Аз не съм достатъчен, о, Учителю и Господи, за да влезеш под покрива на моята душа; но тъй като Ти искаш като човеколюбец да живееш в мен, аз се осмелявам да се приближа до Теб. Ти заповядваш: Ще отворя вратите, които Ти сам създаде, за да можеш да влезеш с любовта Си към човечеството, каквато е природата Ти, за да можеш да влезеш и да просветиш моята помрачена мисъл. Вярвам, че ще направиш това, защото Ти не прогони грешната жена, когато тя дойде при Теб със сълзи, нито отхвърли бирника, който се покаеше, нито си отхвърлил с презрение крадеца, който призна Твоето царство, нито си оставил разкаялия се гонител на себе си; но всички онези, които дойдоха при Тебе в покаяние, Ти причисли сред приятелите Си, о, Ти, Който единствен си благословен, винаги, сега и до безкрайни векове. амин