Като кедър, растящ като Давид в пустинята, и като феникс, цъфтящ с благоухание,/ ти беше ревнител на своя учител, като отец Корнилий,/ защото си последвал стъпките му/ и, свето ни иго,/ ти сияеше със светъл живот, като слънце,/ ти показа много чудеса на света, отче Филипе! / И сега на небето стоиш пред престола на Пресвета Троица / и, понеже имаш голямо дръзновение, / вдигайки ръце, / се моли да се запази градът ни от врага и да се спасят душите ни.
* * *