Ти напусна древен Рим, твоето отечество, / на камък, като на лек кораб, / и на него, повече от природата, като че ли безплътен, ти вървеше по водите, / по провидението на Божественото Ние насочваме умовете си, / Ти стигна до Велики Новаград / и като създаде в него манастир, / Ти принесе тялото си в него, като дар осветен. / Затова ти се молим, отче Антоний // моли се на Христа Бог да спаси душите ни.
* * *