ти си бил наше убежище завинаги. Аз рех: Господи, помилуй ме, изцели душата ми, защото съгреших пред Теб. Господи, дойдох при Теб, научи ме да върша Твоята воля, защото Ти си моят Бог, защото Ти си източникът на живота, в Твоята светлина ще видим светлина. Покажи милостта Си към онези, които Те водят.
Дай Господ в този ден да се запазим без грях. Благословен си, Господи, Боже наш, и хвалено и прославено е Твоето име до века, амин.
Нека Твоята милост бъде върху нас, Господи, като се уповаваме на Теб. Благословен си Ти, Господи, научи ме чрез Твоето оправдание. Благословен си Ти, Учителю, просвети ме с Твоето оправдание. Благословен си Ти, Светий, просвети ме с Твоето оправдание.
Господи, Твоята милост е вечна, не презирай делото на Твоята ръка: Тебе полага хваление, Тебе полага пеене, Тебе полага слава, на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и винаги и во веки веков, амин.
Господи, помилуй, (12).
Припев: Душата ми попадна в пътя на грабежа,/ ти си люто ранен от греховете си,/ предал се на неразумен враг./ Но като имащ време, той вика умилен:/ надежда на ненадеждните, корема на отчаяните, // Спасителю, възкреси и ме спаси.
Стих: На сутринта се изпълнихме с Твоята милост, Господи, и се зарадвахме и се зарадвахме: през всичките си дни се радвахме, защото дните в този ден Ти ни смири, в този ден видяхме зло. И погледни към слугите Си и към делата Си и настави синовете им.
Душата ми попадна в пътя на грабежа,/ ти си люто ранен от греховете си,/ предал се на безумен враг./ Но като имащ време, вика умилен:/ надежда ненадеждна, отчаяна, // Спасителю, повдигни ме и ме спаси.
Стих: И възвърни върху нас господството на Господа, нашия Бог, и възвърни върху нас делото на ръцете ни, и възвърни делото на ръцете ни.
Като се обви в всеоръжието на вярата,/ и се въоръжи с образа на Богоотца,/ ти се показа на воините на доброто,/ ти си устоял мъжествено на мъчителя,/ и си погълнал чаровете на дявола,/ бивши победител, ти се удостои с венци:/ моли се на Христа за нас,/ за да се спасят душите ни.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. амин
Богородичен: Приеми гласовете на Твоя раб,/ Пречиста Богородице Дево,/ и непрестанно се моли,// за опрощение на греховете и да ни дарува мир.
Четец: Добре е да се изповядваме на Господа и да пеем на Твоето име, Всевишни: да възвестяваме Твоята милост сутрин и Твоята истина през цялата нощ. (два пъти)
Святи Боже, Свети Силни, Свети Безсмъртни, помилуй ни. (Три пъти.)
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. амин
Пресвета Троице, помилуй ни; Господи, очисти греховете ни; Учителю, прости нашите беззакония; Светий, посети и изцели нашите немощи заради Твоето име.
Господи, помилуй (три пъти).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. амин
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както е на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес; и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия.
Чтец: В хра́ме стоя́ще сла́вы Твоея́, на небеси́ стоя́ти мним, Богоро́дице, две́рь небе́сная, отве́рзи нам две́ри ми́лости Твоея́.
Чтец: Го́споди, поми́луй. (40 раз)
Сла́ва Отцу́ и Сы́ну и Свято́му Ду́ху, и ны́не и при́сно и во ве́ки веко́в. Ами́нь.
Чeстне́йшую Xeруви́м/ и Сла́внeйшую бeз сравне́ния Сeрафи́м,/ бeз истле́ния Бо́га Сло́ва ро́дшую,/ су́щую Богоро́дицу, Тя велича́ем.
Небе́сный Царю́, ве́ру утверди́, язы́ки укроти́, мир умири́, святы́й храм сей до́бре сохрани́: пре́жде отше́дшыя отцы́ и бра́тию на́шу в селе́ниих пра́ведных учини́, и нас в покая́нии и испове́дании приими́, я́ко Благи́й и Человеколю́бец.
Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, алчност и празнословие. (Поклон до земята)
Дай ми дух на целомъдрие, смирение, търпение и любов към Твоя слуга. (Поклон до земята)
Хей, Господи Царю, дай ми да видя греховете си и да не осъждам брат си, защото си благословен во веки веков. (Поклон до земята)
* * *
Елате да се поклоним на Царя, нашия Бог.
Елате, нека се поклоним и паднем пред Христос, нашия Цар Бог.
Елате да се поклоним и да паднем на самия Христос, Царя и нашия Бог.
Началнику на хора. На надуйни свирала. Псалом Давидов.
Чуй, Господи, думите ми, разумей мислите ми.
Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой! защото Тебе се моля.
Господи, чуй рано гласа ми, — на ранина ще застана пред Тебе и ще чакам,
защото Ти си Бог, Който не обича беззаконие; злият няма да се настани при Тебе;
нечестивите няма да пребъдват пред Твоите очи: Ти ненавиждаш всички, които вършат беззаконие.
Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа; от кръвожаден и коварен Господ се гнуси.
Аз пък, по Твоята велика милост, ще вляза в Твоя дом и ще се поклоня в светия Твой храм със страх пред Тебе.
Господи, упътвай ме в Твоята правда, заради моите врагове: изравняй Твоя път пред мене.
Защото в устата им няма истина; сърцето им е пагуба, гърлото им — отворен гроб, с езика си лъстят.
Осъди ги, Боже, да не сполучат в своите кроежи; отхвърли ги, поради голямото им нечестие, защото се дигнаха против Тебе.
И ще се възрадват всички, които се на Тебе уповават, ще ликуват вечно, и Ти ще ги закриляш; и ще се хвалят с Тебе ония, които обичат Твоето име.
Защото Ти, Господи, благославяш праведника и с благоволение, като с щит, го закриляш.
Молитва на човека Божий Моисея.
Господи, Ти си нам прибежище от рода в род.
Преди още да се родят планините, Ти си образувал земята и вселената, и отвека и довека Ти си Бог.
Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!
Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал, и като една стража през нощта.
Ти като с порой ги завличаш; те са като сън, — като трева, която сутрин пониква, сутрин цъфти и се зеленее, а вечер клюмва и изсъхва;
защото ние изчезваме от Твоя гняв, и от Твоята ярост сме в смущение.
Ти си поставил пред Себе Си нашите беззакония и нашето скрито — пред светлината на лицето Си.
Всички наши дни преминаха в Твоя гняв; годините ни се губят като звук.
Дните на нашия живот са седемдесет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест, защото минават бързо, и ние летим.
Кой знае силата на Твоя гняв, и според страха пред Тебе — Твоята ярост?
Научи ни тъй да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.
Обърни се, Господи! Докога? Смили се над Твоите раби.
Насити ни рано с Твоята милост, и ние ще се радваме и веселим през всичките си дни.
Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал, за годините, през които сме преживели нещастие.
Да се яви Твоето дело върху рабите Ти, и Твоята слава — върху синовете им;
и да бъде благословението на Господа, нашия Бог, върху нас, и спомагай ни в делото на ръцете ни, в делото на ръцете ни спомагай.
Псалом Давидов. Мост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея.
Ще размислям за път непорочен: кога ще дойдеш при мене? всред моя дом ще ходя с непорочно сърце.
Няма да сложа пред очите си нищо беззаконно; престъпно дело мразя: до мене то няма да се прилепи.
Развратено сърце ще бъде прогонено от мене; злосторника не ще да зная.
Оногова, който тайно клевети против ближния си, ще изгоня; оногова, който е с горделиви очи и надменно сърце, няма да търпя.
Очите ми са към верните на земята, за да пребъдват те с мене; който ходи в път непорочен, той ще ми служи.
Няма да живее в моя дом онзи, който постъпва коварно; който говори лъжа, няма да остане пред очите ми.
От ранни зори ще изтребвам всички нечестивци на земята, за да изкореня из Господния град всички, които вършат беззаконие.
Как да Те наричаме, о, Благословен? / Небе, сякаш изгря като Слънце на истината. / Рая, сякаш си растил, цветът на нетлението. / Богородице, защото оставаш нетленна. / Пречиста Майко, както си имала в святата Си прегръдка Сина, целия Бог. / Молете го за спасението на нашите души.
Насочи стъпките ми според Твоето слово / и да не ме владее всяко беззаконие. / Избави ме от човешката клевета, / и ще пазя Твоите заповеди. / Осияй лицето Си над слугата Си / И ме научи чрез Твоето оправдание.
Нека се изпълнят устата ми с Твоята хвала, Господи, / защото ще пея за Твоята слава, / Твоя блясък цял ден.
Святи Боже, Свети Силни, Свети Безсмъртни, помилуй ни. (Три пъти.)
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. амин
Пресвета Троице, помилуй ни; Господи, очисти греховете ни; Учителю, прости нашите беззакония; Светий, посети и изцели нашите немощи заради Твоето име.
Господи, помилуй (три пъти).
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. амин
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както е на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес; и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия.
Душа моя, душа моя, / стани, какво спиш? / Краят наближава, / и ще се объркаш. / Стани, / Христос Бог, който е навсякъде и всичко изпълнява, да те помилва.
Господи, помилуй, (40).
И по всяко време и във всеки час, на небето и на земята, почитан и прославян, Христе Боже, дълготърпелив, многомилостив, многосъстрадателен, който обича праведните и грешните мили Боже, който призовава всички към спасение с обещания в името на бъдещите блага. Сам Господи, приеми молитвата ни в този час и поправи живота ни към Твоите заповеди, освети душите ни, очисти телата ни, поправи мислите ни, очисти помислите ни и ни избави от всякаква скръб, зло и болест, закриляй ни с Твоите свети Ангели, та като ги пазим и наставляваме, да достигнем единството на вярата и ума на Твоята непристъпна слава, като Благословен си во веки и винаги, амин.
Господи помилуй, три пъти.
Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. амин
Най-честният Херувим/ и най-славният без сравнение Серафим,/ който роди Бог Слово без тление,/ истинската Богородице, ние Те величаем.
Господи и Владико на моя живот, не ми давай духа на безделие, униние, алчност и празнословие. (Поклон до земята)
Дай ми дух на целомъдрие, смирение, търпение и любов към Твоя слуга. (Поклон до земята)
Хей, Господи Царю, дай ми да видя греховете си и да не осъждам брат си, защото си благословен во веки веков. (Поклон до земята)
Христе, истинската светлина, просвети и освети всеки човек, идващ в света, нека светлината на Твоето лице се яви върху нас, така че в нея да видим Непристъпната светлина: и изправи стъпките ни към действие на Твоите заповеди, молитвите на Твоята Пречиста Майка и на всички Твои светии, амин.
На избрания войвода, победоносен, / като избавен от злите, / нека напишем благодарност на Твоите слуги, Богородице, / но като имащ непобедима сила, / освободи ни от всички беди, нека Тебе призовем; / Радвай се, необуздана невесто.
По молитвите на светиите, нашите отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй ни. амин
Край