Великата вяра на поправянето: в източника на пламъка, като че ли върху водата на упокоението, светият мъченик Теодор се радваше: защото беше изгорен от огън, както сладък хляб беше донесен на Троицата. С неговите молитви, Христе Боже, спаси душите ни.
В първата неделя на Великия пост се празнува тържеството на Православието в памет на възстановяването на иконопочитанието при гръцката царица Теодора (през 862 г.). На този празник, преди края на литургията, в катедралните храмове Църквата се моли за обръщането на всички отстъпили от Православието и спазването на всички вярващи в него, изповядва апостолската вяра, анатемосва упоритите врагове на Православието и провъзгласява вечна памет на смелите му защитници.
Тропар: Покланяме се на Твоя пречист образ, Благий, Който проси прошка на греховете ни, Христе Боже наш, защото по Твоята воля благоволи да се възнесеш в плът на кръста, за да избавиш това, което си създал, от делото на врага. Така викаме към Теб в знак на благодарност: Ти си изпълнил всяка радост, о, Спасителю наш, който дойде да спасиш света.
В неделя на третата седмица на Великия пост, на Утреня, след Великото славословие, кръстът се изнася от олтара в средата на храма и се поставя на катедра за поклонение от вярващите. По време на това богослужение се пее песента:
На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свето възкресение славим.
В средата на Великия пост Църквата поставя кръст за вярващите, за да напомня за страданията и смъртта на Господа, да вдъхнови и укрепи постещите да продължат подвига на поста. Кръстопоклонството продължава и през четвъртата седмица на Великия пост – до петък, и затова цялата четвърта седмица се нарича кръстопоклонна.
В петата седмица, в четвъртък, на утринната служба, целият канон на св. Андрей Критски. В събота на същата седмица се извършва акатист или молебен към Пресвета Богородица. Това положение, наричано още „Възхвала на Божията майка“, е установено в Гърция в знак на благодарност към Божията майка за многократното избавление на Константинопол (Константинопол) от врагове. Извършва се и от нашата Църква за по-голямо укрепване на вярващите, покаялите се, с надеждата на Небесния ходатай, който, освобождавайки верните от видими врагове, е още по-готов да ни помогне в борбата с невидимите врагове.