Обикнал безлюдния и безмълвен живот,/ и последвал Христа, твоя Жених, като ревностно течеше,/ и благото Му иго в младостта си, като пое,/ С кръстно знамение на душевния си враг, Като се въоръжи с мъжество,/ с подвизи на пост, пост, и молитви, и сълзи,/ ти угаси жаравата на страстите, Светла Параскево:/ и сега в Небесния дявол / със стоене пред Христа като мъдри девици, // моли се за нас, които почитаме честната ти памет.
* * *