Дꙋшѐ моѧ̀, почто̀ грѣха́ми богатѣ́еши; почто̀ во́лю дїа́волю твори́ши; въ чесо́мъ наде́ждꙋ полага́еши; преста́ни ѿ си́хъ, и҆ ѡ҆брати́сѧ къ бг҃ꙋ съ пла́чемъ, зовꙋ́щи: млⷭ҇рде гдⷭ҇и, поми́лꙋй мѧ̀ грѣ́шнаго. Јкосъ: Помы́сли, дꙋшѐ моѧ̀, го́рькїй ча́съ сме́рти, и҆ стра́шный сꙋ́дъ творца̀ твоегѡ̀ и҆ бг҃а: а҆́гг҃ли бо гро́знїи по́ймꙋтъ тѧ̀, дꙋшѐ, и҆ въ вѣ́чный ѻ҆́гнь введꙋ́тъ: ѹ҆̀бо пре́жде сме́рти пока́йсѧ, вопїю́щи: гдⷭ҇и, поми́лꙋй мѧ̀ грѣ́шнаго.
Душе моя, защо се обогатяваш с гряхове; защо извършваш волята на дявола; в какво поставяш надежда; престани от това и се върни към Бога с плач, викайки: Милостиви Господи, помилуй мен грешника. Икосъ: Помисли, душе моя, горчивия час на смъртта и страшния съд на твореца ти и Бога: защото архангелите страшни ще те хванат, душе, и ще те въведат в вечния огън: защото пресягайки се преди смъртта, плачей: Господи, помилуй мен грешника.