а҃. Внегда̀ возврати́ти гдⷭ҇ꙋ плѣ́нъ сїѡ́нь, бы́хомъ ꙗ҆́кѡ ѹ҆тѣ́шени.
а. Когато Господъ върна пленъ Сион, бяхме както утешени.
в҃. Тогда̀ и҆спо́лнишасѧ ра́дости ѹ҆ста̀ на̑ша, и҆ ѧ҆зы́къ на́шъ весе́лїѧ: тогда̀ рекꙋ́тъ во ꙗ҆зы́цѣхъ: возвели́чилъ є҆́сть гдⷭ҇ь сотвори́ти съ ни́ми.
a. Тогава се изпълни радостта наша и езикът ни се зарадва: тогава ще кажат сред народите: Господ е възхвалил делата им.
г҃. Возвели́чилъ є҆́сть гдⷭ҇ь сотвори́ти съ на́ми: бы́хомъ веселѧ́щесѧ.
Господ прослави, да стори с нас: бяхме веселящи се.
д҃. Возвратѝ, гдⷭ҇и, плѣне́нїе на́ше, ꙗ҆́кѡ пото́ки ю҆́гомъ.
Господи, върни наше пленение, како потоци на юг.
є7. Тези, които сеят сълзи, ще пожънат радост.
ѕ҃. Ходѧ́щїи хожда́хꙋ и҆ пла́кахꙋсѧ, мета́юще сѣ́мена своѧ̑: грѧдꙋ́ще же прїи́дꙋтъ ра́достїю, взе́млюще рꙋкоѧ̑ти своѧ̑.
Ходящии ходиху и плачущии, сеяще семена свои: идущии же приидут радостию, вземлюще руки свои.