Макар и на земята заради Христа ти да си преобразен в насилие по твоята воля, / изобщо ти намрази красотата на този свят, / и, плътски игри, изсъхнал от пост и жажда, и лежане на земята, / от жегата и никога не си отбягвал от студа, от дъжд и сняг/ и от други въздушни тегоби,/ но очисти душата си с добродетели, като злато в пещ,/ най-много блажени отче Теодоре,/ и сега на небето стоиш пред престола на Пресвета Троица,/ но имайки много дръзновение, // моли Христа Бога да се спасят душите ни.
* * *