и҆лѝ всегѡ̀ ѱалти́рѧ, и҆ пѣ́сней:
И песните, и псалмите,
Досто́йно є҆́сть ꙗ҆́кѡ вои́стиннꙋ, бл҃жи́ти тѧ̀ бцⷣꙋ, приснобл҃же́ннꙋю, и҆ пренепоро́чнꙋю, и҆ мт҃рь бг҃а на́шегѡ. ЧCтнѣ́йшꙋю херꙋв‡мъ, и҆ сла́внѣйшꙋю без̾ сравне́нїѧ сераф‡мъ, без̾ и҆стлѣ́нїѧ бг҃а сло́ва ро́ждшꙋю, сꙋ́щꙋю бцⷣꙋ тѧ̀ велича́емъ.
Справедливо е, яко вистинно, благословити Ти, Света Богородице, вечнодевица, непорочна, Мати Божия наша. Най-светлата херувими, най-славната без сравнение серафими, без изстъпление Божие Слово родиша, Света Богородице, Ти величаем.
И҆лѝ, Ѡ҆ тебѣ̀ ра́дꙋетсѧ: Трист҃о́е. И҆ по Ѻ҆́§е на́шъ:
Здравей, о тебе радува се: Света, Света, Света. И по псалмите ни.